Тънкоклюн свирец

	Тънкоклюн свирец
	Природозащитен статут
	; Критично застрашен
	Червена книга на България
	; Критично застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:	Бекасови (Scolopacidae)
род:	Свирци (Numenius)
вид:	Тънкоклюн свирец (N. tenuirostris)
	Научно наименование
	Numenius tenuirostris Vieillot, 1817
	Разпространение
	Тънкоклюн свирец в Общомедия
	[ редактиране ]

Тънкоклюният свирец^[2] (Numenius tenuirostris) е птица от семейство Бекасови (Scolopacidae). Видът е критично застрашен в България; включен е в Червената книга^[3] и в Закона за биологичното разнообразие.^[2]^[4]

Физически характеристики

Тънкоклюният свирец е средно едър дъждосвирец с големина на гълъб, много къса и тънка човка и кръгли тъмни петна по страните на тялото при възрастните птици.

Разпространение

Това е най-близкият до окончателно изчезване и най-слабо познат световно застрашен вид в Европа и Западна Палеарктика. Цялата му световна популация се оценява на 50 до 270 екземпляра. Видът е включен и в Световната Червена книга в категорията „Критично застрашен“. Единствените сигурни данни за гнезденето му са от началото на ХХ век, от района на р. Тара, Омска област в Сибир. Установен е да зимува на няколко места в Северна Африка, Близкия изток и Южна Европа, като по време на миграцията си е наблюдаван и в други части на Източна и Централна Европа.

През 70-те години все още е било възможно да се наблюдават ята от повече от 100 птици в Мароко, но след това видът рязко намалява. Последното му редовно зимовище е Мерха Зерга, крайбрежна лагуна на Атлантическия бряг. До 90-те години там е можело да се наблюдават по няколко птици. Последното наблюдение оттам е от 1995, когато само една птица идва да презимува. Последното достоверно наблюдение на вида е на 4 птици в Гърция през 1999. След това видът не е наблюдаван.

От 1888 до 1993 г. със сигурност е наблюдаван в България само 32 пъти. Последните наблюдения са били от в района на Атанасовското езеро, залива Ченгене скеле, Пода и Поморийското езеро. Последното достоверно наблюдение от България е от 1993 г.

Начин на живот и хранене

Храни се с дребни безгръбначни животни, които намира в плитчините на различни водоеми (свръхсолени и сладководни езера и други водоеми със стоящи води, наносни плитчини по морския бряг) и в разпололожени в съседство до тях ливади, пасища и други открити затревени терени.

В България този свирец е бил прелетен гост на път за зимовищата си в Северна Африка.^[5] Днес в орнитологичните колекции на Национален природонаучен музей при БАН се съхраняват 6 екземпляра от този критично застрашен вид в световен мащаб.^[6]

Източници

↑ Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ ^а ^б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-29.
↑ Димитров, Милко; Янков, Петър. Тънкоклюн свирец // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.
↑ BirdLife International. Numenius tenuirostris // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 април 2007. (на английски) Database entry includes justification for why this species is critically endangered
↑ Боев, Н. 1954. Свирците в България. – Лов и рибарство, 2-3: 7.
↑ Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. – Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.

Външни препратки

Birdlife International
Петър Янко[1]в, Национален план за действие за опазването на тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris)в България, 2002-2006, в: Янков, П (отг.редактор). Световно застрашени видове птици в България. Национални планове за действие за опазването им, Част 1, БДЗП – МОСВ, Природозащитна поредица, Книга 4, БДЗП, София, стр. 204-220

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

[1] Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[:0-2] а ^б Закон за биологичното разнообразие // lex.bg. Посетен на 2022-09-29.

[3] Димитров, Милко; Янков, Петър. Тънкоклюн свирец // Червена книга на Република България. БАН. Посетен на 2022-10-24.

[IUCN-4] BirdLife International. Numenius tenuirostris // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 2004. Посетен на 4 април 2007. (на английски) Database entry includes justification for why this species is critically endangered

[5] Боев, Н. 1954. Свирците в България. – Лов и рибарство, 2-3: 7.

[6] Boev, Z. 2003. Specimens of extinct and threatened birds in the collections of the National Museum of Natural History in Sofia, Bulgaria. – In: Collar, N., C. Fisher, Ch. Feare (Eds.). Why Museums Mater; Avian Archives in Age of Extinction. – Bulletin of the British Ornithologists’ Club. 123A – Suppl. 2003: 234-245.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]