Уилкинс (шелфов ледник)
| Уилкинс Wilkins Ice Shelf | |
 | |
  Местоположение в Антарктида | |
| Местоположение | Западна Антарктида Земя Александър I |
|---|---|
| Дължина | 150 km |
| Ширина | 110 km |
| Площ | 13 680 km² |
| Уилкинс в Общомедия | |
![Карта на Антарктическия полуостров и разположението на шелфовите ледници около него. Шелфовият ледник Бах е долу вляво.[1]](/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Antarctic-Peninsula-Ice-Shelves.png)
Шелфовият ледник Уилкинс (на английски: Wilkins Ice Shelf) е десетият по големина (13 680 km²) шелфов ледник край бреговете на Антарктида. Заема част от крайбрежието на Западна Антарктида, край западните брегове на остров Земя Александър I, в акваторията на море Белингсхаузен, част от тихоокеанския сектор на Южния океан. На изток и юг граничи с бреговете на остров Земя Александър I, а на югозапад и запад – с бреговете на островите Латади. и Шарко. На изток в Земя Александър I се вдава ледения залив Хайдн, а на югоизток – ледения залив Шуберт. В центъръ на шелфовия ледник е „бетониран“ малкия остров Дорси. Дължина от север на юг 150 km, ширина до 110 km. В резултат на глобалното затопляне шелфовият ледник Уилкинс постепенно намалява своята територия. Официалната му площ е 13 680 km², през 1950 г. тя е била около 16 000 km², а през март 2009 г. – 11 200 km².
Северната му ледена бариера е открита през 1910 г. от френския полярен изследовател Жан Батист Шарко. През 1929 г. английският полярен изследовател Джордж Хуберт Уилкинс по време на полет със самолет дооткрива целия шелфов ледник и установява конфигурацията му. През 1940 г. целият ледник е картиран на базата на извършеното аерофотозаснемане от американската антарктическа експедиция под ръководството на Ричард Бърд. През 1971 г. Британският комитет по антарктическите названия наименува безименния шелфов ледник в чест на неговия откривател шелфов ледник Уилкинс.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ice shelf changes on the Antarctic Peninsula // The Cryosphere Discussions 3. 2009. DOI:10.5194/tcd-3-579-2009. с. 579 – 630.