Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел
| Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел Ferdinand von Braunschweig | |
| херцог на Брауншвайг-Люнебург | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Брауншвайг, Федерална република Германия |
| Управление | |
| Други титли | принц от Брауншвайг-Волфенбютел |
| Семейство | |
| Род | Велфи |
| Баща | Фердинанд Албрехт II (Брауншвайг-Волфенбютел) |
| Майка | Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Братя/сестри | Юлиана фон Брауншвайг-Волфенбютел Елизабет-Кристина фон Брауншвайг-Беферн Луиза фон Брауншвайг-Волфенбютел София Антония фон Брауншвайг-Волфенбютел Фридрих Франц фон Брауншвайг-Волфенбютел Карл I (Брауншвайг-Волфенбютел) Антон Улрих фон Брауншвайг-Волфенбютел Лудвиг Ернст фон Брауншвайг-Волфенбютел Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел |
| Подпис | .PNG) |
| Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел в Общомедия | |
Фердинанд фон Брауншвайг-Волфенбютел (на немски: Ferdinand von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 12 януари 1721, Брауншвайг; † 3 юли 1792, Фехелде) от род Велфи, е принц от Княжество Брауншвайг-Волфенбютел, херцог на Брауншвайг и Люнебург, пруски (1758 – 1766) и английски (1757 – 1762) генерал-фелдмаршал през Седемгодишната война.[1]
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е четвъртият син на херцог и княз Фердинанд Албрехт II фон Брауншвайг-Волфенбютел (1680 – 1735) и съпругата му Антоанета Амалия фон Брауншвайг-Волфенбютел (1696 – 1762), дъщеря на херцог Лудвиг Рудолф фон Брауншвайг. Брат е на Карл I (1713 – 1780), Антон Улрих (1714 – 1774), Лудвиг Ернст (1718 – 1788), Албрехт (1725 – 1745) и Фридрих Франц (1732 – 1758).
През 1741 г. той е доброволец в похода в Силезия при зет му пруския крал Фридрих II. След мирът той остава при него за компания и става генералмайор на инфантерията. През 1762 г. е фелдмаршал и гувернатор на Магдебург. Заради неспокойствие с нервния крал през 1766 г. той напуска и живее оттогава в Брауншвайг или в увеселителния си дворец Фехелде. Учени и хора на изкуството намират помощ от принц Фердинанд.
От 1784 г. той е болен и умира от пневмония във Фехелде и е погребан в градината му. По-късно е преместен в криптата на катедралата „Св. Блазии“ в Брауншвайг.
Фердинанд фон Брауншвайг е приет през 1740 г. ложата на масоните от зет му Фридрих II.[2] През 1783 г., също както Карл фон Хесен-Касел, е член на ордена на илюминатите и през 1786 г. е генерал-обермайстор на Азиатските братя.[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- E. von dem Knesebeck: Ferdinand, Herzog von Braunschweig und Lüneburg, während des Siebenjährigen Kriegs, Hannover 1857/1858, 2 Bde. (Digitalisat: Band 1, Band 2)
- Ernst Graf zur Lippe-Weißenfeld: Ferdinand, Herzog zu Braunschweig und Lüneburg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 6, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 682 – 690.
- Walther Mediger: Ferdinand, Herzog von Braunschweig-Lüneburg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 87 f.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Carl Eduard Vehse: Geschichte der Höfe des Hauses Braunschweig, 5. Theil, Die Hofhaltungen zu Hannover, London und Braunschweig
- ↑ Jürgen Holtorf: Die Logen der Freimaurer, Nikol Verlags GmbH, Hamburg, ISBN 3-930656-58-2, S. 143
- ↑ Eugen Lennhoff, Oskar Posner, Dieter A. Binder: Internationales Freimaurer Lexikon. 5. Auflage 2006, Herbig Verlag, ISBN 978-3-7766-2478-6.
