Уикипедия:УикипедиАхимса

Умерено предложение: политиката на Уикипедия трябва да следва духа на ахимса или ахинса, а не този на насилието.

1. Когато се съмнявате в нещо, не го изтривайте.

Т.е., редактирайте към приближаване на дадена цел, а не към отдалечаване от това, което мислите, че е лошо. Ако някой напише нещо, което смятате за неясно или подвеждащо, изгладете неговата работа, за да я направите блестяща. Това изглаждане може да включва и изтриване, но то не трябва да се възприема като цел на редакцията. (Както в афоризма за това как майсторът скулптор изсича слон от мраморен блок: той просто отстранява всичко, което не е слон).

2. Когато се съмнявате в нещо, не приписвайте на хората лоши подбуди

Не казвайте, че материалът, който не харесвате, е „вандализъм”, „хапливост” или „писания”. Вместо това, отнасяйте се към всеки с убеждението, че всеки се опитва да направи принос и наистина го прави, дори и приносът му да не е ясен. Презумпция за добронамереност - вижте закон на Хенлън

3. Не забравяйте, че неутралната гледна точка е обща цел, която не може да се постигне индивидуално

Не казвайте за материал, който харесвате, че е от „неутрална гледна точка”, ако можете да не го казвате. Всеки се опитва да направи статията от по-неутрална гледна точка, така че като казвате това, по този начин внушавате, че гледната точка на другите не е такава. Вместо това, посочете какво ви безпокои или смущава.

Следното се отнася до концепцията на джайнизма (Jainism) за ахимса (ахинса), представена подробно.

(Забележка: Санскритската дума ахинса често се пише ахимса, с м. Обаче от лингвистична гледна точка писането ахимса с м е идентично на писане на думата санскрит като самскрит или на името на реката Ганг като Гамг. Тук ще предпочетем по-точната от лингвистична гледна точка транслитерация).

Придържане към ахинса

Придържането към ахинса е тристранно: не причинявайте вреда на никого, не принуждавайте други хора да причиняват вреда, нито одобрявайте вредата, нанесена от други.

Има нещо вярно в това, нали?

Нека отново да го разгледаме:

Не причинявайте вреда на никого
Това би трябвало да е ясно от само себе си.
Не принуждавайте други хора да причиняват вреда
Ако накарате някого другиго да ви свърши мръсната работа, значи сте за порицание.
Не одобрявайте вредата, причинена от други
Ако някой причини хинса (вреда), не я одобрявайте, дори и да одобрявате резултата.

Много хора ограничават отговорността си до първото, но ние трябва да се опитаме да се придържаме към всички аспекти на ахинса.

Според възможностите

Всеки трябва постоянно да спазва ахинса според възможностите си.

Само от светците може да се очаква да бъдат светци. (В джайнизма от всеки се очаква да се труди да постигне светост или аскетизъм, но само от малцина се очаква да постигнат това).

В отговор на хинса

Придържането към ахинса не означава просто да си седите и да гледате, когато стават лоши неща (т.е., когато бъде причинена хинса) – обратното, една от приетите от джайнизма професии е тази на войника (някои други са: на писателя, занаятчията, интелектуалеца и т.н.).

Неизбежна хинса

Причиняването на вреда е грях; във физическия свят обаче понякога хинса е неизбежна за възпроизводството и здравето на обществото.

На неаскетите е позволена професионална, битова и защитна хинса (удями, грахарамбхи и виродхи), въпреки че избягването, доколкото е възможно, се насърчава. Преднамерено причиняване на вреда (самкалпи хинса) е забранено.

Професионална вреда се причинява, например, когато даден писател разтревожи някой читател, или когато селски стопанин плеви посевите (използването в земеделието на изсичане и горене обаче е голяма вреда); плевенето в Уикипедия е хинса, ако се върши неправилно.
Някои битови вреди неизбежно се причиняват при извършване на необходими задължения, като почистване, строеж и т.н.
Защитна или отбранителна хинса неизбежно се причинява при самозащита или при защита на имущество – тя обаче може да доведе до неправилно оправдана хинса.

Има ли неизбежна вреда в киберпространството? Разбира се, но в по-малка степен, отколкото във физическия свят. По принцип, няма физическа собственост, която да бъде защитавана; на другите не може да бъде нанесена физическа повреда. Засягат се само мисли и време.

Уикипедия като домакинство?

Светът може да бъде разделен на стопани (собственици на имущество) и аскети. Аскетите са способни изцяло да се придържат към ахинса (сакала чаритра); отговорностите на стопанина позволяват само частично придържане към ахинса (викала чаритра). Хинса, причинена при поддържане и защита на домакинството, е позволена, макар че избягването й, когато е възможно, се насърчава (а причинената вреда трябва да се компенсира).

Кое е по-подходящо: Уикипедия да се смята за естествен свят, който не се притежава от никого, в който е възможен аскетичен живот и следователно сакала чаритра, или за домакинство, в което се позволява само викала чаритра?

Понеже Уикипедия е лицензирана по Лиценз за свободна документация на ГНУ, съдържанието на Уикипедия по същество е постоянен естествен ресурс, който не може да бъде „заключен в чекмедже”.

Разбира се, може да се спори (и се е спорело), дали всичко останало, не само Уикипедия – като се започне от стила и се стигне до качеството и удобството за редактиране – е като имущество, което може да бъде повредено и което е под покровителството на „стопаните” на Уикипедия, и се нуждае от защита, дори по насилствен начин, ако се наложи.

Целта на сакала чаритра е всеки от тези спорове да се разглежда поотделно и, когато е възможно, да се открие начин да се отстрани необходимостта от хинса както под форма на поддръжка, така и под форма на защита.

Може би много пъти ще откривате, че в основата на споровете, които причиняват вреда, неизбежно лежи псевдо-обвързаност (вижте по-долу).

Уикипедия

Целта на Уикипедия може да се открие във втория обет на джайнизма - сатя, истина (или въздържане от лъжа).

По-конкретно, целта на Уикипедия може да се открие в дхармите уттама арджава, уттама сатя и уттама акинчана: върховна честност, върховна истина и върховна обективност (или необвързаност, неутралност), и принципа анекантавада, т.е., че нещата могат да се разглеждат от много гледни точки (забележете сходствата с идеята за неутралната гледна точка).

Тази тема е разработена и от повлияния от Библията Лари Уол, създателя на Perl, който посочва усърдието, търпението и скромността като добродетели на обществото, а мързела, нетърпението и високомерието като качества на пристрастния индивид, но казва, че всичко зависи от гледната точка: „можете да проявите тези качества едновременно”.

Повечето от вас са запознати с качествата на програмиста. Те са три: мързел, нетърпение и високомерие. Това са качества на страстта. Те обаче не са добродетели на общността. Добродетелите на общността звучат като техни антоними: усърдие, търпение и смирение. Всъщност те не са истински антоними, защото можете да ги проявите всички едновременно. Това е въпрос на друга гледна точка. Това са качества, които са ни довели дотук. Това са качества, които ще изведат нашата общност в бъдещето, ако не ги изоставим.

Larry Wall, Second State of the Onion

Сатя

Тъй като асатя (говорене на лъжи) се смята за хинса, придържането към сатя е част от придържането към ахинса.

Концепцията на джайнизма за сатя може да се използва за оправдание на цензурата или потискането на несъгласието, тъй като априя или изказване на несъгласие, се смята за асатя. Обаче това трябва да се уравновеси спрямо дхармата за честността и необвързаността – с други думи, важно е да изказвате мнението си и да не възприемате нещата субективно. Ако някой се почувства засегнат от думите на някого другиго, тази ахинса е отговорност колкото на слушателя, толкова и на говорителя – защото чрез истинския отказ от вреда, обвързаност (гордост) и лъжа, е невъзможно някой да бъде накаран да се почувства засегнат.

По-скоро, разберете, че критиката, ако е добронамерена, винаги трябва да се насърчава, и че присмехът към другите е много по-обиден, отколкото могат да бъдат обидни критиката или неодобрението. Придържането към анекантавада означава признаване на естествените ограничения на собствената способност да уловите цялата истина, и разбиране, че са необходими повече от една гледна точка и повече от едно заключение, за да се приближим до пълната картина на реалността.

Псевдо-обвързаност

За постигане на общност, в която не се упражнява насилие, трябва да бъде изкоренен източникът на насилие, който в основата си е псевдо-обвързаност. Псевдо-обвързаността предизвиква страх, който довежда до насилие. Псевдо-обвързаността се състои в силно влечение към богатство и власт, което в обществото се изразява чрез централизиране на органите на властта и концентрация на богатства. Много от случаите на насилие в Уикипедия се коренят именно в страха от насилие в Уикипедия. И много от този страх се корени в псевдо-обвързаността. Докато за обществото е реалност, че сървърите на Уикипедия се притежават от някого, и, следователно, могат да бъдат наистина атакувани, поради което е необходимо да бъдат защитени, разумно е да се приеме, че нито един човек не притежава съдържанието или управлението на Уикипедия.

Допълнителни бележки, които евентуално се отнасят за Уикипедия

Концепцията на джайнизма за придържането към ахинса включва три пъти по три действия (карана) на хинса в три форми (йога):

Нито мислено, нито словесно, нито физически:

не причинявайте вреда на друг (крита)
не принуждавайте други хора да причиняват вреда (карита)
не одобрявайте вредата, причинена от други (анумата, мананат или анумодана)

Десетте добродетели (дхарма) са:

върховно снизхождение или търпение (уттама кшама)
върховна скромност или деликатност (уттама мардава)
върховна честност или откровеност (уттама арджава)
върховна чистота на мислите и отказ от алчност
върховна истина (уттама сатя)
върховен самоконтрол или въздържаност (уттама самяма)
върховна аскетичност
върховно себеотрицание
върховна необвързаност (уттама акинчана)
върховно целомъдрие (уттама брахмачаря)

Вижте също

WikipediAhimsa в МетаУикипедия

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата WikipediAhimsa в МетаУики. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.