Ураганът в Нова Англия от 1815 г.
 | Тази статия вероятно е резултат от машинен превод, има неверен синтаксис и/или неуточнени специални термини и трудно разбираем текст. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Голямата септемврийска буря от 1815 г. (думата „ураган“ все още не е била използвана в американския диалект на английски) е един от петте „големи урагана“ (Категория 3 по скалата на ураганите на Сафир-Симпсън), които връхлитат Нова Англия от 1635 г.[1] По времето, когато удря, Голямата септемврийска буря е първият ураган, ударил североизточната част на Съединените щати от 180 години.[2]
След като удря Лонг Айлънд, ураганът също нанася големи щети в щатовете Кънектикът, Масачузетс, Ню Хемпшир и Роуд Айлънд.[3] Роуд Айлънд претърпява най-големите щети, тъй като вълната на бурята наводнява градове по протежението на залива Нарагансет до Провидънс.[4]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Ураганът за първи път връхлетява островите Търкс близо до Бахамските острови на 20 септември със сила, оценена като еквивалентна на ураган от категория 4.[5]
Въздействие
[редактиране | редактиране на кода]Ню Йорк
[редактиране | редактиране на кода]Бурята удря Лонг Айлънд на 23 септември 1815 г., вероятно идвайки на брега близо до Център Моричес (Лудлум) около 7:00 сутринта[5] На южния бряг на Лонг Айлънд той пробива бариерния плаж и създава входа, който все още изолира Лонг Бийч, който преди това е бил продължение на изток от Да Рокуейс.
Кънектикът
[редактиране | редактиране на кода]Около 9:00 сутринта бурята идва на брега в Сейбрук, Кънектикът със силата на ураган, което сега се счита да е категория 3.[5] Съобщава се за вълни до шест фута (1.82 метра) в Ню Лондон.[5]
Род Айлънд
[редактиране | редактиране на кода]
„Голямата буря“[6], удря Провидънс, Роуд Айлънд през сутринта на 23 септември. От около 10:00 сутринта до обяд,[6] бурята причинява вълна, която се насочва към залива Нарагансет, където унищожава около 500 къщи и 35 кораба. Десетки кораби са оставени по улиците на Провидънс.[6] Бушпритът на кораба „Ганг“ е разбит в третия етаж на сградата на Вашингтонската застрахователна компания.[4] Втората къща за събрания на баптистите е разрушена. Повечето от сградите от източната страна от южната част на Маркет Хаус до Индия Пойнт са унищожени.[5] В Индия Пойнт са унищожени къщи и кейове.[6] Както Вашингтонският мост, така и Централният (Червен) мост са изкоренени от стълбовете си и разрушени.[6]
Дъждът явно е бил наситен със сол.[5] Листата на дърветата, които не са били издухани, са били покрити с бяло солено покритие, което приличало на лек скреж.[5] Дори къщите побелели.[5]
Линия на Олд Маркет Хаус маркира наводнение с височина 11 ft (3,4 m) , което е ненадминато в града до урагана в Нова Англия през 1938 г., който създава наводнение с височина 17,6 ft (5,4 m). Все още има износена табела на сградата на Род Айлънд Хоспитал Тръст (построена през 1917 г.), заедно с по-нова табела, показваща по-високото ниво на водата от урагана през 1938 г. В Матунук, Роуд Айлънд, изследванията на седиментите са идентифицирали ветрилото на прекомерното промиване на седименти в Сукоташ Марш, където наводнението от урагана през 1815 г. надхвърлил бариерния плаж.[7]
Финансовата загуба е оценена на милион и половина долара (54 милиона лева) една четвърт от общата брутна оценка на града. За щастие само двама души загиват,[5][6] и двамата в Индия Пойнт.[5]
След бурята, голяма част от района на залива Нарагансет е възстановен с по-високи речни брегове, повдигнати кейове и по-трайни строителни практики, за да се предпази от бъдещи урагани.[4]
Масачузетс
[редактиране | редактиране на кода]В Дорчестър, Масачузетс, южно от Бостън, местният историк Уилям Дана Оркът пише в края на 19 век за въздействието на урагана: „През 1815 г. имаше голяма буря, която разруши арката на моста над река Непонсет. Тази арка бе издигната над моста на разделителната линия на градовете [Дорчестър и Милтън] през 1798 г. Първата енорийска къща за събрания в Дорчестър беше твърде разрушена, за да бъде ремонтирана.[8]
Ню Хемпшир
[редактиране | редактиране на кода]Окото на урагана преминало в Ню Хемпшир близо до Джафри и Хилсбъро.[9]
Метеорология
[редактиране | редактиране на кода]След бурията, идеята за урагана да е като „движещ се вихър“ е представена от Джон Фарар, професор по математика и естествена философия на Холис в Харвардския университет. В статия от 1819 г. той заключва, че бурята „изглежда е била движещ се вихър, а не бързане напред на голямо тяло от атмосферата“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hughes (1987), referring to the Great Colonial Hurricane of 1635, the 1821 Norfolk and Long Island hurricane, "Hurricane Four" of the 1893 Atlantic hurricane season, and the New England Hurricane of 1938.
- ↑ Norcross, Bryan. Hurricane Almanac 2006: The Essential Guide to Storms Past, Present, and Future. Macmillan, 2006. ISBN 0-312-36297-8. с. 34.
- ↑ 1815- The Great September Gale // Hurricanes: Science and Society. Посетен на 28 September 2014.
- ↑ а б в Emlen, Rob. 200 years ago today: Remembering the Great Gale of 1815 // The Providence Journal. 23 September 2015. Посетен на 23 September 2015.
- ↑ а б в г д е ж з и к Cavanaugh, Ray. Providence besieged by Great Gale in 1815 // The Providence Journal, 20 September 2015. Посетен на 23 September 2015.
- ↑ а б в г д е Greene, Welcome Arnold. The Providence Plantations for 250 Years. Providence, Rhode Island, J.A. & R.A. Reid, 1886. с. 73.
- ↑ Webb, Thompson и др. 700 yr sedimentary record of intense hurricane landfalls in southern New England // GSA Bulletin 113 (6). 2001-06-01. DOI:<0714:YSROIH>2.0.CO;2 10.1130/0016-7606(2001)113<0714:YSROIH>2.0.CO;2. с. 714–727.
- ↑ Dorchester Reporter, Dorchester MA USA // Архивиран от оригинала на 2006-10-24. Посетен на 2005-10-19.
- ↑ Welcome - Homeland Security & Emergency Management, NH DOS // Архивиран от оригинала на 2005-10-18. Посетен на 2005-10-19.
Допълнителна литература
[редактиране | редактиране на кода]- Donnelly, J. P. 700 yr Sedimentary Record of Intense Hurricane Landfalls in Southern New England // GSA Bulletin 113 (6). 2001. DOI:<0714:YSROIH>2.0.CO;2 10.1130/0016-7606(2001)113<0714:YSROIH>2.0.CO;2. с. 714–727. Архивиран от оригинала на 2008-08-09.
- Hughes, P. Hurricanes haunt our history // Weatherwise 40 (3). 1987. DOI:10.1080/00431672.1987.9933354. с. 134–140.
- Ludlum, David M. Early American Hurricanes, 1492-1870. Boston, American Meteorological Society, 1963.