Направо към съдържанието

Украински железници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Украински железници
Укрзалізниця
Типпублична компания
Индустрияжелезопътен транспорт
Основаване1991 г.
СедалищеКиев, Украйна
Служители375 900
СобственикУкрайна (100%)
Уебсайтuz.gov.ua
Украински железници в Общомедия

Украинските железници (на украински: Укрзалізниця) е държавно акционерно дружество, администриращо железопътната инфраструктура и железопътния транспорт в Украйна. Дружеството е монополист, който контролира по-голямата част от железопътния транспорт в страната.[a] Украинските железници са шестият по големина железопътен пътнически превозвач в света и седмият по големина товарен превозвач в света. Към 2020 г. общата дължина на основната широколинейна (1520 mm) железопътна мрежа е 19 787 km,[1] което я прави 13-ата по дължина в света. Украйна също има много участъци от стандартната железопътна линия (1435 mm) и работи за разширяването им, за да подобри връзките си с Европейския съюз.[2]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. Украинските железници са преобразувани чрез сливане на държавна агенция и държавно предприятие в публично акционерно дружество, собственост на държавата. Държавната администрация на железопътния транспорт на Украйна е подчинена на Министерството на инфраструктурата,[b] администриращо железниците чрез шест териториални железопътни компании, които непосредствено контролират и осигуряват поддръжка на всички аспекти от железопътния транспорт. Генералният директор на администрацията се назначава от Кабинета на министрите на Украйна.[3] Администрацията на железопътния транспорт има над 403 хиляди служители в цялата страна.

Подразделения на украинските железници

Железниците са разделени на шест териториални железопътни компании: Донецк, Лвов, Одеса, Южен, Югозападен и Днепър. Подразделението е чисто административно, тъй като не отговаря на конкретните железопътни линии или клонове. Имената на регионалните железници са чисто исторически, наследени от Руската и Австро-Унгарската империя (например „Югозападната железница“ всъщност оперира в северната централна част на железопътната мрежа на Украйна, докато „Южната железница“ всъщност оперира в източната част на страната).[4]

Всяка от шестте отделни териториални железници има свои собствени дирекции, разположени в следните градове:

  1. Донецка железница – Лиман (временна дирекция, тъй като Донецк се контролира от руските военни),
  2. Лвовска железница – Лвов,
  3. Одеска железница – Одеса,
  4. Южна железница – Харков,
  5. Югозападна железница – Киев,
  6. Поднепърска железница – Днепър.
Типичен украински локомотив CHS2K, превозващ пътници на дълги разстояния.
Електрически локомотив DE1, построен в Украйна след разпадането на Съветския съюз
Влак с дизелов локомотив D1 близо до Хуст
Експресен влак Киев – Бориспол

След 2022 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на руското нападение над Украйна през 2022 г. украинските железници продължават да работят по евакуацията и спасяването на милиони хора от украинските градове към Европа. Железопътните връзки между Украйна и Русия са взривени от въоръжените сили на Украйна, за да се предотврати използването им от руснаци, но железопътните линии продължават да работят на територията на самата Украйна и между Украйна и съседните ѝ Полша, Унгария, Молдова и Словакия. Една отдавна изоставена трансгранична железопътна връзка с Полша е спешно реконструирана, а други, които преди това са използвани само за превоз на товари, бързо са отворени за превоз на пътници.[5] Според данните на украинските власти железниците са евакуирали[6] над два милиона души от Украйна със специални евакуационни влакове. След като някои от черноморските пристанища стават недостъпни за износ на зърно, железопътният транспорт се превръща в експортен маршрут за Европа. Няколко железопътни участъка на север и юг стават неизползваеми.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ С изключение на индустриалните железници, местните военни железници и общинските метро системи.
  2. ↑ Преди реформата от декември 2010 г. – от Министерството на транспорта и комуникациите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Статистичні дані про Українські залізниці // Міністерство інфраструктури України. Посетен на 2020-10-29. (на украински)
  2. ↑ Valery Moiseev. Shmyhal reports complete switch of Ukraine to European railway gauge: Why this is impossible // The Page. Посетен на 11 January 2023.
  3. ↑ КАБІНЕТ МІНІСТРІВ УКРАЇНИ П О С Т А Н О В А від від 29 лютого 1996 р. N 262 // Legislation of Ukraine. (на украински)
  4. ↑ There is no Kharkiv "South Station" in the official documents of Ukrzaliznytsia, 12 December 2022
  5. ↑ Railways help rescue millions, become targets after Russia attacks Ukraine // Trains. Посетен на 2022-03-07. (на американски английски)
  6. ↑ Landler, Mark. Quoting Churchill and Shakespeare, Ukraine Leader Vows No Surrender // The New York Times. 2022-03-09. Посетен на 2022-03-09.
  7. ↑ McLean, Scott. The command center on rails: How Ukrainians are keeping trains on track in war // CNN.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ukrainian Railways в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Украински_железници&oldid=12245644“.