Направо към съдържанието

Фабриции

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Фабрициите (на латински: Fabricii) са фамилия, произлизаща от Алетриум в Древен Рим. Членовете на този род са известни от началото на трети век пр. н. е. до края на републиката, но рядко са достигали важни позиции в римската държава.[1]

Изглежда, че Фабрициите са принадлежали първоначално на херницианския град Алетриум, където Фабрициите се срещат чак по времето на Цицерон. Първият Фабриций, който се появява в историята, е прочутият Гай Фабриций Лусцин, който се отличи във войната срещу цар Пир и който вероятно е първият от Фабрициите, който напуска родното си място и се установява в Рим. Знае се, че през 306 г. пр. н. е., малко преди войната с Пир, повечето от херницианските градове се бунтуват срещу Рим, но са покорени и принудени да приемат римското право без избирателно право. Но три града, Алетриум, Ферентино и Вероли, които останали верни на Рим, получават право да запазят предишната си конституция.

Гай Фабриций Лускин вероятно напуска Алетриум или по това време, или скоро след това и се установява в Рим, където, подобно на други заселници от изополитни градове, скоро се издига до високи почести. Освен този Фабриций, никой друг от членовете на семейството му не се е издигнал до някакво величие в Рим. Те са били или хора с по-нисък ранг или което е по-вероятно, тъй като са чужденци, те са работили в по-неблагоприятни условия. Ревността на прочутите римски плебейски и патрициански семейства им е пречила да запазят позицията, която техният баща е спечелил. [1][2][3]

Известни от тази фамилия:

Други:


  1. а б Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, William Smith, Editor.
  2. Marcus Tullius Cicero, Pro Cluentio 16 ff.
  3. Titus Livius, Ab Urbe Condita ix. 42 ff.
  4. Marcus Tullius Cicero, Epistulae ad Quintum Fratrem i. 4, Post Reditum in Senatu 8, Pro Sexto Roscio 35 ff, Pro Milone 14.
  5. Lucius Cassius Dio Cocceianus, Roman History xlviii. 35.