Устойчивост на ландшафта

Устойчивостта на ландшафта представлява способността на ландшафта да запазва в процеса на функционирането си непроменени своите състояния и режими на протичане на процесите, характер на връзките във вертикалната и хоризонталната си структура и със средата при природни и антропогенни въздействия. Това му позволява да изпълнява определени социално-икономически функции. Често като синоним се използва понятието саморегулиране на ландшафта.^[1]^[2]

Устойчивостта се проявява в три форми:

инертност – запазва състоянието си неизменно при външно въздействие;
възстановимост – след прекратяване на въздействието се връща в изходно състояние;
пластичност – преминаване в различни състояния в зависимост от характера и силата на въздействието, като съхранява чертите на структурата си.^[1]

Източници

↑ ^а ^б Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 267.
↑ Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 231.

Тази статия за свойство все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[гтр-1] а ^б Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 267.

[2] Национален институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките. Географски терминологичен речник. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2011. ISBN 978-954-322-217-9. с. 231.

[1]

[2]