Уикипедия:Разговори/Архив/2020/юни

Това е архив на стари обсъждания в Уикипедия:Разговори. Моля, не редактирайте съдържанието на страницата! Ако желаете да започнете нова дискусия или да подновите стара, използвайте текущата страница.

Списъци в шаблони

Попаднах на Шаблон:Бозайниците в България и ми направи впечатление, че там е ползван шаблона {{•}}, за да се направят хоризонтални списъци. Има ли някаква причина да не се ползват уикимаркерите за списъци? Чрез тях поне системата ще може да генерира истински, семантични списъци. — Борислав 19:52, 28 май 2020 (UTC)

Опасявам се, че много хора няма да разберат за какви уикимаркери става въпрос. Може би е добре да дадеш пример? --Стан (беседа) 19:58, 28 май 2020 (UTC)

Да, ето и пример. — Борислав 20:24, 28 май 2020 (UTC)

В Модул:Navbox е заложено желанието да се ползват семантични списъци и шаблони без тях попадат в Категория:Навигационни шаблони без хоризонтални списъци. — Борислав 20:24, 28 май 2020 (UTC)

Една от причините е, че на Уикипедия:Списъци нямаме пример как това да се направи. Аз лично винаги съм ги правел с {{•}} или нему подобни шаблони. Можем да направим пример и акция за коригирането на шаблоните. --Стан (беседа) 20:38, 28 май 2020 (UTC)

Добре. Предлагам да вкараме класа hlist по подразбиране в навигационните шаблони, за да не се налага да се посочва всеки път. Оттам нататък задачата по заместването е тривиална и може да се свърши с бот. След това шаблоните {{•}} и {{·}} трябва да се обявят за остарели и да не се ползват повече, а в документацията да се посочи как се правят хоризонтални списъци. — Борислав 19:57, 29 май 2020 (UTC)

Ако се направи подобна промяна, може би би било добре да се добави допълнителен параметър (напр. nohlist; подобно на параметъра скрит), с който да може да се отменя предефинираната употреба на класа hlist. Сигурно ще има и места, където търсеният ефект ще е обикновен списък, а не хоризонтален. Най-близкият пример е Шаблон:България в Първата световна война, макар че тук отново не са използвани уикимаркери, а обикновени булети и брейкове. Друг вариант е да се създаде нов клас, който да „занулява“ hlist класа там, където той е ненужен. Но това просто ще е излишно престараване, след като има и по-лесен начин. --Ted Masters (беседа) 22:53, 29 май 2020 (UTC)

Да, точно така. Благодаря ти за добавката! Посочения шаблон е интересен и с друго. Там се вижда, че настоящия навигационен шаблон не поддържа вертикални групи, затова е вмъкната нова таблица. Причината за това е същата както и при списъците: липсваща семантика. В навигационния шаблон се използват таблици, за да се получи определен визуален ефект, вместо обикновено групиране чрез блокови елементи, които да се подреждат чрез CSS. — Борислав 06:37, 30 май 2020 (UTC)

Виждам, че подобна логика използва и Шаблон:Навигационен шаблон с колони. Дори самият Навигационен шаблон (покрай модула) използва влагането на таблица в таблица, за да се постигне определен визуален ефект – в случая за добавяне на вътрешен отстъп (padding) между външната и вътрешната таблица („рамката“ и „редовете“), което не е най-удачното от гледна точка на семантиката. Мнозинството от редактори едва ли знаят кое е самантично, кое не е. Предполагам, повечето сигурно нямат грам идея от уеб дизайн, за да знаят, че таблиците трябва да се използват единствено и само за побиране на таблична информация, а не за постигане на някакъв определен визуален ефект. Понеже вероятно изглеждат като най-лесния начин за подреждане/оформяне на някакво съдържание (дали за подреждане по колони, дали заради едното подравняване, дали заради друг тип форматиране), сякаш затова толкова се злоупотребява с тия таблици (и не само в проектите на Уикимедия). :)

Важно е обаче да гледаме реалистично на нещата, но и да не спираме да търсим някакъв баланс:

1. на първо място трябва да се съобразим с обикновения потребител – не можем (а и не трябва) да очакваме, че всеки потребител ще е програмист и/или уеб дизайнер, или пък ще трябва да става такъв, за да допринася по някакъв начин – в този случай е добре да пренебрегнем или забравим напълно семантиката;
2. но не трябва съвсем да забравяме и машините – за добро или лошо те са бъдещо, а с времето може би ще се налага все повече и повече да разчитаме на тях.

В заключение: смятам, че технически грамотните редактори биха могли да опитат да постигнат този баланс – т.е. да коригират там, където се налага, стремейки се да правят нещата максимално разбираеми както за обикновения редактор, така и за машините. Сигурно изглежда леко утопично, но не непременно непостижимо. :) --Ted Masters (беседа) 14:48, 31 май 2020 (UTC)

Прав си. Промените никога не трябва да са в ущърб на потребителите и редакторите. Всъщност, винаги трябва да се стремим към обратното – инструментите трябва да бъдат колкото се може по-лесни и по-интуитивни за използване. В случая с навигационния шаблон това е постигнато добре. Там се използват отделни, абстрактни групи с информация и за обикновения редактор е без значение как тези групи се представят в крайния вариант. В момента тези групи могат да се извеждат само хоризонтално и възможността да се извеждат и вертикално, чрез посочване на допълнителен параметър, би била голямо улеснение. Това дори би могло да се използва в някаква бъдеща версия, където таблиците се напасват на размера на браузърния прозорец. — Борислав 15:57, 31 май 2020 (UTC)

Другата причина е, че редакторите копират от английската Уикипедия, където този проблем вероятно също не е решен. --Стан (беседа) 20:40, 28 май 2020 (UTC)

Аз не разбрах какво е искането. Посочените уикимаркери разделят елементите от списъка вертикално, а шаблоните разделят елементите от списъка хоризонтално. Разделянето може да става и чрез запетая, но така е по-красиво. Как биха изглеждали навигационните шаблони без това хоризонтално разделяне? --Rumensz (беседа) 20:33, 29 май 2020 (UTC)

Съдържанието на Уикипедия може да се обработва и машинно. „Вертикалните“ списъци за софтуера имат значението (семантиката) на „списък от елементи“. Хоризонталните списъци, било с въпросния шаблон, било с  •, било с някакъв друг разделител, за софтуера са просто низ, последователност от символи, и семантиката на „списък от елементи“ се губи. Истината е, че с помощта на машинно самообучение машините биха могли да бъдат научени доста добре да разпознават тези хоризонтални списъци като „списъци“ – така, както ние ги разпознаваме като такива – но по-лесно би било, ако просто дефинираме списъците по стандартен начин („вертикално“), а избираме дали списъкът да се показва вертикално или хоризонтално в зависимост от конкретната нужда. Това е идеята. Тези списъци пак ще се показват хоризонтално, но в уикикода ще бъдат вертикални и ще бъдат лесни за машинно четене като списъци.

Пример...

{{Навигационен шаблон
| state            = uncollapsed
| bodyclass        = hlist
| title            = Хоризонтален списък във „вертикален“ формат
| list1            = 
* елемент1
* елемент2
* елемент3
}}

Забележка: На мен лично не ми харесва Уикипедия да се прави удобна за машините за сметка на хората. Уикиданни, според мен, не е най-добрият пример за човешко разбираема база данни. Според мен именно изкуственият интелект трябва да се използва, за да могат компютрите да разбират човешките ни модели на данните, а не ние, човеците, да се учим да разбираме машинните модели (или поне не и тези човеци, които не са разработчици, защото няма как – а и не е нужно – всички да бъдат). Но, реалистично погледнато, изкуственият интелект би изисквал много работа в тая област, докато това с удобното за машини представяне на данните работи сега, веднага. Затова, макар да не ми харесва, факт е, че е работещо – и нужно (защо е важно данните да бъдат машинно четими е предмет на много по-дълга дискусия).
— Luchesar • Б/П 21:23, 29 май 2020 (UTC)

По спомени този шаблон е създаван преди да имаме класа hlist. Бях започнал да преправям шаблоните, но е много работа, по-скоро като за бот. --Спас Колев (беседа) 14:16, 1 юни 2020 (UTC)

Нов стилов клас за хоризонтални списъци

Направих един тест за нов стилов клас за хоризонтални списъци и моля всички да го тестват с различни браузъри и операционни системи. Аз съм го пробвал с линуксов Файърфокс. — Борислав 16:19, 1 юни 2020 (UTC)

При мен на Файърфокс и Хром (под Уиндоус) всичко изглежда наред. Най-добре е да чуем мнения от хора, ползващи Internet Explorer/Microsoft Edge, тъй като там най-често май възникват проблеми.

Имам и едно питане: защо не се приложи nowrap направо върху li елемента (или върху dt и dd, ако се използват описателни списъци), вместо само за препратките? Със сегашната логика, ако има елементи с текст без препратки, то текстът може да се пренесе, като така не е ясно дали това принадлежи на последния елемент (понеже липсва знак в края на реда), или това вече е друг елемент. Според мен е добре да се приложи nowrap за целия елемент, че да се избегне подобно двусмислие.

И още нещо да отбележа (така или иначе съм тръгнал да мрънкам ): plainlist-ът е вертикален списък, при който ефектът е подобен на текст с брейкове помежду (без отстъп и булети, и със занулено line-height свойство; ред 959 в МедияУики:Common.css) – т.е. не припокрива по функционалност flexlist-а. --Ted Masters (беседа) 19:22, 1 юни 2020 (UTC)

Да, nowrap може да се сложи направо в елемента li. Според оригиналния автор на кода обаче имало някакъв проблем с IE, ако е само там. Ще го добавя и при li все пак.

За plainlist, мисълта ми беше не да покрива функционалността му, а само нуждата от използването му. Видях например шаблони, в които просто е търсена вертикална подредба, защото наличната кутия е тясна. Ако обаче някой наистина иска обикновен списък без булети, винаги може да ползва plainlist. Целта на новия клас е да покрива най-разпространените употреби на хоризонтални или вертикални списъци без водещи точки. Останалите 10-20% могат да останат с текущите решения. — Борислав 19:55, 1 юни 2020 (UTC)

За поведението на li с nowrap при IE/Edge трябва да се тества. Ако наистина всичко се събира на един ред, то по-добре да си остане в сегашното състояние. А относно plainlist: сега вече разбрах идеята, но първоначално се подведох от последното изречение на първия параграф в описанието на тестовия шаблон. :) --Ted Masters (беседа) 20:17, 1 юни 2020 (UTC)

Тествах с IE11. Както се очакваше – всичко се събира на един ред. Предполагам, че при по-старите версии ще е абсолютно същата работа. Отделно, че IE и Edge не поддържат resize свойството, което допълнително влошава нещата – всичко е на един ред, а при ширина от 500px на контейнера остава едно голямо бяло петно. Поиграх си малко със CSS-а, като имаше някакъв успех – успях да го накарам да пренася следващия елемент на нов ред (при IE), но това пък не се хареса от другите браузъри (FF и Chrome). Не визуализират според очакванията – добавят повече интервали след края на разделителя и преди следващия елемент. В крайна сметка наистина е по-добре без nowrap. Виждам, че преди няколко години са го махнали и от класа hlist ([1] и [2], по същите причини – постоянни проблеми с IE). В нашия Common.css класът не е обновяван от 2014, а той е с предимство пред глобално дефинирания... Може би трябва да се отбележи, че hlist се визуализира добре при IE, ако има нови редове между li елементите. Мисля, че това се дължи на различното съдържание в after селектора на li елемента – само интервал за flex-list срещу интервал + точков разделител за hlist. --Ted Masters (беседа) 16:23, 2 юни 2020 (UTC)

Да, благодаря ти за тестването! И аз днес видях, че li { nowrap } прави проблеми при IE, затова го махнах. Не е проблем да остане при елемента a, и без това всички списъци са само от препратки. — Борислав 16:38, 2 юни 2020 (UTC)

Нови бюрократи и проверяващи (част II)

Благодаря отново на всички, които взеха отношение по гласуването, както и на самите кандидати. Страницата Уикипедия:Предложения за бюрократи/2020 ще остане отворена за коментари още няколко дни, ако някой има желание да допълни нещо.

Покрай въпросите по-горе в #Мандатност - не, активност - да, дописах превода на m:Преглед на администраторската дейност, и за пореден път се замислих, че е много важно:

1. да не допуснем да загубим бюрократите си в Уикиречник и Уикицитат, както, за съжаление, вече се случи в Уикиизточник и Уикикниги;
2. може би да направим нужното, за да имаме отново бюрократи в Уикиизточник и Уикикниги.

Без бюрократи не можем свободно да даваме администраторски права – нужно е постоянно да провеждаме гласувания (първоначално на всеки три месеца, макар с времето този срок да може да се удължи), след които да подаваме заявки към стюардите за даване на временни права. Лично мен малко ме притеснява, че има колеги от други езикови (или, може би, „книжовно нормни“) общности, които проявяват неочаквано голям интерес, например, към Уикиизточник. Не казвам, че този интерес непременно е недобронамерен, нито пък, че тези проекти са чак толкова важни. Но също помните Уикиновини, включително и (не)очаквания и не особено уместен интерес от страна на други езикови общности – т.е. прецеденти има.

Относно Уикиречник и Уикицитат

В момента бюрократи там са съответно Боби и Спири, а също и аз – в двата проекта. Според мен е нужно да има повече бюрократи. Макар отново да имам възможни кандидати предвид, този път бих предпочел първо да помоля за доброволци. Лично моите критерии съвсем не са високи – освен очевидното хората да са трезвомислещи, бих очаквал само да се грижат да имат нужната активност, за да не си загубят правата, и по възможност да следят поне служебните страници за заявки (каквито може би има веднъж годишно, ако въобще). Естествено, страхотно би било, ако имате идеи и желание да развивате съответния проект, но се старая да бъда реалист. :)

Относно Уикиизточник и Уикикниги

В момента в Уикикниги съм (единствен) администратор – до лятото на 2021 година – но в Уикиизточник правата ми отново изтекоха преди седмица и вече нямаме администратори (колебая се дали да поискам подновяването им, при положение, че напоследък наистина не успявам да бъда особено активен). Единственото дългосрочно решение за двата проекта – от които Уикиизточник според мен е по-съществен – е да имаме местни бюрократи. За да бъде одобрен от стюардите изборът на бюрократи обаче е нужно да са гласували поне около десетина активни редактори с поне, бих казал, десетина-двадесет редакции на месец в продължение на поне 6 месеца, но още по-добре година. Ако имате идеи как това може да бъде постигнато (дори да нямате време) или ако имате желание да се включите (дори да нямате идеи как), пишете, моля ви!

Относно проверяващите

В момента нямам какво особено да допълня, освен, че забелязах, че трябва да се актуализира също m:Декларация за поверителност. Ще се опитам, без да обещавам, да свърша оставащите неща идната седмица. Като любопитна подробност, наскоро забелязах, че една причина българската Уикипедия да се разглежда като „малък“ (или по-скоро малък) проект е липсата на проверяващи. По принцип, изискването за „голямо“ уики е да има местни проверящи или да има поне 50 хиляди „статии“ и повече от 10 активни администратори. Изглежда обаче само проверяващите са ключов критерий, тъй като българската Уикипедия, в крайна сметка, е включена като „малко уики“ в m:Small Wiki Monitoring Team/Groups#Group 4 – в резултат на това един от членовете на този проект преди време ми вдигна скандал, че PSS 9 му пречел да патрулира, и за известно време отново бях спрял бота. Накратко, ако бихме си избрали проверяващи, не само ще имаме свободата сами да проверяваме за марионетки, когато се налага (ако въобще се налага), но и ще получим по-ясен формален статут на „голямо“ уики, което е по-независимо в своята политика.

Нека само допълня, че когато пускам гласуване за проверяващи, ще поискам изрично съгласие от кандидатите, което така или иначе е нужно заради изискването да бъде подписано m:Споразумение за поверителност за непублична информация. Ако има още доброволци, освен тези, които бях споменал по-рано, сега е подходящ момент да го обявите! Ако не, вероятно ще се кандидатирам на мястото на Водно конче – освен, ако той не е променил междувременно решението си, за което много бих се радвал!

— Luchesar • Б/П 17:54, 17 май 2020 (UTC)

Лъчо, благодаря ти за огромния труд по процедурите и актуализирането им. Не, не съм си променил решението - имам и доста други ангажименти. Знам, че е минимално или никакво усилие и "задължение" (ако въобще може да се каже задължение), но за мен в момента няма да е добре да се отвличам допълнително. И също като теб, приканвам и други да се включат като кандидати - колкото повече, толкова повече . --Vodnokon4e (беседа) 06:21, 18 май 2020 (UTC)

Мисля, че сега е момента някой да преведе с помощта на юрист дефинициите на https://foundation.wikimedia.org/wiki/Privacy_policy и по-конкретно „personal information“. Не съм убеден, че отговарят на дефиницията за лични данни в GDPR и съответно на българското законодателство а тези дефиниции са ключови подписването на въпросното споразумение. -- Сале (беседа) 11:45, 18 май 2020 (UTC)

Това е много добра забележка, Сале. Чудесно е, че си обърнал внимание! Бих казал, че Фондацията е в правото си да взема решения относно своята политика за поверителност, но тъй като на общностите е дадено право и сами да приемат по-ограничителни политики, наистина разумно би било сами за себе си да намалим риска от правни проблеми. Действително е дразнещо, че няма отделно споразумение конкретно за проверяващите, в което ясно да е записано до какви „лични данни“ имат достъп, вместо генеричните и изключително широки определения в общата декларация за поверителност. Така погледнато, подписвайки споразумението, от правна гледна точка може да изглежда, че Фондацията би ни дала достъп до „истинското (...) име, адреса, телефонния номер, имейл адреса, паролата, идентификационни номера на документи за самоличност, IP адреса, пълния низ на браузърния user-agent, номера на кредитната карта“.

Това въобще не би било така. В действителност, проверяващите получават достъп единствено до:

• IP адресите на регистриран потребител, от които са правени редакции през последните 90 дни;
• User-Agent и X-Forwarder-For хедърите в HTTP заявките, с които са извършвани тези редакции.

Според юристи, с които съм разговарял, IP адресите се разглеждат като „лични данни“, но степента им на поверителност е далеч, далеч по-малка от тази на номера на документи за самоличност, банкови и други финансови данни и други подобни. Иначе казано, само много педантично, „до буква“, прилагане на закона би поставило проверяващите в ситуация да бъдат „оператори на лични данни“ („администратор на ЛД“, при всяко положение, би била Фондацията).

Как ще е най-добре да постъпим? Може би да приемем своя собствена политика за проверяващите, която да допълва m:ОПП, въвеждайки още по-стриктни правила (това е разрешено), включително относно обхвата на личните данни? На най-първо приближение (не съм разсъждавал повече от няколко минути) може би бихме могли в нея изрично да запишем, че:

• проверяващите нямат право да достъпват друга информация, освен посочената по-горе (трябва да се провери дали информацията в m:Help:CheckUser е актуална);
• ако проверяващите установят, че предоставеният им от Фондацията инструмент CheckUser позволява достъп до друга лична информация, освен изрично посочената, следва незабавно да прекратят използването на инструмента;
• проверяващите нямат право да записват получените от инструмента лични данни върху трайни носители на информация, включително облачни услуги, освен ако данните не са надеждно шифрирани;
• визуализирането и обработката на данните в текстови редактори и други средства за обработка на данни e допустимо, само ако проверяващите могат да гарантират, че нешифрирани данни няма да се окажат записани върху траен носител на информация (включително посредством служебни временни файлове);
• визуализирането и обработката на данни в облачни услуги не е допустимо, освен ако няма достатъчна гаранция, че данните ще бъдат достъпни само за проверяващия, например когато обработката на нешифрирани данни се извършва единствено върху компютъра на проверяващия, без нешифрираните данни да постъпват в облачната услуга;
• споделянето на данни с други проверяващи е разрешено единствено при условие, че последните имат право да достъпват същите данни, и под задължителното условие предаването да бъде осъществено през надеждно шифриран канал или данните да бъдат предварително надеждно шифрирани, по начин, който изключва достъп до тези данни от страна на трети лица.

Един въпрос, върху който също понякога мисля, е каква би била препоръчителната практика при възможни искания от правоохранителни органи за разкриване на лични данни. Може би полезна би била също следната точка в такава наша местна политика за проверяващите:

• Проверяващите нямат право самостоятелно да разкриват получените от инструмента CheckUser данни пред трети лица, включително и пред правоохранителни и други държавни органи. Когато от подобни органи бъдат получени искания за разкриване на такива данни, тези искания трябва да бъдат пренасочвани към Фондация Уикимедия.

Всичко това по дефиниция е твърде условно в юридически смисъл, но явно трябва да намерим някакъв баланс. Може би ще има и по-добри предложения, включително и от други хора?
— Luchesar • Б/П 13:23, 23 май 2020 (UTC)

FWIW, след като в продължение на години беше останала като едно от малкото изключения, m:Обща политика за проверяващите днес беше добавена към системата за преводи (mw:Extension:Translate).

Тъй като текстът и досега максимално следваше оригинала, особени промени няма да са нужни (в оригинала на английски покрай добавянето бяха променени само някои връзки). Споменавам го, за да не се чуди някой защо на страницата в момента пише „преводът е завършен на 0%“. Реално са 100%, но трябва да мина и да проверя отново всичко – което ще се постарая да направя идните дни.

Използвам случая да напомня, че ще се радвам да чуя коментари по написаното по-горе. През изминалите десетина дена постепенно ми се формира мнение (1) да има локална политика, но (2) тя да бъде възможно най-проста. Например:

1. Проверяващите имат право да достъпват единствено следната информация, свързана с регистрирани потребителски сметки:
   1. IP адреси;
   2. User-Agent хедъри;
   3. Х-Forwarded-For хедъри.
2. Ако проверяващите установят, че предоставените им технически инструменти дават достъп до информация за потребителски сметки извън посочената, те са длъжни:
   1. незабавно да прекратят използването на инструментите;
   2. да уведомят общността, която може да вземе решение, например, за актуализиране на настоящата политика или за прекратяване на делегирането на права на проверяващите.
3. Проверки могат да бъдат извършвани единствено за нуждите на общността на редакторите в Уикипедия и единствено във връзка с процеса на редактиране и поддръжка в Уикипедия. Задължително е:
   1. да е налице поведение, което нанася вреди на Уикипедия, и което не може да бъде възпряно с други средства;
   2. проверката да цели налагането на блокиране, анулиране на глас при процедури по гласуване, или друго конкретно ограничаване на разрушително поведение в Уикипедия.
4. Общността изрично лишава проверяващите от право да извършват проверки при други обстоятелства или с друга цел. В частност, действията по заявки от правоохранителни органи, независимо от посочените мотиви, са извън компетентността на проверяващите за собствена преценка; такива заявки, ако бъдат получени, следва да бъдат препращани към правния отдел на Фондация Уикимедия.

Ето още няколко точки, които си бях написал, и които смятам за разумни, но също смятам, че може да са излишно бюрократизиране (такива може да бъдат добавяни до безкрайност). От друга страна, проверяващите са по-особен случай, в сравнение с администраторите или бюрократите, така че повече бюрократизиране не е непременно лошо.

1. Категорично се забранява на проверяващите да използват получената информация по начин, например, но не само, чрез съпоставяне с друга информация, който има за цел установяване на реалната самоличност на регистрирани потребители. Тази забрана не се отнася до използване по начин, който цели установяване само на общи, не строго индивидуални характеристики, като например използван тип браузър, междинен сървър или географска или институционална принадлежност на IP адреси, когато тази информация е налична в публично-достъпни бази данни (например WHOIS).
2. Проверяващи или кандидати за проверяващи, които имат достъп до информация, обвързваща IP адреси с реална самоличност, например, но не само, работещи или извършващи услуги за доставчици на интернет свързаност, или които имат правомощия да изискват подобна информация, например, но не само, работещи за правоохранителни органи или други държавни служби, са длъжни да декларират тези обстоятелства пред общността.
3. Категорично се забранява на проверяващите да споделят получената информация с други лица, освен с действащите към момента на проверката проверяващи. При споделяне, проверяващите са длъжни да следват актуалните добри практики за защита на информацията, например, но не само, надлежно шифриране с криптографски надеждни алгоритми.
4. Освен служебното записване в дневника на проверките, всички случаи с извършвани по тях проверки следва да бъдат отразени в страницата Уикипедия:Разследвания на марионетки. Записване на всяка отделна проверка не е необходимо, ако вече има съществуващ документиран случай, с който проверката е свързана. При интензивен вандализъм, на проверяващите се позволява да отложат документирането на случая до приключването му.

Както писах, ще се радвам на мнения. Зор няма, но ми се иска, дори бавно, постепенно да се придвижваме към решаване на тоя въпрос. Рано или късно може да се появят нови вандали, за които да имаме полза от проверяващи.
— Luchesar • Б/П 13:44, 3 юни 2020 (UTC)

Шаблон:Уникод и кирилица

Преместено на Шаблон беседа:Уникод#Шаблон:Уникод и кирилица. --Спас Колев (беседа) 13:13, 22 юни 2020 (UTC)

Въпрос на новак

На 2.6.2020 се регистр.в ru.wikipedia.org .Автоматично ли се регистрира и тук или те ме пращат тук и не са ми пуснали въпроса в ru.?
Silv1703 (беседа) 02:56, 5 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Silv1703, автоматично сте регистриран/а и тук, както и във всички останали проекти на Фондация Уикимедия. Добре дошли!
— Luchesar • Б/П 08:22, 5 юни 2020 (UTC)

Относно кодът на PSS 9

В страницата на PSS 9 има линк към GitHub, но той връща 404. Не го намерих в тази група https://github.com/wikimedia-bg. Би било хубаво бот с такива правомощия да бъде с отворен код и да може да се допринася.--QuaTaC (беседа) 13:35, 5 юни 2020 (UTC)

QuaTaC, изключително много се радвам, че проявявате интерес!

Кодът не е публичен по една проста причина: PSS 9 всъщност е „експертна система“, т.е. разчита на дефинирани правила (макар и сложни), по които прави оценките си, и потенциални вандали с леки програмистки познания биха могли лесно да разберат как да го заобикалят, ако биха имали свободен достъп до кода (докато някой разработчик не актуализира правилата). Да, „security through obscurity“ е кофти практика, но такава е ситуацията. Тази „чувствителна“ информация би могла да бъде отделена от останалата логика на бота, но тук се намесва вторият проблем: ботът беше написан набързо и тогава за мен беше също въведение в Питон.

Дори за мен самия днес кодът изглежда... зле. Меко казано. Да, работи, да, може да се поддържа минимално, но има нужда не от основно пренаписване, а от основно препланиране. Имайте предвид, че ботът започна като прост скрипт от само няколко десетки реда, а последващото развитие ставаше под натиска на интензивен по онова време вандализъм, на който трябваше да се реагира бързо. Затова ботът прилича на селска тоалетна, към която последователно са пристроявани и някак натъкмявани кухня, ремонтна работилница, завод за автомобили, атомна електроцентрала и площадка за изстрелване на ракети.

Много пъти всъщност съм молел за помощ, но никой не се е отзовавал – и никого не мога да упрекна при тези обстоятелства (дори върху добре написан чужд код не се работи непременно лесно, а какво остава в случая). Много пъти също съм спирал бота, но съм го пускал отново по молба на общността. Уточнявам това, защото, при други обстоятелства, не бих оставил такъв код да работи по такъв начин (понеже споменавате правомощията).

TL;DR: Ако ми напишете кой е потребителят Ви в ГХ, ще Ви изпратя покана за включване в организацията и достъп до репото. Ако наистина решите да помагате, ще съм наистина много щастлив, защото ботът определено има нужда, и то от много „love“ (в програмисткия смисъл на думата), и понякога дори ми е съвестно, че не успявам да му отделя време за нищо повече от оправяне на съвсем драматичен бъг.

Дори, както очаквам, да не поискате да се занимавате с този код на бота, с колеги от известно време обсъждаме изцяло нов код, този път вече използващ машинно самообучение. Някои малко по-конкретни идеи, които бих могъл да споделя: ботът да следи wikitech:Event Platform/EventStreams, и да използва reinforcement learning, като за цели му се поставят минимизиране на връщанията на чужди редакции от патрульори (т.е. намаляване на false negatives, тъй като ботът би успявал да върне подобни редакции преди патрульорите), и минимизиране на връщанията на собствените му редакции от патрульорите (т.е. намаляване на false positives, тъй като ботът в тези случаи е върнал редакции, които не са били вредни, и затова патрульорите са ги възвърнали обратно). Естествено, някакво предварително обучение на мрежата с вече етикетирани редакции („добри“, „лоши“ най-общо) също вероятно ще е нужно.

Точно тези дни обмисляхме да направим виртуална среща по тези въпроси -- може би в Google Hangouts, но може да използваме и друга система.

Ако имате интерес – а поканата се отнася и до всички останали колеги – пуснете ми един мейл, за да Ви добавя в Doodle-а за организацията.
— Luchesar • Б/П 14:45, 5 юни 2020 (UTC)

Разместване в Монобук

Предполагам, че е свързано с горните промени: няколко раздела изпадат под меп-овете, а връзка към Уикиданни изобщо няма - [3] (от Шангайски бой под Монобук). --Спас Колев (беседа) 07:52, 6 юни 2020 (UTC)

И аз забелязах същото и е много неприятно така. Това дето търсенето е изпаднало най-долу е зле, но липсващата връзка към Уикиданни е най-лошото. -- Сале (беседа) 08:14, 6 юни 2020 (UTC)

Има основни промени в МедияУики, които са причина за разместването. В T254546 обсъждат този ефект, който май е тръгнал от T252917.

Монобук е единствения облик, при който липсва отделна връзка към Уикиданни, което е странно. Такава обаче има при езиците, така че не е чак толкова зле. :-) Вече са подготвили поправка.

По план всеки четвъртък пускат нова версия, така че е нормално през следващите дни да се забележат нововъведения. — Борислав 08:35, 6 юни 2020 (UTC)

Пробвах да копирам някаква кръпка от ен: в МедияУики:Monobook.js, но като че ли не работи. При тях и полето за търсене си е на мястото. --Спас Колев (беседа) 14:04, 6 юни 2020 (UTC)

При мене се показва връзката, така че кръпката ти работи. В en:MediaWiki:Sidebar полето за търсене е качено изрично по-нагоре и затова изглежда сякаш е наред. — Борислав 19:02, 6 юни 2020 (UTC)

Мерси, сложих го и при нас. --Спас Колев (беседа) 07:10, 7 юни 2020 (UTC)

Изписване на наименования на компании и продукти на латиница

Здравейте, забелязвам, че няма стандарт в изписването на имената на компании и техните продукти. Някои от тях се изписват на латиница, други на кирилица и то по няколко различни начина в зависимост от произношението на конкретната дума от редактора. Не съм запознат дали има стандартизиран начин за изписване и не мога да намеря такъв, но според мен е правилно:

• имената на чуждестранни компании да се изписват на латиница
• имената на филмите, които имат български имена (не транслитерации) да бъдат изписвани с локалните си имена, а филмите без български имена да бъдат изписвани на латиница с английските им такива
• тези имена да НЕ се изписват в кавички (и това съм го виждал на много места)

Аргументи:

• транслитерацията и изписването на кирилица създава неконсистентност. Някои имена могат да бъдат изписвани по няколко начина и се срещат по няколко начина
• някои имена трудно могат да бъдат изписани на кирилица (пр. Apple CarPlay, Apple AirPods, тъй като имат специфичен начин на маркетингова стилизация)
• самите компании, които оперират на територията на България изписват имената си на латиница (пр. Microsoft Bulgaria), както и компаниите, които не оперират в страната, но техните продукти се предлагат от трети страни (пр. Apple (България))
• всички уикита, които използват кирилица, изписват тези имена на латиница
• изписването на имената на кирилица изглежда жаргонно

Gerg2013 (беседа) 13:00, 6 юни 2020 (UTC)

Урааа любимата ми тема, сега пак ще се караме половин месец! Сега сериозно, съгласен съм, но само ако се прилага за всички азбуки, не само за латиницата. Примерно компании като საქართველოს რკინიგზა (грузинският ЖП превозвач), трябва да си остават в оригинал, а да не се транслитерират към кирилица или латиница. --Скроч (беседа, приноси) 13:47, 6 юни 2020 (UTC)

Какво е затруднението при „Епъл КарПлей“ или „Епъл ЕърПодс“? --Спас Колев (беседа) 14:09, 6 юни 2020 (UTC)

Конкретно тези биха могли да се срещат като Апъл Еърподс, Апъл ЕърПодс, Апъл Еър Подс, Епъл Еърподс, Епъл ЕърПодс, Епъл Еър Подс. Освен това на някои места думата 'air' се среща и като 'ер'. Също така някъде биха присъствали и в кавички. Нито един от тези варианти не е упоменат нито от компанията, прозвеждаща ги, нито от търговците, нито присъства в речник. Gerg2013 (беседа) 14:51, 6 юни 2020 (UTC)

В „Правопис и пунктуация на българския език“ има 10 страници за преноса и само един кратък раздел „Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма“, в който пише: „Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика“, като са дадени следните примери: „Yahoo и Microsoft отново се намират в преговори. Компанията Youtube е основана от трима бивши служители на PayPal. Facebook ви помага да се свързвате с хората в живота ви.“ Това което казват, е че е допустимо, но за широко известни собствени имена т.е. дори и за тях не е задължително, което ще рече, че ние можем да си изберем дали за такива имена да използваме оригиналната им форма или друг метод за пренос. --Стан (беседа) 16:25, 6 юни 2020 (UTC)

Твърдо за латиницата, за всичко което няма прието изписване на кирилица, което включва Търговския регистър или лого (като Кока Кола, която беше пусната специално за България). Но тук не е демокрация и аз редовно апелирам за приемане на правила, а не субективни мнения и надцакване с права.--Xunonotyk (беседа) 20:38, 6 юни 2020 (UTC)

Какъв е този афинитет към латиницата? Всички говорят все едно има две азбуки на тоя свят! Ако нещото следва да се транситерира към латиница от неговата оригинална азбука, то по-добре да се транслитерира към кирилица, тъй като това е азбуката на която се пише езикът ни --Скроч (беседа, приноси) 13:15, 7 юни 2020 (UTC)

Всички компании имат официални имена на английски, но не и на български, дори тази грузинска железница, която бе споменал. Ако някоя компания има официално име, заявено от нея на кирилица, нямам нищо против да се изписва така. Но досега почти не съм виждал такива, всички ползват латинските си имена. Gerg2013 (беседа) 14:53, 7 юни 2020 (UTC)

Оттук не следва нищо - кирилицата е единствена азбука на БКЕ. Според регулацията - "се допуска употреба на оригинални изписвания" - с други думи подходът Ви е принципно грешен. Не е лошо да изчетете огромните обеми текстове в десетината предхождащи дискусии. -- Мико (беседа) 15:02, 7 юни 2020 (UTC)

Е, и? Също така има официални правила за транслитериране на кирилица, които са официални за българския език, на който се пише тази енциклопедия. Твърдо за изписвания на кирилица, където е възможно. Не разбирам защо да предпочитаме чужда система, при положение, че писмената форма на официалния език на тази енциклопедия е кирилицата. Заявките на компаниите за имената им, много от които не са и чували за български език, носят някаква информация, но със сигурност не са толкова определящи правописа ни - речникът допуска за широко популярни имена. Аз лично не виждам с какво изписването „фейсбук“ е по-лошо - напротив, чете се от всички.-- Алиса Селезньова (беседа) 15:08, 7 юни 2020 (UTC)

Покажете ми правилата. В официалните правила присъстват ли букви като æ, å, ø и т.н.? Водите ли се изобщо по тези правила, или си транслитерирате както си мислите, че се произнася? Аз също съм патриот и си държа на кирилицата, но това вече е прекалено. След като речиника допуска изписването на латиница на популярни имена, защо тогава необосновано връщате редакции и то без да съобразите, че и други неща по статиите са променени? Gerg2013 (беседа) 16:29, 7 юни 2020 (UTC)

Горе е цитирано - допуска, а не задължава или препоръчва, а и при това за широко полулярни имена. Кое е прекалено? Да се пише на единствената азбука на българския книжовен език, където е възможно? На мен ми се струва напълно разумно - също не разбирам странния афинитет към латиницата.-- Алиса Селезньова (беседа) 16:46, 7 юни 2020 (UTC)

Напълно ви разбирам. Аз не смятам това за афинитет към латиницата.

Руснаци, белоруси, украинци, македонци, сърби, казаци, татари не транслитерират, само ние като най-развитите и прогресивни нямаме правила и не можем да преценим кое е за транслитерация и кое не. Нито следваме точно определени правила, нито ги следваме навсякъде. За мен излишната проява и "афинитет" към псевдопатриотизма е неразбираем. Ако човек види на реклама H&M или Intel Core i3-7101TE няма да търси "Ейченем" или "Интел Кор ай три-7101 ти и". На мен руският вариант ми звучи удачен и премахва цялото объркване и неконсистентност: "С латинизираните си оригинали се пишат некирилските наименования на (списъкът не изчерпва всички случаи): организации (PayPal, Yahoo!, The Mall), търговски марки, лейбъли и брандове (iPhone, Google Glass, BMW Е38), музикални групи, албуми и композиции, псевдоними на изпълнители (Shinedown, Die Ärzte, Uriah Heep Live, 50 Cent), средства за масова информация, медии (CNN, HiComm, NBC). сайтове и интернет-услуги, компютърни игри (4chan, bit.ly, Opposing Fronts); термини и названия от сферата на информационните технологии, вкл. съкращения и акроними (ENIAC, TCP/IP, XMPP), термини, названия, съкращения от областта на различните науки (J/ψ-мезон, SDSS, NGC, CAS, EINECS, SMILES, CIPAC, pH, ppm, IPA, ISBN, POS); символите за единиците от SI и десетичните представки към тях (mol, kN, cd), биологични таксони (ако нямат наложили се аналози в български научни издания) (Candida albicans), латински изрази, съкращения (Ad hominem, Magnum opus, Dr. Ph., Dr. Phil., NB, v.v.), папски енциклики (Lumen Fidei, Fides et Ratio), условни наименования на НАТО за техниката (ABM-1 „Galosh“, SSC, Як-23 „Flora“), борсови индекси (FTSE100, DAX30, CAC40, DJI30, NQ100, S&P500), означения на валутите (BGN, USD, RUB), означения на часовите зони по ISO 8601 (UTC, CET, EET, EST), означения на фондовите борси (NYSE, AMEX, SOFIX, NASDAQ). За правилното произнасяне на такива названия в уводната част на статията се препоръчва да се посочи транскрипцията им. Заглавията трябва да са само на кирилица или на латиница. Названията, които в оригинал използват йероглифна или друга писменост (上海アリス幻楽団), винаги се предават чрез общоприет латинизиран запис, транскрипция или превод."Gerg2013 (беседа) 18:46, 7 юни 2020 (UTC)

Тези забележки може да ги отправите към Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“. Ние се съобразяваме с правописната норма на българския език. Когато нормата ни дава право да избираме, можем да дискутираме. Ще Ви дам пример и със съкращенията от същия източник, които имат нормативен характер. „53.9.1. В чужди съкращения, които се употребяват като собствени имена, чуждите имена на буквите се пишат разделно и започват с главна буква. Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен.“ както и „55.5. Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собствени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с начална главна буква. Ай Ти Ти, О Ем Ви“. За нас не е важно кой как транслитерира. Може би това вълнува института за български език, но не и нас. Ние се съобразяваме с нормите, което не го възприемам като излишна проява на афинитет към псевдопатриотизъм. --Стан (беседа) 19:24, 7 юни 2020 (UTC)

ЦИЕ пролет 2020

Искам само да благодаря на всички - участници, организатори, помощници на организатори (и те не бяха малко ) и изобщо на цялата общност! Тази година според мен беше поредният страхотен успех на състезанието в българската Уикипедия, а и си заслужава да се спомене, че тази година успяхме да стигнем до второ място от всички страни, които участват, по брой статии. И тази година бяха написани много, разнообразни и любопитни статии и въпреки, че не можем да наградим всички, направиха местната организаторка много щастлива, че се зае със състезанието.-- Алиса Селезньова (беседа) 14:35, 8 юни 2020 (UTC)

Благодарности и за организаторката, и за помощниците!--Mmm-jun (беседа) 14:39, 8 юни 2020 (UTC)

Второ място от всички страни? Присъединявам се и аз към поздравленията за всички, които са се включили, за нашите победители, и, наистина, съвсем не на последно място, за нашата организаторка! Сърдечна благодарност за големия труд, положен от всеки един от вас, колеги, и искрено възхищение и уважение за постигнатите резултати!
— Luchesar • Б/П 14:46, 8 юни 2020 (UTC)

Нова статия

Здравейте,от къде мога да направя нова статия?Благодаря предварително!--Предният неподписан коментар е направен от MonikaLilova (приноси • беседа) 19:01, 8 юни 2020 (проверка)

Отговорено на беседата на потребителя. -- Сале (беседа) 18:34, 8 юни 2020 (UTC)

Нося доказателства за македонския въпрос и се надявам на одобрение

Здравейте, уважаеми администатори и редактори на Уикипедия. След като написах предишния коментар, бях любезно помолен от Luchesar да намеря рационални аргументи за това, че в Северна Македония мнозинството от населението се състои от българи, които говорят български език (по точно неговата северномакедонска българска книжовна норма). Искрено се надявам да няма възражения и желанието ми да бъде осъществено в най-кратки срокове. Възвръщането на българщината в Северна Македония ми е житейската цел и в случай, че съм успял да повлияя по някакъв начин на това, ще знам че е имало смисъл да се родя точно тук, в тази страна. И тогава всеки опит да бъда чут за това свое намерение ще бъде най-ползотворното време, от което съм се лишавал в този живот. Надеждата ми е във Вас. Благодаря предварително! 🙂

Щракнете вдясно за разгъване на пълния коментар

Проф. Васил Николов Български археолог-праисторик, член-кореспондент на Българската академия на науките и заместник-председател на БАН от януари 2017 г. Получавал е многобройни стипендии и отличия, най-важни от които са Орденът за заслуги на лента на ФРГ (2008) и изследователските стипендии на фондация „Александър фон Хумболт“, Бон (за първи път през 1991 – 1993 г. в Университета на Саарланд в гр. Саарбрюкен, Германия). Не е ново откритие, че езикът, който говорят в Северна Македония, е писмено-регионална норма на българския език. Македонски език няма. Това обяви преди дни зам.-председателят на БАН проф. Васил Николов след представянето на книгата "За официалния език на Република Северна Македония" - даваща обоснован текст за официалния език на западната ни съседка. Едно от доказателствата, че в Северна Македония се говори български е карта, изработена от дипломата д-р Тодор Недков, съобщи bTV. От нея става ясно, че на тази територия, която тогава все още е била в пределите на Османската империя през 1902 - 1907 г., 65% от населението е било българско. Имало е 1870 български училища с над 78 хил. ученици. Той показа и свидетелство за завършен клас от Костур. От него се вижда какви предмети са изучавали децата там през 1897 г. и какви езици - френски, турски и български език. Никъде няма македонски език. Проф. Пламен Павлов Български историк, поет, публицист, телевизионен водещ. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университетил Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, БЮР Македония, Западните Покрайнини, и др.). Автор или съавтор е на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия. Македонски език няма. Той обърна внимание, че доц. Ана Кочева и целия колектив на изданието са дали изявления, че няма мексикански, няма белгийски, няма аржентински, няма бразилски език, а съответно дъщерни норми, стъпващи на базата на един стар, утвърден в историята език. Проф. Павлов направи паралел с Румъния и Молдова. „В Молдова още в Съветско време беше утвърдена по същата схема на Коминтерна, че има отделен молдавски език. Даже в Конституцията на Република Молдова е написано така, че езикът, който се говори в Републиката е молдовски, обаче в учебниците на Република Молдова и по литература, и по история, и по всичко се казва, че това е румънски език“, коментира историкът. Българската академия на науката (БАН) Българската академия на наукитет (БАН) е най-голямата научна организация в България. Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Ръководни органи на БАН са нейните Общо събрание, Управителен съвет и Председател на БАН (от 2016 г. – академик Юлиан Ревалски), като структурата, функциите и дейността на ръководните органи се определят в Устава на БАН. Официалният език на Република Северна Македония е вариант на българския, смятат учени от Българската академия на науката и университетски преподаватели, които са събрали своите изследвания в специализирано книжно издание, съобщи БНР.Според тях в своята същност македонският език остава югозападна писмено-регионална норма на българския, а не отделен език."Историческите сведения и резултатите от многобройни научни изследвания дават основания на родните учени да твърдят, че официалният език в Република Северна Македония не е различен от българския и няма по-ранна история от 1944-та година", смята д-р Ваня Мичева.Това, че официалната писмена норма има статут на вариант на българския език, не ѝ пречи да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Северна Македония. Проф. Афанасий Селишчев Международно признат като един от най-видните езиковеди и познавачи и изследователи на славянските езици и на диалектите им. А. Селишчев е професор в Иркутския, в Казанския и в Московския университети. Той е член-кореспондент на АН на СССР, на Българската академия на науките, на Македонския научен институт и на редица други руски и международни научни институти и дружества. Границите на българската езикова област са: на север – Дунав от Тимок до Черно море, на изток – Черно море, на юг – лъкатушната линия от околностите на Цариград към Чорлу, към Узун Кюпрю, към долното течение на река Марица, към Драма, Серес, Солун (Салоники). На някои места тази линия се спуска към морето. От Солун тя върви по северните брегове на Солунския залив, насочва се на запад в Костурската област, откъдето се издига към северозапад, към Охридското езеро, към Дебър, Тетово, завива на изток към Скопие, Кратово и върви на север към Егри Паланка, Цариброд, Тимок и по Тимок към Дунав. Артър Ж. Евънс Бележит английски археолог и етнограф, добър познавач на Балканите. Той посетил землището на областта Северна Македония, където помагал на пострадалото българско население след Илинденското въстание. В писмо от септември 1903 година с наслов „Кои са македонците?“, той казал това което е видял с очите си: Нека да започна с поправката на една почти всеобща заблуда. Там няма „македонци“.  Там са българи. Фактът е, че в Македония има голямото надмощие на българския елемент. Аз мога само да кажа, и то от мое лично наблюдение след проучване почти на цялата вътрешност на областта, че вън от тесния пояс, вече споменат, и някои малки градски центрове, практически цялата маса от население е славянска, говореща характерно български диалекти. Българските говори, като например поставянето на члена след думата, се простират дори до Скопския район, понякога претендиран от сърбите, на които истинската реч започва само че северно от Шар планина. Където пък гръцкият елемент при някои малки градове, като Костур например, е в мнозинство, той пък е превишен от многобройните български села наоколо. Това голямо надмощие на български елемент е един основен фактор в днешното положение, който е бил много скриван от статистики, съставени от гръцки източници. Обикновено много несъвършена представа се създава от чужденци и дори от консули, чието запознаване с Македония се ограничава главно до градове като Солун или Битоля. Васил Иванов Кънчов Български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония. Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 година става директор на българските училища в Серско, а през 1892 – 1893 година е директор на Солунската гимназия. Безпорно е днесь, че българскиятъ народъ е главниятъ домашенъ елементъ въ Македония. До половината на днешния вѣкъ българитѣ завзимаха първо мѣсто въ тая страна само по множество, както се и прѣставятъ отъ по-старитѣ познавачи на Балканския Полуостровъ. Днесь българитѣ завзиматъ първо мѣсто въ страната и по значение, понеже тѣ вече съставятъ съзнателна маса съ опрѣдѣлена национална посока. Основно население на Македония въ границитѣ, които показахме, съставятъ днесь българитѣ. Второ мѣсто по брой иматъ турцитѣ. Трѣтьо мѣсто държатъ гръцитѣ и арнаутитѣ, които обхващатъ южнитѣ и западни покраини на страната. На четвърто мѣсто сѫ власитѣ, циганитѣ и евреитѣ, разнесени по цѣлата область. Пето и послѣдно мѣсто завзиматъ малки останки отъ черкези, сърби и други нѣкои народи въ приморскитѣ градове. Иван Михайлов Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение. Роден е в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Македонска нация не съществува. Нациите на Балканския полуостров са оформени вече от преди 1500 години; те са българи, сърби, гърци, черногорци, албанци, турци, арменци, евреи и др.; доколкото има елементи от тях в Македония, те се наричат обикновено с народностното си име, докато македонските българи често употребяват само локалното име македонци. Днешните македонци не са нищо друго, освен македонски българи. Веселин Методиев Петров Български историк и политик, заместник министър-председател и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов, преподавател в Нов български университет. Завършва история в Софийския държавен университет през 1979 г. До 1983 г. работи в Държавния архив. От 2005 г. е депутат в 40-о Народно събрание. Сред милионите копия на чужди документи в Държавния архив няма едно свидетелство от последните столетия за македонски народ, като следователно по тези земи живеят предимно етнически българи. "Историческата идентичност минава през друго - минава не през Александър Македонски, което е страшна щуротия, минава през това кой ти е дядо, кой ти е прадядо", подчерта Методиев, чиито корени са в Тетово. "Какви са тези хора, след като аз съм българин - ами, те са българи". Мнение за македонските българи от жители на Сърбия В сръбския вестник "Телеграф за кадри от хвърляне на кръст в Северна Македония под заглавието: "Така българите плуват за честния кръст: когато всички скачат в ледената вода, едно момче се прави "на по-умно" и изпързалва всички" и с подзаглавие: "Справедлива ли е тази "победа"? Янис Бутарис Гръцки политик, кмет на втория по големина град в страната Солун. Роден е на 13 юни 1942 година в македонския град Солун, Гърция, във влашко семейство. Майка му Фани Мисиу, произхожда от влашката гъркоманска фамилия Ничота от град Крушево, днес в Северна Македония. Баща му, Стельос Бутарис, собственик на винарната „Бутарис Инопиитики“, е от Невеска, днес Нимфео, Леринско, Гърция, и е от влашка фамилия. Кметът на Солун Янис Бутарис, чийто роднини са от Крушево, заяви, че не съществува македонски език, а съседите от север са българи, предаде македонската телевизия Канал 5. Всичко това създаде Тито", казал още Бутарис. По думите му името "Славомакедония" било приемливо решение за Гърция. Секретен документ на САЩ доказва, че "македонците" са българи Българо-американците, повечето от които произхождат от оспорваната област м/у България, Югославия и Гърция, известна като Македония, смятат, че този изпълнен с напрежение район може след войната да стане независим или автономен. Българският социалистически работнически съюз представлява малка група от стари български и македонски емигранти социалисти, които се занимават предимно с интелектуална, отколкото с политическа деиност. Те се интересуват малко от състоянието на нещата в родината.  Българските и македонските емигранти в Съединените щати се групират в братства и дружества за взаимопомощ, четири от които са политически активни. Сред тях най-влиятелна е Македонската политическа организация в Съединените щати и Канада, ръководена от Любен Димитров с щаб в гр. Индианаполис. Иван Михайлов Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение. Роден е в щипската махала Ново село. Учи в Солунската българска мъжка гимназия „Свети Кирил и Методий“, където част от учителите са членове и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Ако те запитат какъв си /по народност/, ще отговориш, че си българин.  Ако си запитан откъде си - отговаряш, че си от Македония. Но може в тоя случай да кажеш, че си "македонски българин", или "българин от Македония". С такъв отговор веднага си изяснил коя е народността ти и коя по-точно е родната ти страна. Подобен изчерпателен отговор е особено нужен за пред чужденците. Не е нужно, няма никаква причина да премълчаваш, че си от Македония. С това не се услужва на твоята българска народност. Напротив, принася й се услуга когато чужденците узнават, че в Македония живеят българи.  Заключвам. На младия човек, който ми отправи писмото, препоръчвам най-спокойно да казва, че е македонски българин. В. Македонска трибуна, г. 44, бр.2269, 28 януари 1971 г., с. 1. Тези две мнения са от преди месец: Александър Панев Македонският консул на Северна Македония в София, кадър на министъра на външните работи Никола Димитров. Той казва, че македонците са българи и част от съвременната българска държава. Той вярва, наред с други неща, че тази кръвна връзка е установена преди стотици години. Денко Малески Денко Малески е политик, политически аналитик и пръв министър на външните работи на Република Македония. Баща му е написал текстта на македонския химн. рез 1985 година е избран за декан по междудисциплинарни науки по новинарство. Между 1990-1991 година учи в Университета Боулинг Грийн в САЩ. Между 1991 и 1993 година е министър на външните работи. В периода 1993-1997 е постоянен представител на Република Македония в ООН. От десетилетия се самозалъгваме, че нямаме нищо общо с българите, освен дето предците ни били славяни, дошли преди повече от 10 века някъде иззад Карпатите. Но на всички ни подсъзнателно беше ясно, че с българите сме много близки в културно отношение и особено исторически. Буквално всички въстания сме ги вдигали заедно, а всичките ни войводи са се определяли като българи. Досега това ние някак успявахме да го премълчим. Като деца се чудихме защо във ВМОРО има и Одринско? Какво сме търсили ние в Одрин?!?! И така десетилетия наред всички се залъгвахме, че българите са смахнати, щом така масово идват в Охрид. Мислехме, че братя Миладинови са събирали македонски народни песни, макар че сборникът им се нарича „Български народни песни“. И прочие, и прочие… Чудихме се защо през 2001 г. българите ни дариха 150 танка и 150 оръдия, близо 1 милиард долара помощи, а сърбите 10 години по-рано ни отмъкнаха не само танковете и оръдията, но изтръгнаха контактите от казармите?! Чакайте, бе хора, нали сърбите са ни братя, а българите уж бяха нашите душмани? Каква стана тя?!?! Това, което се промени е, че политиците и анализаторите вече не са склонни да продължават с лъжите. Вече не е страшно да се каже, че Гоце Делчев е бил едновременно българин и македонец, защото по това време нямало разлика – македонците били българи от Македония. Оттогава измина цял век и тези българи от Македония станаха македонци, но пак сме си братя с българите много повече, отколкото с останалите народи на Балканите. И защо е толкова страшно да се каже това?! Срамно ли е да се признае? Нима българите са някакъв подвид на народ и ще деградираме, ако казваме истината? Македонците имат ДНК като на българите Жителите на Република Македония имат най-близък ДНК профил с българите и сърбите, показват данните от изследване на Института за съдебна медицина в Скопие, цитирано от местната телевизия Канал 5. Проучването продължило 6 г., през които учените са изследвали гени на жителите на балканските държави, с изключение на Гърция. Властите в Атина отказали да участват, а всички останали държави са изпратили ДНК анализи на македонските си колеги. Зоран Заев Зоран Заев е политик от Република Северна Македония, министър-председател на страната от 1 юни 2017 до 3 януари 2020 г. На 20 юни 2017 г. Зоран Заев е на посещение в България, където се среща с Бойко Борисов и Румен Радев. Заедно с Борисов, той поднася цветя на паметника на Цар Самуил в София, като е обявено, че двете държави ще подпишат договор за добросъседство навръх Илинден. Договорът е подписан на 1 август 2017 г. в Скопие. Зоран Заев заявява, че българите и македонците са един народ. Той е готов да приеме българските искания за езика на Северна Македония и по-широко тълкуване на историята след спечелване на изборите. Същото би се отнасяло и за Гоце Делчев, който трябва да стане български герой с признавание от македонската държава. Заев ще изпълни тези обещания, ако спечели предстоящите избори и е помолил Борисов да лобира за Заев, за да получи подкрепата на международната общност, която от своя страна става все по-резервирана от многобройните корупционни скандали. Любчо Георгиевски Роден в град Щип. Министър-председател на Република Македония (1998 – 2002); съосновател е и председател на политическата партия ВМРО-ДПМНЕ (1990 – 2003), съосновател (2004) е и настоящ лидер на ВМРО Народна партия от 2012 г. От 2006 година се сдобива и с българско гражданство за деклариран български произход. Над 100 нови македонски книги казват, че населението на Северна Македония е българско. През 2014 г. по времето на правителството на ВМРО-ДПМНЕ премиерът Никола Груевски с пари от македонския бюджет издава поне 70 книги пише, че населението на Македония е българско. Автори са войводи, комити, Илинденци, чужденци." Това написа във фейсбук бившият премиер на Северна Македония Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. Паралелно с това, Архивът на Македония по времето на ВМРО-ДПМНЕ, докато директор е Зоран Тодоровски, издава още най-малките 50 книги, където също пише, че населението на Македония е българско, допълва експремиерът. Тези книги са били на македонски и чужди автори, непубликувани дотогава, без редакции и корекции. Методий Кусев Методий Йовчев Кусев е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинския договор Казахъ, че истината не може да се скрие. Азъ съмъ българинъ. Ние македонцитѣ сме българи. Сърбитѣ казватъ, че сръбското население въ Македония, подъ влиянието отъ пропагандата на българската Екзархия, започнало да се нарича „Бугари". Лошо, неудачно скроена измислица. Прѣди да има Екзархия, тия Епархии сѫ били признати отъ патриаршията за български. Скопие е огнището гдѣто е избухналъ пламъка на българския националенъ духъ — искрата, която запали църковния български въпросъ за образуването национална българска църква. Охридъ е столицата на българската Архиепископия. Отъ когато сърбитѣ чрѣзъ Берлинския Конгресъ усвоиха българскитѣ градове : Пиротъ, Нишъ, Враня, Лѣсковецъ и пр. дадени въ замѣна на Босна и Херцеговина, отъ тогава тѣ се настървиха да търсятъ сърби и въ Македония, като имъ бѣ дадено обѣщание за сполука отъ дипломацията, която имаше интересъ щото сърбитѣ да забравятъ Босна и Херцеговина. И сърбитѣ, за да ограбятъ чуждото, забравиха своето.  Искат да завладѣятъ Македония и да посърбятъ, пакъ чрѣзъ тероръ, българитѣ. Исканията ми на базата на тези аргументи с цел по-достоверно тълкуване на македонския въпрос в българската Уикипедия са: 1.      Преименуване на статиите Македонска литературна норма съответно на северномакедонска българска книжна норма, за да не оставя читателите ви в заблуда, че е по-малко българска от Банатската българска книжовна норма. Принадлежността им към българския език и тяхния статут на книжовни норми да бъде основната тема на статии, съответно да ми бъдат възстановени и редакциите там без съпротива от администраторите и редакторите. Освен това „Македонска литературна норма“ да бъде заменена с „Северномакедонска българска книжовна норма“ на всички места, където е спомената по този начин в Уикипедия. Като синонимни названия да се използват северномакедонски вариант на българският език и северномакедонски български език. 2.      Преименуве на Македонци (нация) съответно на Северномакедонци (българска етнографска група). Да не бъде македонци, а северномакедонци, защото това означава претенция към българското население от Благоевградско и в Егейска Македония, което говори книжовен български език и съответно не е от граждани на Северна Македония. Да бъде добавено по едно (българска етнографска група) към заглавието и на всички останали български етнографски групи: тракийци, добруджанци, шопи и т.н. 3.      В статията Българи като бройка съответно да бъдат причислени и македонските българи, което общо ще направи 14 милиона българи по целия свят чрез моите редакции, които на основата на тези доказателства да бъдат върнати  без съпротива. 4.      В статията Български език като бройка съответно да бъдат причислени и писмено-регионалните норми на българския език (северномакедонска българска книжовна норма и банатска българска книжовна норма), което заедно с българоговорящите малцинствата в и извън двете страни прави 15 милиона българоговорящи и съответно да бъдат приложени по-обширната карта на разпространението ма българския език, включваща също и Северна Македония съответно по предишните ми редакции без съпротива. 5.      В случай, че постигнем консенсус преди 12 Юни 2020, статиите българи и български език да български език да бъдат отблокирани предсрочно, за да бъдат нанесени съответните редакции, договорени в предишните две точки. 6.      С оглед на това че при преброявания на населенията в македонската Уикипедия пишат българите от преброяванията от преди 1945 година за македонци (въпреки че те изрично са се определяли за българи, а македонци по националност в тези години изобщо е нямало), ние като ответен отговор, обосновавайки се с генетичната истина, в българската Уикипедия да се позовем на определянето на мнозинството жители на областта Македония като българи от преброяванията преди 1945 (което е и тяхната истинска националност) и да продължим да ги наричаме българи във всички преброявания след 1945 (включително в най-новото от 2002 и бъдещите). Призивът ми към Вас Тук и сега е мястото да кажем дали сме за или против изпълнението на описаните точки за промяна на начина на тълкуване на македонският въпрос в българоезичната Уикипедия чрез уповаването на позицията, че в Северна Македония мнозинството от населението е съставено от българи, които говорят на български език (по точна на неговата северномакедонска българска книжовна норма). Практически българите още са си мнозинство там (не са ги изселили, погубили и не са омесили гените им с друг съседен народ). Освен това те все още продължават да говорят на тамошната норма на българския език, която е формирана на базата на местните български диалекти, останали там от заселването на българите там преди повече от хилядолетие до днес. Всичко си е още на мястото. Разликата между диалект и език е това, че диалектите са разбираеми за книжовния език (а северномакедонската българска книжовна норма е абсолютно разбираема с българския език, като никой не използва преводачи за комуникация). Език съществува, когато той е неразбираем за другите сродни езици. Следователно северномакедонската българска книжовна норма принадлежи към българското диалектно семейство и говорещите северномакедонска българска книжовна норма трябва да се смятат за българоезични. Освен това не съществува реална генетична разлика между населението на България и Северна Македония. Това се доказва както от български изследвания, така и от северномакедонски (като например едно от северномакедонските е посочено тук). Следователно северномакедонците са българска етнографска група с регионално съзнание. Такива регионални съзнания има и в Добруджа, Тракия и т.н. така че не е някакъв нов феномен при тях. Освен товав те в продължение на над хилядолетие са твърдели, че принадлежат към българския народ. А опити за сърбомани, гъркомани и т.н. е имало още от 19 век, но въпреки това те са си оставали с българска кръв и следователно българи. За да се спре това негативно говорене за нашия народ, ние тук и сега в тази българоезична версия на Уикипедия трябва да направим първата крачка към истината, противопоставяйки се на Великите сили (които първо разкъсаха нас на две държави, за да разпокъсат после Корея, Германия, Йемен, Румъния, Виетнам, Кипът и безброй други "отстъпчиви" народи. Но ние не сме отстъпчив народ, вече не. Тук и сега е важно да помогнем за това света да научи истината за българите и българският в Северна Македония. Време е да кажем на по-големите, че ние няма да позволим да ни делят повече! С мен ли сте?

С Много поздрави! Лично Ваш Добродушен (беседа) 15:09, 8 юни 2020 (UTC)

Е, аз не съм, и съм категорично против БгУ да се замесва в политически спорове, особено засягащи чужди държави и тяхната политика. --Rumensz (беседа) 15:26, 8 юни 2020 (UTC)

Подобни ултиматуми „Тук и сега е мястото да кажем дали сме за или против ...“ нямат място в Уикипедия. Такъв улитмативен тон ясно говори, че липсва каквото и да е намерение да се търси консенсус а напротив – целта е да се наложи еднолична гледна точка. Не Уикипедия не е мястото за това. -- Сале (беседа) 15:44, 8 юни 2020 (UTC)

„Възвръщането на българщината в Северна Македония ми е житейската цел...“ след това изявление, започнах да чета през 5 реда. Текущото състояние на нещата е достатъчна добре и според мен няма нужда от промяна по отношение на нито една от „исканията“. Пампфлетът на БАН все още не е се е утвърдил, а терминът македонска литературна норма се ползва вече доста години т.е. се е наложил. Може би, след години, ако новият термин се утвърди, можем да помислим отново. Уикипедия е енциклопедия. --Стан (беседа) 16:18, 8 юни 2020 (UTC)

Аз съм за осъществяването на всички условия, които посочих като необходими за реформата в българоезичната Уикипедия по темата Северна Македония

Добродушен (беседа) 17:51, 8 юни 2020 (UTC)

По-принцип Уикипедия трябва да бъде неутрална. Това отгоре изразява крайно становище и аз съм против националистически мотивирани залитания. Jingiby (беседа) 18:00, 8 юни 2020 (UTC)

Само да добавя, че България официално е признала македонската нация и език преди 75 години. Говаря за българските власти. После същите власти са се отметнали, но процесът там си е продължил и те са факт. Заклинанията не го променят. Въпросът който двустранната историческа комисия цели да реши е е те да признаят, че преди това са били българи, а не че сега са българи. Jingiby (беседа) 18:12, 8 юни 2020 (UTC)

Гласувам за приемане на посочените промени, защото те са идентични с истината, която знае цялото българско общество. Дори и малките деца са на ясно, че македонски народ или език няма. Те са съответно част от българският народ и говорят вариант на българкият език, който както е казано тук трябва да се смята за част от общия български език. Безусловно подкрепям тази промяна и пожелавам успех на инициаторите. 212.25.39.171 18:44, 8 юни 2020 (UTC)

Уикипедия не е демокрация и решенията не се взимат с гласуване. „Дори и малките деца са на ясно“ [sic] не е аргумент и дори е обида към интелекта на останалите редактори. И последно, но не по важност, Уикипедия не е трибуна. Не злоупотребявайте с предоставеното ви доверие. Уважение се губи много по-лесно, отколкото се печели.
— Luchesar • Б/П 20:00, 8 юни 2020 (UTC)

В момента тече обсъждане на името на статията Беседа:македонска литературна норма - можете аргументирано да се изкажете (като Ви съветвам да не пишете огромни чаршафи, защото нема кой да ги чете). -- Мико (беседа) 06:40, 9 юни 2020 (UTC)

Актуализация за подпис

Някой може ли да актуализира картинката на Уикипедия:Потребителски подпис? Някои не схващат промените. --Rumensz (беседа) 08:43, 11 юни 2020 (UTC)

Готово — Luchesar • Б/П 10:07, 11 юни 2020 (UTC)

The Wikipedia Library Card

На онези, които имат нужда от сериозни източници, включително такива с платен достъп, може да е интересна платформата The Wikipedia Library Card, която дава възможност за свободен достъп до множество електронни ресурси на всеки сериозен уикипедианец--Ket (беседа) 08:33, 12 юни 2020 (UTC)

Това е изключително полезно, благодаря, Кет! В миналото дори ми се е налагало сам да плащам за (временен или еднократен) достъп до разни електронни библиотеки, когато не съм намирал даден източник свободно. Чудесно е, че има възможност това да става без непременно да използваме лични средства. Може да е полезно да уточня, че има два вида достъп: library bundle, за който е достатъчен самият факт, че имате определен брой редакции в проектите (включително през последния месец), не сте блокирани в никой проект и т.н., и достъп с индивидуални заявления. В library bundle влизат доста електронни ресурси, като например CEEOL (едно място, където преди съм плащал лично) или JSTOR, но за ресурси като AAAS, Springer Nature, Cochrane Library, The Royal Society, Cambridge University Press и други е необходимо да се кандидатства индивидуално, като е възможно съответните библиотеки да имат въпроси за какви конкретни цели е нужен достъпът.
— Luchesar • Б/П 14:24, 12 юни 2020 (UTC)

Това е една от най-хубавите публикации, които съм виждал в У:Р през последното десетилетие. Благодаря, Ket!--Спасимир (беседа) 18:53, 12 юни 2020 (UTC)

Беседа:Булстрад

Моля да вземете отношение по казуса в отворената беседа на статията за ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп". Благодаря предварително!
91.234.21.15 07:56, 15 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Как да кача снимка в създадена от мен страница за личност

Опитът ми тук е малък. Създал съм страница за издателката Жаклин Вагенщайн. Имам намерение да създам такива за други известни личности от българската култура, за които още няма страници и доста от които познавам лично. Никъде не намирам достъпно обяснение как в тази страница бих могъл отдясно, където е шаблонът, в който в повечето подобни страници има и снимка, да кача снимка и аз. При отваряне на шаблона ми се появават полета за въвеждавне на данни, но не успявам да вмъкна файл със снимка. --Предният неподписан коментар е направен от Ivan Plachkov (приноси • беседа) 20:49, 17 юни 2020 (проверка)

Отговорено на беседата на потребителя. -- Сале (беседа) 19:49, 17 юни 2020 (UTC)

Нови бюрократи и администратори в Уикиречник и Уикицитат

Както вероятно знаете, в Уикиизточник и Уикикниги вече нямаме свои бюрократи, поради което се налага да провеждаме гласувания за администратори на всеки няколко месеца, тъй като стюардите отказват да дадат безсрочни права. За да намалим риска да се случи същото и в Уикиречник и Уикицитат е хубаво да имаме повече бюрократи. Бюрократи в момента в Уикиречник сме само Боби и аз, а в Уикицитат – Спири и аз.

Макар административната работа да е доста малко, администраторите също са малко. В Уикиречник това сме Боби, V111P, Ted Masters и аз, а в Уикицитат – Спири, Ted Masters и аз. Де факто, активен към момента обаче и в двата проекта е единствено Тед, и макар той да успява да се справя отлично, би било чудесно, ако не оставяме тая отговорност да му тежи само на неговите плещи (това, разбира се, си го пиша като черна точка и за мен, в смисъл, че трябва да съм по-активен).

Накратко, предлагам следните кандидатури в двата проекта:

• Ted Masters за бюрократ. Освен, че е администратор в двата проекта, Тед също е администратор и в Уикипедия.
• ShockD за администратор и бюрократ. ShockD вече е администратор в Уикипедия от 2017 година насам.

И двамата са дали своето изрично съгласие да се кандидатират,[4][5] за което най-сърдечно им благодаря и им пожелавам успех в гласуването!

Срокът за гласуване е до 18 юни 2020 г., 13:30 часа UTC (16:30 българско време).

Връзки за гласуване:

Уикиречник

• Ted Masters – бюрократ
• ShockD – администратор и бюрократ

Уикицитат

• Ted Masters – бюрократ
• ShockD – администратор и бюрократ

— Luchesar • Б/П 13:09, 4 юни 2020 (UTC)

Гласуванията са приключили. Тед и ShockD са успешно избрани. Благодаря на всички, които намериха време да вземат отношение, както и на Тед и ShockD, че се кандидатираха!
— Luchesar • Б/П 16:07, 18 юни 2020 (UTC)

Благодаря на всички за доверието, както и на Лъчо за мобилизирането. --ShockD (беседа) 16:13, 18 юни 2020 (UTC)

Редактон за Деня на река Дунав

Здравейте, по идея на Уикимедия Сърбия, от 29 юни до 6 юли 2020 г. ще се проведе редактон за Деня на река Дунав. Могат да се пишат и разширяват статии на различни теми свързани с река Дунав, която протича на територията на 10 държави. Ще се радвам да се включат повече хора. --Спасимир (беседа) 11:26, 17 юни 2020 (UTC)

Има ли някакви изисквания за новите статии, в смисъл колко да са големи, да са в определена категория и тн. А също може ли и преди 29-ти или не се брои?--Радостина 02:01, 18 юни 2020 (UTC)

Няма изискване, защото не е със състезателен характер, все пак е хубаво да не са микромъничета. Просто трябва да са свързани с река Дунав, като например: селища, исторически и природни забележителности, острови, животински и растителен свят, защитени територии и зони, стопански дейности, традиции. Редактонът е в посочените дни. Не, че не може да се пишат статии за Дунав преди и след този срок, но идеята е тогава да бъде по-интензивно. В резултати се броят написаните и разширените статии по време на редактона. --Спасимир (беседа) 06:51, 18 юни 2020 (UTC)

Не ща бройки и значки, просто към кря на месеца ще съм по-заета.--Радостина 21:58, 18 юни 2020 (UTC)

Одобряване/публикуване на редактирана страница

Здравейте! Как мога да разбера дали редакциите, които съм правил на дадена страница, са одобрени/публикувани от администратор? И ако не са, има ли начин да се свържа с такъв директно и да забързам процеса? Става въпрос за страницата за произведението "Аргонавтика" на Аполоний Родоски, към която съм добавил ново съдържание, с учебна цел (форма на изпит).

Извинявам се, ако това не е правилното място!
NikolaPM (беседа) 23:44, 17 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

NikolaPM: редакциите не се преглеждат от администратори и излизат веднага в съдържанието. По принцип се проверяват от по-опитни редактори, но това не е задължително. Не е нужно да се обръщате към някого конкретно, просто нанесете желаните от Вас промени. Ако някой не ги одобри - ще сложи съответната забележка или ще поправи грешката, ако има такава.--Vodnokon4e (беседа) 05:31, 18 юни 2020 (UTC)

Уикипедия: към преименуването

Време е за създаване, защото няма къде да говорим. Валко (беседа) 02:34, 24 юни 2020 (UTC)

Защо да нямаме - обсъждаме си на беседите. Добре се оправяме и така - не виждам нужда от поредната бюрократизация. -- Мико (беседа) 04:23, 24 юни 2020 (UTC)

Ето статията Карелия (пояснение), къде е написано: * Карелия – историко-географска област в Северна Европа и * Република Карелия – автономен субект в състава на Руската федерация. Разбираемо е тази стойност, но не е ясно защо името Карелия, а не Карелия (историческа област). Исках да го обсъдим, но се оказа, че няма къде. Британика, руска енциклопедия Валко (беседа) 07:21, 24 юни 2020 (UTC)

Беседа:Карелия -- Мико (беседа) 07:26, 24 юни 2020 (UTC)

Добре, ще напиша и там, но има проблем с името, няма много участници. Ако имаше страница, щеше да види проблема много повече участници. Валко (беседа) 07:48, 24 юни 2020 (UTC)

Ето де - пишете там и оставяте съобщение тук (което вече стана) - разговори се чете най-много. Който иска, ще вземе отношение. -- Мико (беседа) 08:57, 24 юни 2020 (UTC)

Както кажете, но в други езикови секции на Уики има такива статии. Валко (беседа) 09:51, 24 юни 2020 (UTC)

Редактиране на кмета на с. Горна Липница, България

Здравейте! Причината поради, която Ви пиша е следната. Всичко в страницата на уикипедия за село Горна Липница може да бъде редактирано, освен полето за настоящ кмет. Настоящият кмет на Горна Липница е ГЕОРГИ СТЕФАНОВ, а не Юлко Палов. Можете да се уверите в тази информация по данни на ЦИК в техният сайт. Моля пропуска да бъде редактиран!
BRIDJER (беседа) 10:07, 25 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово. --Стан (беседа) 10:14, 25 юни 2020 (UTC)

Влизане в Уикипедия

Не мога да влеза в Уикипедия! Sim (26.06.2020, 12:55 h)

Sim, посочена ли е някаква причина, поради която не Ви допуска да влезете? --Ted Masters (беседа) 10:16, 26 юни 2020 (UTC)

не. Sim (13:19h)

"Навалидно потребителско име и/или парола. Опитайте отново." Sim

Днес и аз бях разлогнат и е възможно да правят нещо със системата. В краен случай, ако сте въвели email пробвайте да занулите паролата от Специални:PasswordReset. --Стан (беседа) 10:28, 26 юни 2020 (UTC)

Вижте също дали не сте променила езика на въвеждане. Може би въвеждате кирилица вместо латиница (или обратното). --Ted Masters (беседа) 10:33, 26 юни 2020 (UTC)

ОК! Много благодаря, StanProg! (PS: не съм променяла езика на въвеждане, Ted Masters.)--Sim (беседа) 10:44, 26 юни 2020 (UTC)

Премахване на {{мъниче}} от големи статии

с размер над 10kb

Понастоящем {{мъниче}} се ползва в 97 324 статии. Прегледайте отгоре-отгоре този списък, в който съм извадил ~4 хил. статии от тях, всяка с размер над 6kB, които според мене не отговарят на критериите за Мъниче („много кратки статии, обикновено с две–три изречения или един-два абзаца“). Ако мислите, че списъка съдържа статии в които шаблона трябва да остане, споделете (или просто изтрийте статията от списъка), понеже мисля да пусна бота да го изтрие от всички тях. --Termininja 17:30, 18 юни 2020 (UTC)

Айай аййй... поредното безумие. Страници 50-60К мъничета... махнах на няколко, но това е по вина на тези, които ги разширяват. По едно време се бях заела с тези без източници, но е непосилна работа за един човек. Вместо инициативите за писане на нови статии трябва да има инициативи за разчистване на такива безумия. Няма ли скрипт, който може да премахне шаблона за всички такива статии да кажем над 10К. --Радостина 21:56, 18 юни 2020 (UTC)

Най-лесния лимит е 10к за автоматично премахване (прегледах и тези под 10к, но ми се виждат някои точно като мъничета, особено последната). В английската някои ползват лимит от 250 думи в основния текст, Auto Wiki Browser по подразбиране е настроен на 500 думи. Ако ти се занимава да броиш думите, като изключиш заглавията на разделите, шаблоните, източниците и т.н. може и до думи да го ограничим. Чудесно е, че си се сетил. --Стан (беседа) 22:52, 18 юни 2020 (UTC)

За картинките е ясно че се игнорират също, а таблиците (пример)? --Termininja 18:39, 19 юни 2020 (UTC)

Не виждам какво пречат инициативите за писане на нови статии на останалите дейности. Иначе подкрепям премахването на този шаблон от статиите над 10к.--Спасимир (беседа) 07:52, 19 юни 2020 (UTC)

Ок, за това пиша, над 10k са си над 1000 статии..., ще изчакам около седмица, може и по-добри идеи да има... --Termininja 10:58, 19 юни 2020 (UTC)

Пречат, защото с тези инициативи хората създават статии ей така, за конкуренция и значки, а де факто нови проблеми - я мъничета, я без източници, я нещо друго. На никой не му се занимава да оправя бакии, предпочитат да трупат бройки.--Радостина 08:36, 21 юни 2020 (UTC)

Аз с друго впечатление съм останал, наблюдавайки всекидневно какво се създава и редактира, без да има някаква инициатива. Може да забраним създаването на нови статии. Доста обидно, но да не изместваме същината на тази тема. --Спасимир (беседа) 18:48, 22 юни 2020 (UTC)

Не разбрах нито кое е обидно, нито пък защо трябва да забраняваме създаването на нови статии, ама карай да е весело. --Радостина 00:50, 25 юни 2020 (UTC)

Само да кажа, че не винаги мъниче е обвързано с размери - за мен лично отсъствие на някаква важна (и намираема) информация - от типа на дата на раждане за ХХ век примерно - е причина за слагане на мъниче. -- Мико (беседа) 12:47, 19 юни 2020 (UTC)

За статии за личности, подобни пропуски могат да се проверяват през Уикиданни. --Termininja 18:26, 19 юни 2020 (UTC)

с над 500 думи

Ето как изглежда списъка, ако вземем под внимание броя думи. Броят се само думите, които са на кирилица и имат над 4 букви (включително). Игнорирани са всички имена на раздели, картинки, категории, източници, съдържание на шаблони и таблици. Извадката е за статии маркирани като мъничета с над 500 думи. Кой критерий ви се вижда по-добър - по размер или по думи? --Termininja 16:26, 27 юни 2020 (UTC)

С думи е по-точен критерий за мен. Поне докато съм правил статистики за ЦИЕ Пролет например, броят думи дава по-точна представа, в сравнение с размер. Понякога разликата може да е голяма. Всичко това с уговорката, че по-важно е качеството на съдържанието, но него няма как да го измерим. Все още.--Vodnokon4e (беседа) 17:20, 27 юни 2020 (UTC)

Проблем с публикация на нова страница!

Здравейте, опитах се да създам нова страница, но не ми бе позволено да я публикувам. Търся помощ от редактор и не мога да намеря кого да питам. Статията ми е за бележит човек и има референции, препратки като следва формата на Уикипедиа. Моля за съдействие за новата ми страница "Златко Живков". Не държа да я публикувам аз стига да я има. Благодаря!
Orlianrow (беседа) 19:55, 27 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Orlianrow: Създайте страницата във Вашия пясъчник, без да добавяте препратки и източници. След като вече сте я създал, пробвайте да добавяте препратките една по една. При някоя от тях филтърът за непозволени източници ще се активира и ще Ви извести. Желателно е да не добавяте подобни източници в статията – те се считат за неблагонадеждни и тяхното ползване в Уикипедия трябва да се избягва. Потърсете друг източник, съдържащ същата информация.
Прочетете препратките от приветствието, което е оставено на Вашата беседа от колегата. Те ще Ви помогнат да се ориентирате по-добре как се поставят източници, как се форматира, как да спазвате енциклопедичния тон и кога са налични изискванията за значимост. --Ted Masters (беседа) 12:19, 28 юни 2020 (UTC)

Как да кача тема?

Румяна66 (беседа) 08:50, 30 юни 2020 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Например като прочетете Уикипедия: Вашата първа статия и последвате съветите. На приветствието на беседата Ви също има много полезни препратки. Ket (беседа) 13:38, 30 юни 2020 (UTC)

Моята кандидатура за администратор в Уикипедия

Уинг --Предният неподписан коментар е направен от Wing1574 (приноси • беседа) 14:20, 3 юли 2020‎ (UTC) (проверка)

Кандидатурата ми за администратор в енциклопедията Уикипедия

• Алекс --Предният неподписан коментар е направен от Alexander.angelov04 (приноси • беседа) 14:22, 3 юли 2020‎ (UTC) (проверка)