Направо към съдържанието

Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/Михалча Хинку

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мистификации и шеги/АИА/Михалча Хинку
молдовски болярин, войвода, сердар и меделничар
Монограмът на войводата „ММ“ значи Михалча/Михаил – Меделничар
Монограмът на войводата „ММ“ значи Михалча/Михаил – Меделничар

Роден
Починал
1698 г.

Михалча Хинку или Михаил Хинку, звучи като Хинко, е виден молдовски болярин от XVII век и довереник на Василий Лупу. [1]

След злополучната за Лупу битка при Финта, Хинку се спасява отвъд Дунав в Силистренския еялет. Силистренският паша срещу подкуп от новия молдовски господар Георги Стефан предава Хинку. Новият молдовски господар опрощава Хинку и даже го прави съдебен изпълнител на решенията по споровете от Георги Стефан.

През 1660 г. Михалча Хинку е споменат като сердар на Стефаница Лупу. Начело на 1000 конници е изпратен в подкрепа на османците срещу трансилванския княз Дьорд II Ракоци след злополучния край на въстанието на сеймените и домобранците във Влашко срещу Константин Щербан Басараб и лоялистите му. На 22 май 1660 година османската армия с подкрепата на влашките и молдовските лоялисти успява да разбие в генерално сражение трансилванските сили на полския претендент в битка при Джилеу. Само 5 дни по-късно Дьорд II Ракоци умира в Орадя от раните си получени в битката.

Основни османски предводители са молдовските войводи Михалча и Константин Кантемир, бащата на Димитрие Кантемир. През зимата на 1660/61 г. Михалча успява да отрази последният опит за закрепване отвъд Карпатите в Княжество Молдова – на Константин Щербан – срещу Стефаница Лупу. Хинку е водещата фигура в прогонването от дунавските княжества на полското протеже и поставеник Константин Щербан.

На 9 декември 1671 г. Хинку и Апостол Дурак са начело на народното въстание срещу молдовския господар Георги II Дука и въобще срещу разрастващото се влияние на фанариотите по това време. Въстаниците превземат Яш, прогонвайки гръцките властели и търговци от княжеството. Дука се спасява при силистренския паша и се връща начело на османски отряд и кримски татари. Успява в няколко битки да разгроми силите на въстаниците и да си върне властта в княжеството. През 1674 г. Михалча попада в татарски плен и се налага синът му Думитрашку Хинку да го откупва от кримските татари.

Последните 20 години от живота си /1678-1698/ Михалча се отдава на ктиторска дейност и издига на мястото на скита на Петка Българска манастир носещ неговото име – Хинку (манастир).

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ханку, Михалча“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​