Направо към съдържанието

Феникс (алманах)

от Уикипедия, свободната енциклопедия

„Феникс“ е самиздатски сборник, издаден в СССР през 1961 и 1966 г. от Юрий Галансков.[1][2] Представлява антология на литературни, политически и религиозни текстове, които не отговарят на официалната съветска линия. Публикувани са само два броя (през 1961 и 1966 г.), а редакторите им са арестувани през януари 1967 г. и осъдени на лишаване от свобода. Впоследствие Галансков умира в лагер през 1972 година.

Първото издание на „Феникс“ е осъществено през 1961 г., след така наречените „Маяковки“ – срещи на млади поети и писатели неконформисти пред паметника на Маяковски в Москва, които се провеждат през същата година. Галансков, участник в тези срещи, публикува и редактира списанието като нецензурирана антология на литературни и поетични текстове, с автори от новото поколение като Анатолий Щукин, Аполон Шухта, Владимир Вишняков, Наталия Горбаневска и Галансков (публикува своето стихотворение „Човешкият манифест“). Включени са и два текста на Борис Пастернак: „Една поема“ (Гул затих. Я вышел на подмостки…) и откъс от неговата автобиография).[3]

Поради правителствените репресии срещу авторите, както и заради обема си (около 200 страници), „Феникс“ няма голяма публичност и скоро изчезва от циркулация в СССР, но през 1962 г. той е цялостно преиздаден на Запад от списание „Грани“.[3]

През юни 1966 г. Галансков публикува втория том на „Феникс“ в отговор на февруарския процес срещу писателите дисиденти Андрей Синявски и Юлий Даниел. За разлика от предишната публикация, това издание се състои от повече политически или философски, отколкото поетични или литературни текстове: статията „Какво е социалистически реализъм?“ от Синявски (призната по съдебен ред като „антисъветска“), „Пътят към социализма и неговите резултати“ – сборник от посмъртни текстове на икономиста Евгений Варга, призоваващ за либерализация на режима, „Открит писмо до Михаил Шолохов“ (критика към писателя, получил Нобелова награда през 1965 г.) и „Организационни проблеми на движението за пълно и общо разоръжаване и за световен мир“ (последните два текста са написани от Галансков) и други.[4]

Редакторите на „Феникс-66“ са арестувани на 17 и 19 януари 1967 г.[5] През 1967 – 1968 г. Юрий Галансков, Александър Гинзбург, Александър Доброволски и Вера Лашкова са изправени пред съд за редактиране и разпространение (и печатане в случая с Лашкова) на „Феникс-66“, както и „Бялата книга“ – документ по делото на Синявски и Даниел[6] В хода на т. нар. процес на четиримата Галансков е осъден на 7 години (по-късно умира в лагера), а Гинзбург – на 5.[7] Доброволски е осъден на две години, а Лашкова на една година.

  1. Boobbyer, Philip, 2008 (2005). «The rebirth of conscience under Khruschev». Conscience, Dissent and Reform in Soviet Russia (em inglês). [S.l.]: Routledge. p. 59. 282 páginas. ISBN 978-0-415-33186-9.
  2. Emma, Gilligan 2004. «Dissidentsvo». Defending Human Rights in Russia. Sergei Kovalyov, Dissident and Human Rights Commissioner, 1969–2003. Routledge. p. 17. 272 p. ISBN 0-203-34872-9
  3. а б Feniks Tra memoria e utopia: il samizdat come simbolo della cultura europea (em italiano). Dipartimento di Lingue e Letterature Anglo-Germaniche e Slave – Università di Padova. Consultado em 7 de maio de 2015
  4. «Feniks-66». Tra memoria e utopia: il samizdat come simbolo della cultura europea (em italiano). Dipartimento di Lingue e Letterature Anglo-Germaniche e Slave – Università di Padova.
  5. Joussellin, Jean. 1969. «As Defesas». As Revoltas dos Jovens. Col: Justiça e Paz, 1. Lisboa: União Gráfica. p. 155–156, citando Clement, Olivier (7 de outubro de 1967). Procés d’intellectuels. Réform
  6. «Russian Intellectuals Ask Open Trial for Writers». The Morning Record. 14 páginas. 11 de dezembro de 1967
  7. «Resistance to Unfreedom in the USSR». Архив на оригинала от 2021-05-11 в Wayback Machine. The Andrei Sakharov Museum and Public Center 'Peace, Progress, Human Rights'.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Феникс (альманах)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​