Направо към съдържанието

Уго Сотил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уго Сотил
Уго Сотил в „Барселона“ (1973 – 1977)
Лична информация
Прякор„Ел Чоло“
Роден
Hugo Alejandro Sotil Yerén
18 май 1949 г.
Починал
Ръст170
Постнападател
полузащитник
Юношески отбори
Клуб Гайяр
Депортиво Мунисипал (Лима)
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1968 – 1973
1973 – 1977
1977 – 1978
1979 – 1980
1981 – 1982
1984
1986
1968 -1986
Депортиво Мунисипал (Лима)
Барселона
Алианса (Лима)
Индепендиенте (Меделин)
Депортиво Мунисипал (Лима)
Лос Еспартанос (Пакасмайо)
Депортиво Хунин (Уанкайо)
121
65
54
32
23
8
1
304
(57)
(21)
(30)
(8)
(7)
(2)
(0)
(125)
Национален отбор²
1970 – 1978 Перу62(18)
Треньор
1985
1986
1999
Лос Еспартанос (играещ треньор)
Депортиво Хунин (играещ треньор)
Депортиво Мунисипал
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 1 януари 2025.
2. Информацията е актуална към 1 януари 2025.
Уго Сотил в Общомедия
Кубиляс и Сотил – 1979 г.

У́го Алеха́ндро Соти́л Йере́н (на испански: Hugo Alejandro Sotil Yerén; 8 март 1949, Ика – 30 декември 2024, Лима), или просто Уго Сотил, е перуански футболист с прякор „Ел Чоло“. Сотил е играл като нападател и полузащитник. Един от най-силните играчи на своето време и в историята на Перуанския футбол, заедно с Теофило Кубиляс и Ектор Чумпитас.

От 1973 до 1976 играе в „Барселона“, където прави отличен тандем с Йохан Кройф. На Световното първенство по футбол в Мексико е част от отбора на Перу, който побеждава България с 3:2.[1]

Алианса (Лима)
Барселона
Депортиво Мунисипал (Лима)
Лос Еспартанос (Пакасмайо)
Перу

Индивидуални

  • Футболист на годината в Перу (2): 1973, 1974
  • Участник в Символичната единадесеторка на Южна Америка (1): 1973[2]
  1. „Отиде си Уго Сотил“, в-к „Мач Телеграф“, 31 декември 2024 г., бр.361
  2. CONMEBOL XI All-Star Team Архив на оригинала от 10 януари 2007 в Wayback Machine. Retrieved on 17 January 2009