Направо към съдържанието

Урал-батир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Млад мъж се бори с див.

Урал-батир (на башкирски: Урал батыр името идва от планината Урал и тюркското „батир“ герой, смел човек) е най-известният кубаир (епическа поема) на башкирите. Разказва за героични дела и легендарни същества, създаването на естествени явления и други. Аналогична е на подобни епоси като англосаксонския Беоулф, германския Нибелунги, месопотамския Епос за Гилгамеш или финския/карелския Калевала. Епическата поема разпространява идеята за вечния живот на нацията и способността на човека да побеждава злото. Епосът се състои от 4576 поетически и 19 реда проза. Композиционно се разделя на 3 части.

Първоначално епоса се е предавал устно от поколение на поколение от поети-разказвачи, наречени сесени. През 1910 г. Мухаметша Барангулов записва епоса от двама такива сесени – Габит Аргинбаев (1856 – 1921) от аула Идрис и Хамит Алмухаметов (1861 – 1923) от аула Малък Иткул (днес 2-е Иткулово), Оренбургска губерния. Според легендата след записа на епоса Мухаметша Барангулов подарил на разказвача коня си и се върнал пеша в дома си.

Известни други версии на епоса: вариант в проза е записан през 1956 г. от Исмагил Рахматулин в аула Имангул, Учалингски район и издаден същата година. През 1984 г. е записана версия от Шамси Сафаргалин в аула Габасово, която е условно е определена като етологически мит.

През 1968 г. епоса е издаден със съкращения на башкирски език в журнала „Агидел[1] През 1972 г. се появява първата пълна публикация на башкирски език – в първия том на „Башкирско народно творчество“[2].

Съдържание на епоса

[редактиране | редактиране на кода]

Основана на тюркски, ирански и до някаква степен на семитски фолклорни песенни традиции поемата разказва за героичните дела на Урал-батир. Урал е роден във възрастна двойка Янбике и Янбирде[3] Ян (на персийски: جان, „душа“) и Янбирде означава „Дадена душа“, докато Янбике означава „Жена на душата“. Урал показва от най-ранно детство всички характеристики на легендарния герой, като непоклатима смелост, честност, добро сърце, съчувствие и голяма физическа сила. За разлика от своя хитър и коварен брат Шулган[4] Урал е изявен противник на злото и Смъртта, която го персонифицира. След като пораства Урал тръгва да търси Смъртта с желанието да го открие и убие. По своя път се среща с различни хора и митични същества и често се отклонява от различни приключения. Във всички случаи неговите приключения служат на живота или да възпират злото. Яздейки своя крилат жребец Акбутат (или Акбуз ат; Бяло-сив кон),[5] Урал спасява млади мъже и жени, подготвени за жертвоприношение от тираничния Шах Катил, опитомява див бик, унищожава огромен брой деви, оженва се за легендарната Хумай (на персийски: همای), женски лебед и накрая убива главния дев (на персийски: دیو, div) Азрака, чийто мъртво тяло се казва в поемата, образува планината Яман-тау и в Южен Урал. Урал-батир загива в последната си битка срещу девите, когато е принуден да изпие цяло езеро, където те са се скрили от него, но оставя на синовете си да продължат неговите дела. Третата част на поемата е посветена на подвига на синовете на Урал-батир, заселването на Урал от хора, животни и птици[6].

  1. Журнал „Агидель“ (1968, № 8)
  2. Башкирское народное творчество. Уфа, 1972. Т. 1.
  3. Türk Söylence Sözlüğü (Turkish Mythological Dictionary), Deniz Karakurt
  4. Шулган-таш, архив на оригинала от 2 ноември 2013, https://web.archive.org/web/20131102181027/http://unesco.bashkortostan450.ru/en/news/2008/04/02/news_101.html, посетен на 21 март 2018 
  5. Kafkas Nart Destanlarında At Motifi, Ufuk Tavkul
  6. Сагитов М. М. Урал-батыр (пер. Шафикова Г. Г.). Башкирский народный эпос. Уфа: Башкнижиздат, 1977, С. 5 – 15.