Ушата медуза

	Ушата медуза
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Мешести (Cnidaria)
клас:	Същински медузи (Scyphozoa)
разред:	Дискомедузи (Semaeostomeae)
семейство:	Ulmaridae
род:	Aurelia
вид:	Ушата медуза (A. aurita)
	Научно наименование
	Aurelia aurita (Linnaeus, 1758)
	Ушата медуза в Общомедия
	[ редактиране ]

Ушатата медуза, наричана още обикновена медуза, лунна медуза или аурелия (Aurelia aurita), е широко разпространен вид медуза от семейство Ulmaridae.

Разпространение и местообитание

Обитава главно крайбрежните топли води на Атлантическия (в това число Северно, Балтийско и Черно море), Индийския и Тихия океан.^[1] Обикновено се носи близо до повърхността, но при лоши метеорологични условия може да слезе по-дълбоко.

Описание

Диаметърът на медузата варира от 5 до 40 cm. Тялото е с кръгла форма, прозрачно и може да се разпознае лесно по четирите полови жлези със синкаво-розов цвят и формата на подкова. По ръба на тялото с форма на чадър има множество ресни. В центъра се намира устното отверстие. Устните й рамене са прибрани към центъра на диска, разположен около устата, и почти не висят. Движението на медузата е ограничено, поради което тя като цяло се носи по течението. Медузата плува, като периодично свива и разпуска тялото си. ^[1] Следователно, тя предпочита води с постоянни течения. Най-добре се развива при температура на водата 9 – 19 °C, но може да живее в граници от 6 до 31 °C. Има висок толерантност към ниската соленост.^[2]

Храни се с ракообразни, протозои, ротифери и ларви на риби. Когато цъфти, може да окаже значително въздействие върху планктона. Това обикновено се случва през топлите месеци.^[1]

Ушатата медуза представлява храна за много морски животни, сред които риба луна, кожеста костенурка, Phacellophora camtschatica, Aequorea victoria и други.^[3]^[4]^[5]

Медузата е полупрозрачна или млечнобяла, пронизана с множество радиални канали, които започват от центъра на диска и се насочват към периферията, и лесно може да бъде различена по четирите си подковообразни гонади, които се виждат през камбанката ѝ. Опарването ѝ води да зачервяване на кожата при хората и не е опасно, освен ако опареният не е алергичен към токсините.^[6]

Размножаване

Медузата се размножава по полов път. В тялото, в основата на устата са разположени половите жлези. Те имат подковообразна форма. Нямат полови канали и зрелите полови продукти се освобождават, като се разпукват стените на жлезите. Оплождането на яйцето става във водата. От оплоденото яйце се развива ларва - планула, покрита с реснички. С тях тя плува. Въпреки това тя е планктонен организъм, защото трудно се съпротивява на водните течения.

Скоро след оформянето си ларвата се спуска към дъното и се прикрепва към подводен предмет. Появява се вдлъбване, което постепенно се увеличава. Така се образува двупластна ларва-полип с пипала около устата. Полипът се размножава чрез пъпкуване. След известно време спира да пъпкува и започва да се прещъпва напречно. В резултат се отделят дисковидни по форма тела, наречени ефири. Те се носят от водните течения, растат и постепенно се оформят в малки медузи.^[7]

Галерия

Ушата медуза в аквариума на Монтерей (Калифорния).
Увредена ушата медуза.
Рядък образец на ушата медуза с пет гонади.
Ушата медуза, изхвърлена на брега.

Източници

↑ ^а ^б ^в Black Sea Watch. Списък видове // 3 април 2018.
↑ Rodriguez, R. J. February 1996. Aurelia aurita (Saucer Jelly, Moon Jelly, Common Sea Jelly Jellyfish) Narrative
↑ Strand, S. W. и др. Predatory behavior of Phacellophora camtschatica and size-selective predation upon Aurelia aurita (Scyphozoa: Cnidaria) in Saanich Inlet, British Columbia // Marine Biology 99 (3). 1988. DOI:10.1007/BF02112134. с. 409 – 414.
↑ Towanda, T., Thuesen, E. V. Ectosymbiotic behavior of Cancer gracilis and its trophic relationships with its host Phacellophora camtschatica and the parasitoid Hyperia medusarum. Т. 315. 2006. DOI:10.3354/meps315221. с. 221 – 236. Архив на оригинала от 2017-08-11 в Wayback Machine.
↑ Arai, M. N. A Functional Biology of Scyphozoa. London, Chapman and Hall, 1997. ISBN 978-0-412-45110-2. с. 68 – 206.
↑ Митьо Маринов, Стела Атанасова. Най-опасните животни в Черно и Бяло море // 24chasa, 15 юли 2017. Посетен на 25 август 2019.
↑ Ангелов, Павел. Атлас по зоология. 1982.

[bsw-1] а ^б ^в Black Sea Watch. Списък видове // 3 април 2018.

[2] Rodriguez, R. J. February 1996. Aurelia aurita (Saucer Jelly, Moon Jelly, Common Sea Jelly Jellyfish) Narrative

[3] Strand, S. W. и др. Predatory behavior of Phacellophora camtschatica and size-selective predation upon Aurelia aurita (Scyphozoa: Cnidaria) in Saanich Inlet, British Columbia // Marine Biology 99 (3). 1988. DOI:10.1007/BF02112134. с. 409 – 414.

[4] Towanda, T., Thuesen, E. V. Ectosymbiotic behavior of Cancer gracilis and its trophic relationships with its host Phacellophora camtschatica and the parasitoid Hyperia medusarum. Т. 315. 2006. DOI:10.3354/meps315221. с. 221 – 236. Архив на оригинала от 2017-08-11 в Wayback Machine.

[arai-5] Arai, M. N. A Functional Biology of Scyphozoa. London, Chapman and Hall, 1997. ISBN 978-0-412-45110-2. с. 68 – 206.

[6] Митьо Маринов, Стела Атанасова. Най-опасните животни в Черно и Бяло море // 24chasa, 15 юли 2017. Посетен на 25 август 2019.

[7] Ангелов, Павел. Атлас по зоология. 1982.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]