Фенозолон
| Фенозолон | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₁H₁₂N₂O₂ |
| Моларна маса | 204,09 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 15302-16-6 |
| PubChem | 71682 |
| ChemSpider | 64736 |
| DrugBank | 13341 |
| KEGG | D07344 |
| MeSH | C004996 |
| ChEBI | 134865 |
| ChEMBL | CHEMBL2104907 |
| ATC | N06BA08 |
| SMILES | CCNC1=NC(=O)C(O1)C2=CC=CC=C2 |
| InChI | InChI=1S/C11H12N2O2/c1-2-12-11-13-10(14)9(15-11)8-6-4-3-5-7-8/h3-7,9H,2H2,1H3,(H,12,13,14) |
| InChI ключ | RXOIEVSUURELPG-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 1NZI4LMU6G |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Фенозолон в Общомедия | |
Фенозолонът е лекарство, разработено от лабораториите „Дус“ (на френски: Dausse) през 1960 г.,[2] подобно на пемолина, което е с психоактивно действие и се използва при различни форми на психична астения.[3]
При експерименти с животни фенозолонът, действащ като агент, освобождаващ норадреналин и допамин, изглежда, оказва психотонично действие, което се изразява в ясно повишаване на двигателната активност и устойчивост на умора.[4]
Странични ефекти[редактиране | редактиране на кода]
Сред възможните нежелани реакции на фенозолона са сухота в устата, тахикардия, безсъние, тремор, нервност и промяна в обичайното поведение.
Противопоказания[редактиране | редактиране на кода]
Съединението е противопоказано при лица, страдащи от сериозни сърдечносъдови заболявания, хипертиреоидизъм, епилепсия, психотични прояви, закритоъгълна глаукома. Фенозолонът, принадлежащ към класа на амфетамините, може да предизвика зависимост, ако се прилага за дълъг период от време. Докладвани са случаи на злоупотреба и прием на лекарството с цел удоволствие.[5] Употребата на лекарството от спортисти се извършва с цел подобряване на атлетичните постижения, следователно това е допинг, който може да бъде установен чрез тест, изискван от различните спортни федерации. Лечението обикновено не трябва да надвишава 3 – 6 седмици. Приемането на лекарството вечер може да доведе до забавяне на заспиването.
Терапевтични дози[редактиране | редактиране на кода]
Обичайната доза е 20 – 30 mg на ден, която трябва да се приема на две разделени дози сутрин и следобед.
Предозиране[редактиране | редактиране на кода]
В случай на предозиране могат да се появят сърдечносъдови нарушения (включително артериална хипертония и синусова тахикардия) и неврологични нарушения: състояние на психомоторна възбуда, умствено объркване, халюцинации и тревожност. В тези случаи терапията включва стомашна промивка и прилагане на седативи като хлорпромазин, диазепам или амобарбитал (барбитурат, характеризиращ се с бързо елиминиране) в допълнение към нормалните поддържащи мерки, включително адекватна хидратация на пациента.
Взаимодействия[редактиране | редактиране на кода]
Комбинацията с моноаминооксидазни инхибитори (МАОИ) е противопоказана. Освен това взаимодействието е възможно 15 дни след прекратяването на лечението. Не се препоръчва комбинирането на фенозолона с гванетидин: тази комбинация всъщност значително намалява антихипертензивния ефект на гванетидина. Трябва да се избягва приемът на други психотонични вещества. По време на лечението с фенозолон е препоръчително пациентът да намали консумацията на кафе, чай и всички алкохолни напитки.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Fenozolone // PubChem. Посетен на 14 октомври 2016 г. (на английски)
- ↑ Médicament a base de dérivé d'amino oxazolinone, destiné, en particulier, au traitement des asthénies.
- ↑ Mundler, F. Essais cliniques avec un nouveau psycho-stimulant (Fénozolone). Rev. Neuropsychiatr. Infant. Hyg. Ment. Enfance 20, 615–618 (1972)
- ↑ Loubinoux I, Boulanouar K, Ranjeva J-P, et al. Cerebral Functional Magnetic Resonance Imaging Activation Modulated by a Single Dose of the Monoamine Neurotransmission Enhancers Fluoxetine and Fenozolone during Hand Sensorimotor Tasks. Journal of Cerebral Blood Flow & Metabolism. 1999;19(12):1365-1375. doi:10.1097/00004647-199912000-00010
- ↑ Baumevieille M, Haramburu F, Bégaud B. Abuse of Prescription Medicines in Southwestern France. Annals of Pharmacotherapy. 1997;31(7-8):847-850. doi:10.1177/106002809703100706
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fenozolone в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |