Направо към съдържанието

Фернандо Карпи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Fernando Carpi
италиански оперен певец
Роден
Починал
3 август 1959 г. (83 г.)

Фернандо Карпи е италиански оперен певец (тенор), по-късно професор по пеене.

Роден е на 22 януари 1876 г. във Флоренция, Италия. Прави оперния си дебют в Лече през 1898 г. През 1905 г. той е в актьорския състав на „Дзаза“ от Леонкавало в Teatro de Novedades в Барселона, а през юни същата година пее ролята на Ернесто от „Дон Паскуале“ в театъра на Лиеж. През 1907 г. се появява като Валтер фон Щолцинг в „Нюрнбергските майстори певци“ в Театро Костанци в Рим. През 1908 г. е в Кралската опера в Лондон в ролята на Фауст от едноименната опера на Гуно заедно с Полин Доналда и Марсел Журне. През 1909 и 1910 г. той пее в Teatro Nacional de São Carlos в Лисабон.

След като пее в Русия в продължение на две години, Фернандо Карпи се завръща в Италия през 1910 г., където пее отново в Театро Костанци в „Дон Паскуале“, заедно с Джузепе Кашман, Джузепе Де Лука и Розина Сторкио, и в няколко други италиански оперни театри. През март 1911 г. той изпълнява ролята на Енцо в „Джоконда“ на Понкиели. През 1913 г. пее Елвино в „Сомнамбула“ на Белини в Teatro Regio di Torino с Розина Сторкио в постановка, дирижирана от Еторе Паница. През май 1914 г. той се появява в Teatro Regio di Parma като граф Алмавива в „ Севилският бръснар“ с Рикардо Страчари, Грациела Парето и Гаудио Мансуето. Същата година той пее Алфредо в „Травиата“ в Театро Комунале ди Триест, с Розина Сторкио като Виолета и диригент Габриеле Сантини.

През февруари 1916 г. Карпи пее в Парижката опера, отново като Ернесто в „Дон Паскуале“, с Уилям Ниола, Джузепе Данизе и Елвира де Идалго. На 5 юни 1916 г. пее в „Севилският бръснар“ в Театро Верди в Пиза заедно с Карло Галефи, Фани Анитуа, Джоузеф Кашман (Дон Бартоло) и Назарено де Анджелис (Дон Базилио). Пее и в Ла Скала, Милано, с Тита Руфо, Елвира де Идалго и Назарено де Анджелис.

През 1916 г. Карпи дебютира и в Метрополитън опера в Ню Йорк, пеейки Алфредо в „Травиата“.[1] През 1917 г. се появява там в ролята на Тонио в „Дъщерята на полка“, със сопраното Фрида Хемпел и баритона Антонио Скоти, и участва в гала концерти в Мет с други, сред които сопраното Клаудия Муцио и баса Хосе Мардонес. През 1918 г., все още в Мет, пее Родолфо в „Бохеми“ с Франсис Алда и Пинкертън в „Мадам Бътерфлай“ с Джералдин Фарар. През 1919 г. изнася рецитали в Ню Йорк,[2] а през 1920 г. - в Ню Йорк [3] и в Ню Рошел.[4] През това време той пее също във Венецуела и е на турне в Южна Америка в „Севилският бръснар“ с Амелита Гали Курчи и Рикардо Страчари.

В по-късните си години Карпи става известен учител по пеене, първо в Прага, където са неговите ученици Зинка Миланов, Сузане Данко, Гуинет Джоунс и баритонът Рудолф Йедличка, а след това в Женевската консерватория, където е професор по пеене и преподава на Ернст Хефлигер. По-късно се завръща в Италия, за да преподава в Консерваторията в Генуа (сред неговите ученици е тенорът Ерик Тапи), а след това в Милано, където продължава да преподава частно.

Карпи умира на 3 август 1959 г. в Женева, Швейцария.

  1. New Italian Tenor Appears. Fernando Carpi Sings Alfredo in 'La Traviata'. Mme. Hempel, Violetta. // The New York Times. November 30, 1916. Посетен на 2015-10-05.
  2. Music News. Charles E. Watt, 1919-01-01.
  3. The Music Magazine-musical Courier. 1920-01-01.
  4. New Rochelle Applauds Plea for Native Music // Musical America. April 17, 1920. Then Signor Carpi appeared amid considerable applause. His first selection was "Una Furtiva Lagrima" from "L'Elize d'Amore".
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fernando Carpi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​