Уние
| Уние Unije | |
 Остров Уние | |
 | |
| Местоположение | Адриатическо море |
|---|---|
| Страна |  Хърватия |
| Площ | 16,92 km² |
| Население | 88 души (2011) 5,2 души/km² |
| Най-висока точка | 132 m н.в. |
  Местоположение в Хърватия | |
| Уние в Общомедия | |
Уние (на хърватски: Unije) е хърватски остров в залива Кварнер на Адриатическо море в Приморско-горанска жупания.
Общи сведения
[редактиране | редактиране на кода]Остров Уние е разположен на север от Лошин, от който го отделя Унийският канал[1][2], и на запад от Црес. Той има площ от 16,92 км²[3] и дължина на бреговата линия 36,6 км. Изтеглен е по посока от север на юг с леко извита и неправилна форма, а бреговете му са изрязани от многобройни заливчета и плажове. Най-високата му точка е 132 м. Поради карстовия характер на релефа на Уние няма постоянни речни потоци или езера[4].
На северния и на южния му край са поставени два морски фара. Свързан е с редовна фериботна линия с град Мали Лошин на остров Лошин и с Пула, а също така и с пътнически корабчета с Риека.
Растителност
[редактиране | редактиране на кода]Флората на Уние е типично средиземноморска, представена основно от вечнозеления каменен дъб, маслинови дървета, лозя, алепски бор, розмарин, смокини, лаврови дървета, грипа, кумарка[5].
История
[редактиране | редактиране на кода]Останките от селища от античността (бронзовата и желязната епоха) на хълмовете Туран, Кастел и връх Маландро показват, че островът е бил обитаван от илирите[6]. По-късно е завладян от римляните, около X-XI в. от хърватите и от XIV в. от венецианците, под чийто контрол остава до 1797 г.[7]
Между 1797 и 1805 г. се управлява от Австрия, от 1805 до 1813 от Наполеонова Франция и после до 1918 г. отново от Австро-Унгария. Между 1920 и 1943 г. е окупиран от Италия. След това е част от Кралството на сърби, хървати и словенци, след Втората световна война влиза в границите на Югославия, а от 1991 г. е част от независима Хърватия.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Единственото селище на Уние е едноименното село, което се намира в централната му част. Постоянно живущи са 88 души (2011 г.)[8], но през активния туристически сезон населението достига до 400—500 души. Жителите на Уние се занимават с риболов, земеделие и туризъм.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Dario Alberi, Dalmazia. Storia, arte, cultura, 2008, Trebaseleghe (PD), Lint Editoriale, ISBN 978-88-8190-244-6
- ↑ Dario Alberi, Istria: storia, arte, cultura, 1997, Trebaseleghe (PD), LINT Editoriale, ISBN 978-88-8190-015-2
- ↑ Duplančić Leder, Tea; Ujević, Tin; Čala, Mendi (June 2004)
- ↑ Damir Magaš, Josip Faričić, Robert Lončarić, Geografske osnove društveno-gospodarske revitalizacije Unija, vol. 11, nº 2, 2006, p. 205
- ↑ Damir Magaš, Josip Faričić, Robert Lončarić, Geografske osnove društveno-gospodarske revitalizacije Unija, vol. 11, nº 2, 2006, p. 210
- ↑ Damir Magaš, Josip Faričić, Robert Lončarić, Geografske osnove društveno-gospodarske revitalizacije Unija, vol. 11, nº 2, 2006, pp. 178-179
- ↑ Damir Magaš, Josip Faričić, Robert Lončarić, Geografske osnove društveno-gospodarske revitalizacije Unija, vol. 11, nº 2, 2006, p. 184
- ↑ Statistički ljetopis Republike Hrvatske 2015/Statistical Yearbook of the Republic of Croatia 2015 [Annuario statistico della Repubblica di Croazia 2015 (pdf) Архив на оригинала от 2020-02-20 в Wayback Machine.