Уил Селф
Уил Селф Will Self | |
Уил Селф, 2013 г. | |
Роден | 26 септември 1961 г. |
---|---|
Професия | писател, журналист |
Националност | Англия, Великобритания |
Активен период | 1991 – |
Жанр | научна фантастика, сатира, драма, документалистика |
Направление | постмодернизъм |
Награди | „Болинджър” |
Съпруга | Катрин Чансълър (1989 – 1997) Дебора Джейн Ор (1997 – 2018) |
Деца | 2 (първи брак) 2 (втори брак) |
Уебсайт | will-self.com |
Уил Селф в Общомедия |
Уил Селф (на английски: Will Self) е английски журналист, политически коментатор и писател на произведения в жанра научна фантастика, сатира, социална драма, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5][6]
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Уил Уудард Селф е роден на 26 септември 1961 г. в Лондон, Англия, в семейството на Питър Селф, професор по публична администрация в Лондонското училище по икономика, и Илейн Розенблум от Куинс, Ню Йорк, асистент в издателство.[3] Израства в Северен Лондон и прекарва една година в Итака, щат Ню Йорк. От малък е ненаситен читател и увлечен по произведенията на научната фантастика на Франк Хърбърт, Дж. Г. Балард и Филип К. Дик.[6] Родителите му се разделят когато е деветгодишен, и се развеждат когато е 18-годишен, в резултат на което той е емоционално объркано и саморазрушително дете, нараняващо се с цигарени угарки и ножове, преди да започне да експериментира с лекарства, а след това с леки и тежки наркотици, включително хероин.[4] През този период се бори с психически проблеми и на 20 години започва лечение. Учи в независимо училище за момчета в Хампстед, а после в училище в Източен Финчли в Лондон.[2] Следва философия, политика и икономика в Ексетър колидж на Оксфордския университет, където получава магистърска степен с отличие.[3] В университета е редактор и чест сътрудник на подземния ляв студентски вестник Red Herring/Oxford Strumpet.[5]
След дипломирането си работи на временни места към Лондонската община. Едновременно се опитва да работи като карикатурист и като стендъп комик.[3] През 1986 г. се лекува в болница от наркозависимостта си. През 1989 г. започва да управлява малка издателска компания.[6]
Първата му книга, сборникът с разкази „Количествената теория на лудостта“, е издадена през 1991 г., и получава одобрението на критиката. Първият му роман „Петел и бик“ (сбор от две новели за полова трансформация) е издаден през 1992 г.[1][2][4][3] Неговият литературен стил е известен като безкомпромисно сатиричен, гротесков, наситен с черен хумор и фантастичен, с много препратки и алюзии към съвременната култура.[6]
През 1995 г. започва работа като колумнист за вестник „Обзървър“.[3] През 1997 г. е изпратен да отразява предизборната кампания на Джон Мейджър и е хванат от конкурентен журналист да използва хероин в самолета на министър-председателя, заради което е уволнен.[5] Същата година става колумнист в „Таймс“, после от 1999 г. работи за „Индипендънт“, а от 2002 г. за „Ивнинг стандарт“. Едновременно има много изяви по британската телевизия.[6] От 2009 г. пише две редуващи се двуседмични колони, една за „Ню Стейтсмен“ по социалните феномени и груповото поведение, и друга за „Риъл Милс“ за магазините за храна на улицата.[6] От 2012 г. е преподавател по модерна мисъл в университета „Брунел“ в Лондон.[3]
В периода 1989 – 1997 г. е женен за Катрин Чансълър, с която имат син и дъщеря, а в периода 1997 – 2017 г. е женен за журналистката Дебора Ор, с която имат двама сина.[2][3] През 2011 г. е диагностициран със заболяването полицитемия вера (увеличено производство на еритроцити). В личния си живот колекционира ретро пишещи машини. От 2019 г. е вегетарианец.
Уил Селф живее в Лондон.[1]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]Самостоятелни романи
[редактиране | редактиране на кода]- Cock and Bull (1992)[1][2]
- My Idea of Fun (1993)[4][3]
- Great Apes (1997)
- How the Dead Live (2000)
- Dorian (2002)
- The Book of Dave (2006)
- The Butt (2008) – награда „Болинджър“ за сатиричен роман
- Entirely Women (2010)
- Walking to Hollywood (2010)
Поредица „Чадърът“ (Umbrella)
[редактиране | редактиране на кода]Новели
[редактиране | редактиране на кода]- A Report to the Minister (2009)[1]
- How Was Your Day (2017)
Сборници с разкази
[редактиране | редактиране на кода]- The Quantity Theory of Insanity (1991) – награда „Джефри Фабер“[1][4][3]
- Grey Area (1994) [2]
- A Story for Europe (1996)
- Tough, Tough Toys for Tough, Tough Boys (1998)
- Dr. Mukti and Other Tales of Woe (2004)
- Liver: A Fictional Organ with a Surface Anatomy of Four Lobes (2008)
- The Undivided Self: Selected Stories (2010)
- RED (2012) – с Рейчъл Куск, Ема Донахю, Макс Хейстингс, Виктория Хислъп, Антъни Хоровиц, Ханиф Курейши, Андрю Моушън и Сесилия Ахърн
Разкази
[редактиране | редактиране на кода]- Profit and Lust (1950)[1]
- The End of the Relationship (1994)
- на български език
- Лъжлива кръв – разказ, сп. „Гранта България“ бр.6 (2015), прев. Пейчо Кънев
Документалистика
[редактиране | редактиране на кода]- Junk Mail (1995)[1]
- Nicola Hicks (1998) [2]
- The Idler 25 (1999)
- Sore Sites (2000)
- Perfidious Man (2000)
- Feeding Frenzy (2001)
- Psychogeography (2007)[4]
- Psycho Too (2009)
- George Condo: Mental States (2011) – с Дейвид Мийнс
- The Unbearable Lightness of Being a Prawn Cracker (2012)
- Moonlight Travellers (2019) – с Куентин Блейк
- Will (2019)
- Why Read (2022)
Екранизации
[редактиране | редактиране на кода]- 2012 г. – The Minor Character – епизод от тв сериал, с Дейвид Тенант
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з и ((en)) Биография и библиография в сайта Fantasticfiction
- ↑ а б в г д е ж з ((en)) Биография и библиография в сайта Goodreads
- ↑ а б в г д е ж з и к ((en)) Биография и библиография в сайта Encyclopedia.com
- ↑ а б в г д е ж ((en)) Биография в сайта SF-Encyclopedia
- ↑ а б в ((fr)) Биография и библиография в сайта Babelio
- ↑ а б в г д е ((en)) Биография в сайта Elisa-Rolle
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Официален сайт на Уил Селф
- Уил Селф в Internet Movie Database
- Уил Селф в Internet Speculative Fiction Database
- ((en)) Уил Селф: „Виждат ме като все още ходещ мъртъв бял мъж“, интервю в сайта на „Гардиън“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Will Self в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|