Уго Сотил
Облик
Уго Сотил | |||||||||
Уго Сотил в „Барселона“ (1973 – 1977) | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | „Ел Чоло“ | ||||||||
Роден | Hugo Alejandro Sotil Yerén 18 май 1949 г. | ||||||||
Починал | |||||||||
Ръст | 170 | ||||||||
Пост | нападател полузащитник | ||||||||
Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор² | |||||||||
| |||||||||
Треньор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 1 януари 2025. 2. Информацията е актуална към 1 януари 2025. | |||||||||
Уго Сотил в Общомедия |
У́го Алеха́ндро Соти́л Йере́н (на испански: Hugo Alejandro Sotil Yerén; 8 март 1949, Ика – 30 декември 2024, Лима), или просто Уго Сотил, е перуански футболист с прякор „Ел Чоло“. Сотил е играл като нападател и полузащитник. Един от най-силните играчи на своето време и в историята на Перуанския футбол, заедно с Теофило Кубиляс и Ектор Чумпитас.
От 1973 до 1976 играе в „Барселона“, където прави отличен тандем с Йохан Кройф. На Световното първенство по футбол в Мексико е част от отбора на Перу, който побеждава България с 3:2.[1]
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Алианса (Лима)
- Депортиво Мунисипал (Лима)
- Лос Еспартанос (Пакасмайо)
Индивидуални
- Футболист на годината в Перу (2): 1973, 1974
- Участник в Символичната единадесеторка на Южна Америка (1): 1973[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Отиде си Уго Сотил“, в-к „Мач Телеграф“, 31 декември 2024 г., бр.361
- ↑ CONMEBOL XI All-Star Team Архив на оригинала от 10 януари 2007 в Wayback Machine. Retrieved on 17 January 2009
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Уго Сотил в Internet Movie Database
- Някои от световните фигури във футбола
- Уго „Чоло“ Сотил, най-добрият за всички времена
- История на Световния футбол
- Биография в www.arkivperu.com
- Профил на Уго Сотил в www.weltfussball.de