Уолтър Бен Майкълс
| Уолтър Бен Майкълс Walter Benn Michaels | |
| американски литературен теоретик и историк | |
| Роден |
1948 г.
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Научна дейност | |
| Област | Теория на литературата |
| Работил в | Университет „Джонс Хопкинс“ Калифорнийския университет в Бъркли Чикагски университет |
| Публикации | The Trouble with Diversity (2006) |
| Семейство | |
| Съпруга | Дженифър Аштън[1][2] |
Уолтър Бен Майкълс (на английски: Walter Benn Michaels; р. 1948) e един от водещите американски теоретици в областта на литературата. Майкълс работи върху най-наболелите въпроси на литературната наука в наши дни: за културата и расата, за идентичностите – национални и личностни, за разликата между памет и история, несъгласие и оразличаване, значение и творчески замисъл при интерпретацията. Един от представителите на Новия историцизъм в литературознанието и заедно с Катрин Галахър е изключение на учен от движението, фокусиран не върху Шекспир и съвременниците му, а върху модерната литература.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Майкълс получава своята бакалавърска степен през 1970 г., а докторска – през 1975 г. в Калифорнийския университет в Санта Барбара. След това преподава в Университета „Джонс Хопкинс“ (1974–1977, 1987–2001) и Калифорнийския университет в Бъркли (1977–1987). А от 2001 г. вече е професор в департамента по англицистика в Чикагския университет (ръководител на департамента между 2001 и 2007 г.).
Книгата, с която утвърждава името си, е The Gold Standard and the Logic of Naturalism („Златният стандарт и логиката на натурализма“) – изследване на натурализма в американската проза от края на XIX век.
Идеи
[редактиране | редактиране на кода]Майкълс е известен преподавател и учен, който участва в продължаващия дебат за мястото на литературата в преподаването. Статията му „Срещу теорията“ (1982), написана съвместно със Стивън Нап, е включена в представителния сборник с теоретични приноси Norton Anthology of Literary Criticism. Ето как коментира идеите, лансирани в нея, българският литературовед Благовест Златанов:
| „ | „Ако трябва да опиша максимално обобщено даващата начален тласък на дебата позиция на Неп и Майкълс, тя би гласяла, че тъкмо в разрешаването на проблема дали интенцията и смисъла са различни литературоведски категории или са само различни чисто теоретически наименования на една и съща категория, се състои дилемата между теория и антитеория. Ако интенцията и смисълът на художествения текст са различни категориални светове, то описанието и обосноваването на връзката между тях може да протече само по теоретичен път. Но ако интенцията и смисълът са само отделни наименования на една и съща категориална сфера, то необходимостта от теория автоматически отпада, тъй като отпада необходимостта от обосноваването на релацията между самостойни величини. Поредният парадокс се състои в това, че доказването на ненужността от теорията, от където произтича патосът на Неп и Майкълс, се осъществява чрез чисто теоретически процедури и аргументирания.“[3] | “ |
Във втората си книга, „Нашата Америка“, той твърди, че автентичният американския модернизъм от 20-те години на ХХ век представлява фаза на „изследване и развитие“ на идентитарианизма (търсенето и изграждането на идентичност, на първо място – национална), който ще доминира сред американските идеи на ХХ век. Във връзка с тази теза е и неговото убеждение, че автентичният американски модернизъм създава американската стратегия при отговора на въпроса каква култура трябва да имат американците, който е зависим от въпроса каква е расата им. Както се изразява той, „идеята за културна идентичност – въпреки факта, че през последните години е обичайно да бъде представяна като алтернатива на расовата идентичност – в действителност представлява, не само историческо, но и логично продължение на расовата идентичност“. Централно за книгата е твърдението, че понятието за културна идентичност и идентичността изобщо се превръща от описание на актуалните практики и ценности на дадена група в по-скоро обект на есенциалистка амбиция да бъдем, каквито вече сме.
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Книги
[редактиране | редактиране на кода]- The Gold Standard and the Logic of Naturalism („Златният стандарт и логиката на натурализма“). University of California Press: Berkeley, 1987.
- Our America: Nativism, Modernism and Pluralism („Нашата Америка: Традиционализъм, модернизъм и плурализъм“). Durham: Duke University Press, 1995.
- The Shape of the Signifier: 1967 to the End of History („Тялото на означаващото: От 1967 г. до края на историята“). Princeton: Princeton University Press, 2004.
- The Trouble with Diversity: How We Learned to Love Identity and Ignore Inequality („Бъркотията с разнообразието: Как се учим да обичаме идентичността и да пренебрегваме неравенството“). New York: Metropolitan, 2006.[4][5][6][7][8]
- The Beauty of a Social Problem: Photography, Autonomy, Economy. (Красотата на един социален проблем: Фотографията, автономността, икономиката). Chicago: University of Chicago Press, 2015.
По-значими студии и есета
[редактиране | редактиране на кода]- „Against Theory“ (Срещу теорията), Critical Inquiry 8.4 (Summer 1982): 723-42.
- „The Death of a Beautiful Woman: Christopher Nolan's Idea of Form“ Архив на оригинала от 2013-01-30 в Wayback Machine. („Смъртта на една красива жена: Идеята на Кристофър Нолан за форма), ebr (the electronic book review), 1 октомври 2007.
- „Going Boom“ Архив на оригинала от 2012-10-23 в Wayback Machine. („Избухване“), Bookforum, February/March 2009.
- „The Beauty of a Social Problem“ (Красотата на един социален проблем), The Brooklyn Rail, October 2011.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ((en)) Meg McSherry Breslin and Robert Becker, „Budget may cloud UIC vision“, Chicago Tribune, 12 май 2002.
- ↑ ((en)) „Edward Cluff Ashton Obituary“, Salt Lake Tribune, Dec. 20, 2014.
- ↑ Благовест Златанов, „Интенция и смисъл на стиховия текст. Въведение“, Електронно списание LiterNet, 19.11.2002, № 11 (36).
- ↑ ((en)) Walter Benn Michaels, „The Trouble With Diversity“, откъс в The American Prospect, 13 август 2006.
- ↑ ((en)) Alan Wolfe, „Should We Shut Up About Diversity?“, рец. в Slate, Oct. 3 2006.
- ↑ ((en)) David Moberg, „Is Diversity Enough?“ Архив на оригинала от 2017-02-19 в Wayback Machine., рец. в In These Times, 9 октомври 2006.
- ↑ ((en)) Christopher Caldwell, „Affirmative Distraction“, рец. в The New York Times, 24 декември 2006.
- ↑ ((en)) Eric Lindquist, „Review - The Trouble with Diversity“ Архив на оригинала от 2017-02-19 в Wayback Machine., рец. в Metapsychology, Mar 6th 2007.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Страница на проф. Бен Майкълс на сайта на департамента по англицистика към Чикагския университет
- Стивън Нап и Уолтър Бен Майкълс, „Срещу теорията“, блог на Богдан Богданов
- Уолтър Бен Майкълс, „Свобода, братство… разнообразие?“, в. „Монд дипломатик“, февруари 2009 г.
- ((en)) Статии на Уолтър Бен Майкълс в електронно списание „Nonsite“
|
