Направо към съдържанието

Уитли Стрийбър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уитли Стрийбър
Whitley Strieber
Уитли Стрийбър, 2012 г.
Уитли Стрийбър, 2012 г.
Роден13 юни 1945 г. (79 г.)
Професияписател
Националност САЩ
Активен период1978 -
Жанрнаучна фантастика, хорър
Темапостапокалипсис, НЛО
Направлениеуфология
СъпругаАн Стрийбър (1970 – 2015)
ДецаАндрю
Уебсайтwww.strieber.com
Уитли Стрийбър в Общомедия

Луис Уитли Стрийбър (на английски: Whitley Strieber) е американски писател на произведения в жанровете научна фантастика, хорър, документалистика и уфология.[1][2][3][4]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 юни 1945 г. в Сан Антонио, Тексас, САЩ, в семейството на адвоката Карл Стрийбър и Катлийн Мери. Учи в Централната католическа марианска гимназия в Сан Антонио. Завършва през 1968 г. с бакалавърска степен Тексаския университет в Остин и получава сертификат от Лондонското училище по филмова техника. След дипломирането си работи в няколко рекламни фирми в Ню Йорк – в периода 1968 – 1970 г. е медиен плановик в „Бентън и Боулс“, през 1970 г. е супервайзър в „Норман, Крейг и Куммъл“, в периода 1971 – 1974 г. е супервайзър в „Съливан, Стофър, Колдуел и Бейлис“, а в периода 1974 – 1977 г. е вицепрезидент в „Кънигам и Уолш“. През 1977 г. напуска и се посвещава на писателската си кариера.[3]

На 20 ноември 1970 г. се жени за учителката Ан Матълс. Имат син – Андрю. Тя умира през 2015 г., след което той се премества в Калифорния.[3]

Първият му хорър роман „Вълците“ (The Wolfen) е издаден през 1978 г. Той става бестселър и през 1981 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Албърт Фини, Даян Венора и Едуард Джеймс Олмос.[2]

През 1981 г. е издаден романът му „Гладът“ (The Hunger) от хорър поредицата „Глад“. Той също става бестселър и през 1983 г. е екранизиран в едноименния филм с участието на Катрин Деньов, Дейвид Бауи и Сюзан Сарандън.[2][4]

В съавторство с писателя Джеймс Кунетка е автор на романите „Ден на война“ (Warday), „Краят на природата“ (Nature's End) за опасностите от ограничена ядрена война и апокалипсиса на околната среда. Към темата за ядрената война е и романът му „Вълк в сенките“ (Wolf of Shadows).[1]

Според писателя той е бил отвлечен от стаята си в Ню Йорк на 26 декември 1985 г. от нечовешки същества. Преживяванията си описва в книгата „Communion“.[4] Той не ги определя като извънземни, а ги нарича „посетители“, като не изключва те да са въздействали върху съзнанието му. Книгата става бестселър и през 1989 г. е екранизирана във филма „Причастие“ с участието на Кристофър Уокън, Линдзи Крузе и Франсис Стерхаген.[2]

По идеите от книгата „Очаквайте глобалната супербуря“ (The Coming Global Superstorm) от 1987 г., написана в съавторство с Арт Бел, режисьорът Роланд Емерих създава филма „След утрешния ден“.[1][4]

През 2001 г. е издадена книгата му „Ключът“. В нея описва, че е бил посетен от непознат човек, който нарича „майстор на ключовете“, и който му е представил „новият образ на Бога“. В разговора си с него са обсъдили въпросите за Холокоста, изменението на климата, задгробния живот, психическите способности, и др.[1]

Стрийбър е участвал в археологически проекти в Централна Америка заедно с научна група. Участвал е в дейността на фондация „Гурджиев“.[3]

Уитли Стрийбър живее в Калифорния.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Wolfen (1978)[1][2][3][4]
  • Black Magic (1982)
  • The Night Church (1983)
  • Warday (1985) – с Джеймс Кунетка, награда „Маслинова клонка
  • Wolf of Shadows (1985)
  • Nature's End (1986) – с Джеймс Кунетка
  • Cat Magic (1986)
  • Majestic (1989)
  • Billy (1990)
  • The Wild (1991)
  • Unholy Fire (1992)
  • The Forbidden Zone (1993)
  • Breakthrough (1995)
  • Nightman (1999)
  • The Day After Tomorrow (2004) – романизация на филма
  • The Grays (2006)
    Сивите, изд.: ИК „Бард“, София (2006), прев. Петър Василев
  • 2012 (2007)
    2012: Война за душите, изд.: ИК „Бард“, София (2008), прев. Петър Василев
  • Critical Mass (2009)
  • The Omega Point (2010)
  • Hybrids (2011)
  • The Christmas Spirits (2011)
  • Melody Burning (2011)
  • The Secret of Orenda (2014)
  • The Journey to Dog Heaven (2015)
  • New (2018)

Серия „Глад“ (Hunger)[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Hunger (1981)[2][4]
  2. The Last Vampire (2001)
  3. Lilith's Dream (2002)

Серия „Комуникация“ (Communium)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Communion (1987)[1][2][4]
  2. Transformation (1988)
    Превъплъщения: Не забравяйте – Те ни наблюдават: Съвсем невероятни неща, изд.: ИК „Хемус“, София (1996), прев. Георги Даскалов
  3. The Secret School (1997)

Серия „Флин Карол“ (Flynn Carroll)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Alien Hunter (2013) – издаден и като Hunters[1][4]
  2. Underworld (2014)
  3. Alien Hunter: The White House (2016)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Perverts (1983)[1]
  • The Nixon Mask (1986)
  • Pain (1986)
  • The Pool (1988)
  • The White Moths (1988)
  • Horror Story (1993)
  • I Walk the Night (1994)
  • The Open Doors (1997)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • UFO Briefing Document (1984)[1][4]
  • The Coming Global Superstorm (1987) – с Арт Бел
  • The Communion Letters (1997) – с Ан Стрийбър
  • Confirmation (1998)
  • The Edge (1999) – с Арт Бел
  • Casebook (2000)
  • The Key (2001)
  • Dark Object (2001)
  • Solar Flares (2012)
  • Miraculous Journey (2014) – с Ан Стрийбър
  • The Super Natural: Why the Unexplained Is Real (2017) – с Джефри Дж. Крипал
  • The Afterlife Revolution (2017) – с Ан Стрийбър
  • A New World (2019)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1981 Вълци, Wolfen – по романа
  • 1983 Гладът, The Hunger – по романа
  • 1989 Причастие, Communion – по романа, сценарий
  • 2016 Hunters, – ТВ сериал, 13 епизода, по „Alien Hunter“
  • 2016 The Nye Incidents – ТВ сериал

Книги за писателя[редактиране | редактиране на кода]

  • Report on Communion (1990) – от Ед Конрой[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Whitley Strieber в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​