Уикипедия беседа:Оформление/Архив 1

Това е архив на старо обсъждане в именно пространство „Уикипедия“. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, моля, направете го на текущата беседа.

Списъци с лични имена

Когато се създават списъци на хора, как да бъдат подредени те? По фамилия или по първо име? --Webkid 04:24, 19 фев 2004 (UTC)

Прието е статиите да се наричат "Име Фамилия", а списъците да се подреждат по фамилно име. Това прави редакцията малко по-трудна, би трябвало в списъците да се използва [[Име Фамилия|Фамилия, Име]] или пък да се пише [[Име Фамилия]] под съответната буква "Ф". Трябва да вземем решение как е по-добре. Аз съм за втория вариант. --5ko 04:44, 19 фев 2004 (UTC)

И аз си мислех за втория вариант... --Webkid 04:56, 19 фев 2004 (UTC)

Избирам втория вариант. И сега въпросът е как да се сортират имената: по първо име или по фамилия. Трябва да помислим при кой от двата начина по-лесно ще се открива дадено име. --Борислав 06:09, 19 фев 2004 (UTC)

По фамилия разбира се. Да вземем като пример "Серджо Леоне". По-логично е да се търси "Леоне" или за "Федерико Фелини" - всечки ще търсят "Фелини".==62.94.192.187 08:45, 19 фев 2004 (UTC)

По фамилия... макар че има някои личности, които са по-известни с малкото си име, отколкото с фамилията си. Пример: Наполеон. --Webkid 13:21, 19 фев 2004 (UTC)

Десетична точка или десетична запетая

Когато се пишат числа, запазваме българското правило и пишем десетична запетая, нали? А в големите числа хилядите и стотиците се делят от интервали, но не и дробната част:

1 000 005,37223

--5ko 13:30, 21 фев 2004 (UTC)

Да. Само че интервалите ще са проблемни, тъй като числото ще се раздели при пренасяне на нов ред. Единственият изход е да ползваме  . --Борислав 14:58, 21 фев 2004 (UTC)

Кръстче

Преместване от Уикипедия:Разговори

Повечето хора слагат знака "†", когато посочват за кратко кога е умряла дадена личност. Дали този кръст не обижда нехристияните? --Webkid 15:57, 26 мар 2004 (UTC)

Не се бях сещал за това. Може и така да е. --Борислав 16:55, 26 мар 2004 (UTC)

Това отдавна е обсъждано и не знам дали сте взели решение, ако не, може би е по-неутрално да се пише само "п." (от "починал"). --5ko | Беседа 12:53, 5 сеп 2004 (UTC)

Май не сме. Да, така е добре. А годината на раждане пък се отбелязва със звездичка (*), което не е много интуитивно. Може би и тук да пишем "р."? --Борислав 13:27, 5 сеп 2004 (UTC)

Да, "р." е добре. Звездички и петолъчки се слагаха на надгробните плочи на активните борци. --5ko | Беседа 13:36, 5 сеп 2004 (UTC)

Аз лично не виждам много смисъл от допълнения--когато има две дати, една след друга, в скоби, е ясно за какво са. Когато датата е само една, и аз съм съгласен с "р.". --Станислав 16:39, 5 сеп 2004 (UTC)

Аз лично винаги използвам "р."; не знам дали сте забелязали. --Webkid 17:12, 5 сеп 2004 (UTC)

Единиците за измерване - само на латиница

Копирано от Потребител беседа:George.

Здравей, забелязах, че променяш изписването от кирилица на латиница на съкращенията за мерните единици (км на km; см на cm и т.н., пример:Световен океан), тъй като съм незапозната с материята, а начина на изписване го приех по пример от случайна статия в БГ Уикипедия те моля да ми кажеш има ли някакво прието правило (в науката, не тук) за изписването им и изписването на кирилица грешно ли е?. Поздрав:--FREI 11:08, 19 юли 2005 (UTC)

Яна, както се казва, "благодаря ти за въпроса"

! Ето мнението ми за означението на мерките :--George 06:16, 20 юли 2005 (UTC)

Основания

Накратко, всеки по-сериозен материал, който по характер е, клони към или поне напомня наука или техника, който има отношение към здравето и т. н, трябва да ползва единиците от системата SI. А техните условни означения (а не съкращения, затова те са без точки) са само на латиница (има и няколко гръцки букви).

1. Нормативни основания:

Законът за измерванията казва: Разрешени за използване единици за измерване са единиците от Международната система единици (SI) ...;
В изпълнение на Закона за измерванията у нас действа НАРЕДБА за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България [[1]]. Някои цитати от нея:

Чл. 2. В стопанската дейност, в здравеопазването, за осигуряване на обществената безопасност и защитата на околната среда и за административни цели задължително се използват разрешените със Закона за измерванията единици на съответните величини

Чл. 26. (1) При означаване на единиците се използват международните означения с латински или гръцки букви.

2. Други основания:

Всички български стандарти (а те са около 15 000 и са основа на стопанството ни) ползват SI.
Учебната и научна литература у нас ползва SI.
Системата е приета в международен мащаб, като се прилага и от страни, които не ползват латиницата (напр. Гърция, Китай, Корея, Япония, арабските страни). Изключение е Русия, която допуска означения и на кирилица.
Ползването на SI е една от основите на международното разбирателство. Приетите с нея означения наистина имат характер на универсални символи.

3. Малко история:

До 1993 г. у нас действаше БДС 3952:1979, който (под влияние на съветските стандарти ГОСТ) беше стандартизирал означения и на кирилица.
С приемането на серията български стандарти БДС ISO 31:1993 този стандарт беше отменен.
До около 1950 г. у нас официално са се ползвали само означения на латиница.

Автори на „популярни” издания (напр. всекидневници), на литературни произведения и т. н. не се чувстват задължени да спазват правилата на международната система, а възможно е и да не ги познават. Означения на единиците за измерване на кирилица никъде не са (и не бива да са) регламентирани, поради което могат да се срещнат съкращения гр., кгр., клм. и какво ли не още. Разбира се, редуването на кирилица и латиница в неангажиращ текст е неудобно, но ползването на означения в такива текстове е рядкост.

На мен много ми се ще ползването на означенията SI да стане задължително правило за БГ.Уикипедия, но дотогава поне тези статии, които имат претенции за научни, трябва да са с означенията на единиците с латиница.--George 14:47, 19 юли 2005 (UTC)

Искрено благодаря за пълния и изчерпателен отговор. В подкрепа на горното: направих справка в 2 БГ енциклопедиии и наистина единиците са на латиница. Затова може би е хубаво в наръник или друго подходящо място да се обясни накратко как да се използват единиците, за да не се повтаря моя случай. Извън темата - радвам се, че си тук (обясняваш много хубаво и систематизирано).Поздрав:--FREI 06:21, 20 юли 2005 (UTC)

FREI, идеята да има някъде в Уики подобни общи правила и на мен ми е минавала, трябва да се обсъди с администраторите. Дикутирани са много въпроси (вкл. правопис), има достигнати консенсуси, но са пръснати по най-различни страници (напр. означенията на единиците са обсъждани в Луна?!).--George 08:08, 20 юли 2005 (UTC)

Правило за оформление

И аз ти благодаря за изчерпателната обосновка, която сама по себе си е енциклопедична. Както виждам, повечето от хората, пишещи или занимаващи се с научни теми в енциклопедията смятат за правилно изписването на означенията за единиците на латиница. Предлагам да остане на тази беседа за седмица и евентуални доводи против и после да бъде задължително правило. --Петко 09:05, 20 юли 2005 (UTC)

Аз съм за, ако става дума за символите за единиците, а не и за десетичния знак. Може би трябва да се формулира конкретен текст и обсъждането да се обяви по общите страници. --Спас Колев 09:10, 20 юли 2005 (UTC)

Забравих, че има и дискусия относно използването на SI за разделителите на хиляди и дробни части, десетична запетая. Това също трябва да се обсъди и да се уеднакви в енциклопедията. Аз пък съм за запетая, като смятам, че твоите доводи, които някъде четох, да се напишат в самата статия, а ние да си ползваме стандарта. --Петко 09:13, 20 юли 2005 (UTC)

Изписване на датите

ДДД да въведем правила за изписване на датите, защото някои не ги знаят. --Емил Петков 16:41, 7 март 2007 (UTC)

Ами дайте да го запишем като правило. То форматът е ясен: "[[DD MMMM]] [[YYYY]] г.", където DD е без нула отпред. Примери:

Може да се получи пренасяне на нов ред между деня и месеца, но не виждам лесен начин да се оправим с това. Ако пишем "[[DD MMMM]] [[YYYY]] г.", препратката няма да работи: 23 април 2007 г.

--Поздрави, Петър Петров 10:27, 23 април 2007 (UTC)

Всъщност трябва да има   пред "г.". Надали ще спазвам такова правило, защото ми се стурва безсмислено, но нямам нищо против някой да добавя "г." след мен. --Спас Колев 11:40, 23 април 2007 (UTC)

Мда, това   го бях пропуснал, разбира се, че и там трябва да го има — "[[DD MMMM]] [[YYYY]] г.".

По въпроса за спазването — именно затова е правило. Определяме дали има смисъл сега, а не после, когато трябва да го прилагаме.

И използвам случая да помоля някой админ да пипне {{Биография инфо}} — там след „роден-дата“ и „починал-дата“ да добави " г." ---Поздрави, Петър Петров 08:50, 24 април 2007 (UTC)

Не е толкова добра идея, защото понякога се пише века, а не годината. --Спас Колев 11:44, 24 април 2007 (UTC)

Имам един въпрос, свързан с датите. Не става ясно това правило за изписване на датите за къде важи - по принцип за всички дати в Уикипедия или за датите, вмъкнати в текст. Защото понякога, ако една дата се изписва в шаблон/таблица/схема, се търси оптимизиране на информацията и представянето ѝ чрез по-малко символи. А формата "[[DD MMMM]] [[YYYY]] г." не го позволява. Задавам такъв въпрос, защото изникна подобна полемика с Петър Петров. Става въпрос за изписването на дата в шаблон (например датата, когато Магдалена Малеева е достигнала най-високата си позиция в световната ранглиста - вж. шаблона в Магдалена Малеева). Благодаря! --keranov 17:25, 26 април 2007 (UTC)

Удебеляване на заглавието на статия

Сега записът на правилото гласи:

Заглавието на статията е хубаво да бъде удебелено в първия абзац.

Явно има нужда от изречение, което казва „Имената, под които е известен предметът на статията, се записват с получер първия път, когато се споменават. Правят се пренасочващи страници под тези имена към статията.“. Явно някои не го разбират за очевидно, тъй като се получи редакторска война (беседа).

Пример за такова изписване: хеликоптер, вертолет, въртолет.

--Поздрави, Петър Петров 10:43, 23 април 2007 (UTC)

Да, звучи логично. --Спас Колев 11:41, 23 април 2007 (UTC)

Успокоително е да знаем, че всички останали поводи за редакторски войни свършиха, та този ...

--Спири / беседка 11:46, 23 април 2007 (UTC)

Не е имало война, само лека схватка за установяване на приоритетите. Резултатът е налице. --Емил Петков 12:47, 23 април 2007 (UTC)

Използвах понятието, дефинирано в en:Wikipedia:Edit war: „An edit war is when two or more contributors repeatedly revert one another's edits to an article.“ Не съм имал предвид, че си разбридвам чорапите от мъка или че Емил Петков го прави. --Поздрави, Петър Петров 08:59, 24 април 2007 (UTC)