Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/История на Букурещ

Историята на Букурещ, столицата на Румъния, датира от ново време.

В историята на Влахия е прието Букурещ да се счита за главен град на страната от 1659 г. или от края на управлението на династията Басараб с последния им представител Михня III.

Първата памет за Букурещ от писмено сведение датира от 14 октомври 1465 г. в една влахо-българска грамота на Раду III Красивия, макар че в един акт на Влад Цепеш от 20 септември 1459 г. мястото само мимоходом е отбелязано с името си.

Легендата за основаването на града е предадена в една от първите истории на България от Блазиус Клайнер и гласи, че пастирът Букур се загубил в гъстата мъгла във влашката гора на мястото на Букурещ ^[1], но Господ чул молитвите му и мъглата се вдигнала. За благодарност Букур издигнал на мястото параклис.

Основна заслуга за издигането на селището има Мирчо V Чобан с Куртя Веке. През октомври 1595 г. по време на дългата война Букурещ е опожарен от изтеглящия се контингент на Синан паша. През XVI век градът е имал чаршия.

Матей Басараб има голяма заслуга за възстановяването на града, въпреки че през 1640 г. връща Търговище за главен град на Влашко. През 1650-те Букурещ преживява най-черните си дни в своята история по време на въстанието на сеймените и домобранците.

Георге Гика подема ново възстановяване на Букурещ, но през 1689 година по време на Голямата турска война в града влиза военен контингент на Свещената Римска империя и следва разграбване.

През фанариотския XVIII век Букурещ придобива ориенталски вид. През този период (1715-1821) най-голяма е градоустройствената заслуга на Александру Ипсиланти. През този период градът е многократно окупиран от чужди военни контингенти в хода на честите австро-руско-османски конфликти и сблъсъци.

Григоре IV Гика е първият влашки господар който предприема планови градоустройствени дейности. През 1831 г. е извършено първото преброяване на жителите на Букурещ. През 1834 г. е въведена официална номенклатура на градските улици, част от които са разширени, павирани и с изградена канализация. През 1830-те се оформя съвременния облик на града, но великият букурещки пожар на 23 март 1847 г., преди влашката революция, изпепелява 1850 сгради. ^[2]

След края на влашката революция (1848) започва оформянето на съвременния облик на града. С обединението на Влашко и Молдова Букурещ е избран за столица на Румъния. През втората половина на XIX век населението на Букурещ стремглаво се увеличава. Заради екстравагантната си архитектура и оживения културен живот Букурещ по и от това време често е наричан „Източния Париж“ или „Малкия Париж“.

През втората половина на XIX век Букурещ е координационен център в апогея на българското възраждане, завършило с освобождението на България.

Бележки

↑ Често се предполага, че името произлиза от „бук“, но тази хипотеза няма тежест заради ниската надморска височина на мястото.
↑ Florian Georgescu, "Focul cel mare din martie 1847", in București: Materiale de istorie și muzeografie: VII, 1969, Muzeul de Istorie a Municipiului București

Външни препратки

Букурещ – „Малкият Париж“ на Изтока

Вижте също

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата History of Bucharest в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

[1] Често се предполага, че името произлиза от „бук“, но тази хипотеза няма тежест заради ниската надморска височина на мястото.

[2] Florian Georgescu, "Focul cel mare din martie 1847", in București: Materiale de istorie și muzeografie: VII, 1969, Muzeul de Istorie a Municipiului București

[1]

[2]