Уикипедия беседа:Пощенски списъци/2007 - 2011
Абонирането се модерира - как?
Абонирането се модерира, приемат се участници... - как ще става това на практика? Всеки може да регистрира някакъв адрес от рода на аз-съм-джимбо@abv.bg. --Спас Колев 15:33, 21 декември 2007 (UTC)
- Може да е както когато искаш да ти се отнемат админски права , след собственоръчно оставена бележка на личната потребителска страница или беседа. --Спири 16:02, 21 декември 2007 (UTC)
RFC: Абонати и публичност на архивите
Сегашните "правила" за WikiBG-L ги записах след обсъждане със Потребител:Spiritia, но след размисъл ми се струва, че ще е най-добре тези двете неща да се променят, тоест:
- Приемат се всички, които желаят. Това ще позволи на хора, външни на Уикипедия, да се запишат и що годе редовно да получават "новини" от Уикипедия, без да им се налага да преравят Разговори, Заявки за администраторите и пр. Аз съм абонат на няколко подобни списъка, без да съм активен участник в тях или в общностите, които ги движат и тази възможност много я харесвам. Интересното е, че писмата сами идват в (чекмедже на) пощенската ми кутия, поглеждам ги, ако ще са ми полезни, ги архивирам, иначе ги трия и всичко приключва.
- Второ голямо предимство е, че самата модерация ще е мнооого по-лесна и проста: няма нужда да се броят редакции, да се проверяват и удостоверяват адреси и пр.
- Архивите са публични или въобще изключени. Едно от най-добрите неща в Уикипедия е, че всички обсъждания са публични, няма скрито - покрито. Още повече, че ако някой държи да се добере до архивите, 400-те редакции са много лесни за правене и всъщност полза от това няма. Имали сме случай, редактор, чието поведение обсъждаме по списъка, след време да се абонира и да прочете всичко, което останалите са смятали, че е конфиденциално. Тоест: или трябва въобще да бъдат изключени архивите (не съм против), или да са публични и това да се знае. Предимство да са публични е, че ако сме помагали на нови редактори, а други задават същите въпроси, можем да им посочим предните обсъждания.
Затова сега, докато още няма нито едно съобщение и почти няма абонати, моля за вашите мнения. --Петко 21:00, 23 декември 2007 (UTC)
Предвид горните доводи, докато няма писма и още не сме решили какви ще бъдат архивите, временно изключих архивирането. --Петко 22:31, 23 декември 2007 (UTC)
- И аз не виждам смисъл от някакви скрити форми на комуникация. Подобни неща само създават съмнения за някакви конспирации. В идеалния вариант всичко трябва да е публично. А ако някой държи на конспиративността, може да си създаде собствен списък. --Спас Колев 11:13, 27 декември 2007 (UTC)
- Напълно съм съгласен. Не виждам смисъл да има скрито-покрито. Единственото, което не ми харесва, е, че Мейлман позволява абонирането без посочване на име — Борислав 08:48, 28 декември 2007 (UTC)
- Изглежда, че сте за публични архиви, тоест, да има архиви. А за ценза редакции/стаж за абонатите? (Кой онзи ден одобри абонамента на потребителя без право на глас?) --Петко 13:30, 29 декември 2007 (UTC)
- Не виждам никаква причина да поставяме под въпрос публичността на архивите на WikiBG-l, част от семейството WikiXX-l. А оня ден аз одобрих Потребител:Stealth. — Борислав 13:51, 29 декември 2007 (UTC)
- След като всички подкрепяме публичността на архивите, вероятно е добра идея вече да я реализираме. -- Григор Гачев 01:49, 22 януари 2011 (UTC)
- Не всички подкрепяме публичността на сегашните архиви. Ако се вземе решение архивите да станат публични, то това трябва да стане само за бъдещи писма. До момента всички участници и кореспонденти са участвали със знанието, че архивите не са публични. --Петко 04:24, 22 януари 2011 (UTC)
- След като всички подкрепяме публичността на архивите, вероятно е добра идея вече да я реализираме. -- Григор Гачев 01:49, 22 януари 2011 (UTC)
- Може би имаме нужда някои неща да се обсъдят без това да е публично: например за У:100000 се е обсъждало как да се реагира на въпроси и молби на външни медии, а уикипедианци са писали, обсъждали и подобрявали статии, представящи Уикипедия, които после са дадени на медиите наготово да си публикуват; същото по-рано с писмото до Джимбо и борда. Това никой не желае да е публично. Въпросът е дали този пощенски списък е подходящ за тази цел, или е по-добре за целта да се ползват както досега, пращане на е-писмо до няколко получателя, външно затворено уики и/или чат на живо. --Петко 13:30, 29 декември 2007 (UTC)
- Въпрос на легитимност. Външните медии пращат въпроси и молби тук не до частното лице Х, а до Уикипедия, или лицето Х в качеството му на неин редактор - тоест, по същество до всички в Уикипедия. Ако въпросите и молбите са публични, всички редактори (и потребители) ги четат, знаят за тях и могат да вземат отношение. Ако обаче не са публични, възниква въпросът с какво право Х или У говорят от името на Уикипедия зад гърба на общността.
- Иначе казано, в Уикипедия няма морално право на непубличност. Осъзнавам колко по-трудни ще направи това някои неща, но не мисля, че имаме избор. Организираме ли си потайно "политбюро", рано или късно някоя скандална медия ще разбере, и направо не ми се мисли за последствията. Отделно, ако и други се организират закрито, и започне битка за контакти с медиите, вероятно ще последва и взаимно плюене пред тях, и други циркове в добавка към вестта "в Уикипедия глупаците бачкат, а хитреците управляват"... Предлагам да изберем далеч по-малко неприятния вариант. -- Григор Гачев 01:49, 22 януари 2011 (UTC)
- Ако нещо трябва да се обсъди публично, трябва да се ползва Уикипедия:Разговори или друга страница. Ако "Уикипедия няма морално право на непубличност", тогава трябва да затворим пощенските списъци. Аз обаче не съм съгласен - според мен човек трябва да има начин да се свърже по е-поща с няколко опитни редактори едновременно, за да може да се обърне внимание на даден проблем по най-добрия начин. Ако проблемът има нужда от публично обсъждане, такова може да се организира на У:Р. --Петко 04:24, 22 януари 2011 (UTC)
- Пощенските списъци са удобни като техническо средство. Непубличността им е неприемлива за обсъждания, касаещи Уикипедия. Публичният списък решава проблема. Най-добрият начин да се обърне внимание на даден проблем почти без изключение е публичният. Ако в "човек трябва да има начин да се свърже по е-поща с няколко опитни редактори едновременно, за да може да се обърне внимание на даден проблем по най-добрия начин" под "най-добрия начин" се има предвид непубличен, според мен това е демонстрация на деформацията в мисленето, която предизвикват непубличните неща.
- Уикипедия е и общност - нямаш право да решаваш неща, които я касаят, зад гърба й. Ако си например упълномощен да администрираш, чрез избиране за администратор, това е ОК, защото не е зад гърба на общността - тя ти е делегирала съгласие. Ако обаче не ти го е делегирала за нещо, а го вършиш, нарушаваш принципите й, точно както ги нарушава примерно един вандал. -- Григор Гачев 18:02, 23 януари 2011 (UTC)
Това RFC е обсъждане за списъка WikiBG-L, където в момента не се пазят архиви. Ако се вземе решение да се направят публични архиви за WikiBG-L, достатъчно е това да се документира и да се предупредят абонатите. Тоест, няма да има кой-знае какъв проблем. --Петко 04:59, 22 януари 2011 (UTC)
Включих архивите на WikiBG-L и ги направих публични. Известността на списъка е под нулата — за три години имаше едно-единствено писмо. — Борислав 13:56, 22 януари 2011 (UTC)
- Нормално - всичко, удобно за решаване в пощенски списък, е решавано в непубличния, зад гърба на общността. Още един пример за деформацията на мисленето, която непубличните списъци създават. -- Григор Гачев 18:02, 23 януари 2011 (UTC)
- Не разбрах кое точно решение, касаещо Уикипедия и Общността, е било взето без обсъждане на Разговори, а в пощенския списък за връзка с медиите, зад гърба и в ущърб на Уикипедия и Общността. Такова нещо не е имало. Ако само си говориш по принцип, какво хипотетично е възможно някой да си помисли някой ден, е друго -- утре ще поискаш да забраним и Уикисрещите, щото могат да се обсъдят неща, а някои уикипедианци нямат възможност да присъстват. С изключение на параноята, съгласен съм с теб -- още преди три години съм го написал, смятам, че или трябва да няма архиви, или те да са публични, и че това трябва да е ясно документирано за всички участници в обсъжданията (към момента на тези обсъждания). Друг проблем има ли? --Петко 09:18, 24 януари 2011 (UTC)
- Повечето решения, обсъждани в непубличния списък, не са обсъждани на Разговори - той затова е непубличен. И всички касаят Уикипедия и общността й, иначе мястото им нямаше да е там... Тенденцията неща, които няма причина да не са публични, да се обсъждат закрито, е лоша. А е част от човешката същност - трудно е да я избегнем. Става дума не за параноята на другите, а за промяната в мисленето на участниците в непублични списъци. -- Григор Гачев 23:30, 24 януари 2011 (UTC)
- Ако случайно ти се беше отворила възможност да прочетеш какво съм писал в тоя раздел, щяхме да спестим доста на читателите. И аз спирам - с радиоточка не ми се спори. --Петко 00:26, 25 януари 2011 (UTC)
Изваждане от списъка на Stanqo
Моля от пощенския списък infobg-l да бъде изваден Потребител:Stanqo поради абсолютно недопустимото му нарушение от днес на Уикипедия:Разговори. →Спири 20:34, 26 ноември 2010 (UTC)
- Сторено. — Борислав 10:48, 27 ноември 2010 (UTC)