Направо към съдържанието

Туризъм в Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Туризмът в Унгария има дълга история, като през 2002 г. страната е тринадесетата най-посещавана от туристи държава в света.[1] В периода между 2004 и 2005 г.[2] туризмът е нараснал с почти 7 процента. Европейските посетители са повече от 98 на сто от туристите в Унгария. Австрия, Германия и Словакия имат най-голям брой посетители в страната. Най-много туристи идват с кола и остават за кратък период от време. В Унгария туристическият сезон е от април до октомври. Юли и август са най-добрите месеци за туризъм. Най-популярната туристическа дестинация е Будапеща.

Туризъм в Будапеща

[редактиране | редактиране на кода]
Изглед към Будапеща

През 1990-те години Будапеща се превръща в една от най-популярните туристически атракции в Централна Европа. Сред забележителностите на града са замъка Буда, в който са разположени няколко музея, включително и на унгарската Национална галерия, църквата на Матиаш, сградата на парламента и градския парк.[3] В града има много музеи, три опери и термални бани.[4] Замъкът Буда, крайбрежните улици по река Дунав и целия булевард Андраши са признати за обект на Световното културно наследство на ЮНЕСКО.[5]

В Унгария има около 1300 минерални извора, една трета от които се използват в спа центрове в цялата страна. В Унгария минералните води и спа културата са широко предлагани на туристите. Само Франция, Япония, България, Исландия и Италия имат подобен капацитет на термални извори. Унгарските минерални бани са използвани отпреди 2000 години за почистване, релаксация и облекчаване на болки. Римляните са първите, които използват термалните води през първи век, когато изграждат бани на брега на река Дунав.[6] Будапеща се намира на геоложки разлом, който разделя хълмовете на Буда от равнините. Над 30 000 кубически метра от топло до пареща (21° до 76 °C) минерална вода извира от 118 термални извора и достига до градските термални бани. Будапеща е популярен курортен град още по време на римляните. Най-известните будапещенски спа-центрове са построени в началото на 19 век.[7]

Под Будапеща има около двеста известни пещери, някои от които са отворени за посещения от туристи и са популярна туристическа атракция.[8] В хълмовете на Буда има пещери, които са уникални с образуването си от термални води, издигнали се отдолу, а не от дъждовна вода. Палвелги – Сталактитената пещера е голям и внушителен лабиринт, открита през 1900 г., и е най-голямата от пещерите на хълмовете на Буда.[9] Пещерата Землохеги няма сталактити и има по-малко объркващи и клаустрофобични пасажи от Палвелги. Стените в тази пещера, са покрити с преципитати, образували се от топлата вода, разтваряща минералните соли. Въздухът в пещерата е много чист и се използва като дихателен санаториум.[10] Пещерата Матиаш е в покрайнините на града и има част, която се нарича „сандвич на смъртта“.[11]

Регионален туризъм

[редактиране | редактиране на кода]
Езерото Балатон
Медицински бани Хевиз

Езерото Балатон в Западна Унгария е най-голямото сладководно езеро в Централна Европа. Той е втората най-важната туристическа дестинация в Унгария. 2,5 милиона туристи посещават езерото през 1994 г.[12][13] Други туристически атракции в страната включват спа-центрове, места за отдих през почивните дни и културни забележителности, като селата на голямата унгарска равнина и художествени произведения в Будапеща.[14] Унгария има повече от 400 къмпинга[15] и повече от 2500 km велосипедни алеи.[16] Риболовът е много популярен в Унгария и почти половината от 130 000-те хектара реки и езера се използват от рибари. В страната има отлични възможности за наблюдение на птици,[17], както и конна езда и лов.[18]

Статистика

[редактиране | редактиране на кода]

Повечето от посетителите в Унгария са на краткосрочна база (не се включват тези, които не ползват търговско настаняване и еднодневните посетители). Те са от следните държави:[19][20]

Място
 Държава
 2015 г.
 2016 г.
1 548,173 553,570
2 351,165 376,573
3 297,103 319,904
4 250,750 283,496
5 268,766 275,314
6 238,455 273,165
7 245,928 267,257
8 251,210 258,858
9 169,982 198,061
10 163,638 168,136

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hall, Derek R. Tourism and Transition: Governance, Transformation and Development. CABI Publishing, 2004. ISBN 0-85199-748-1. с. 74.
  2. ↑ Lyman, Rick. Budapest Is Stealing Some of Prague’s Spotlight // The New York Times. 3 септември 2006. Посетен на 24 май 2008.
  3. ↑ Hudman, Lloyd E. Geography of Travel & Tourism. Thomson Delmar Learning, 2002. ISBN 0-7668-3256-2. с. 284 – 285.
  4. ↑ Bachmann, Helena. Beauty and the Feast // Time. 18 март 2002. Архивиран от оригинала на 2008-10-09. Посетен на 24 май 2008.
  5. ↑ Sights // Budapest Tourism Office. Архивиран от оригинала на 2005-11-25. Посетен на 24 май 2008.
  6. ↑ Schweizer, Kristen. Hungary: 'Mediterran' thermal spa water park // The Seattle Times. 6 март 2004. Посетен на 24 май 2008.
  7. ↑ Krezinger, Szonja. Your tour guide to Budapest // Metro World News. 14 май 2008. Архивиран от оригинала. Посетен на 24 май 2008.
  8. ↑ Swanson, Brandon. Digging the way to a new market // The Prague Post. 5 юни 2006. Посетен на 24 май 2008.
  9. ↑ Hebbert, Charles. The Rough Guide to Budapest. Rough Guides, 2002. ISBN 1-85828-889-4. с. 66 – 67.
  10. ↑ Hebbert, Charles. The Rough Guide to Budapest. Rough Guides, 2002. ISBN 1-85828-889-4. с. 68.
  11. ↑ Bowes, Gemma. 20 Urban adventures // The Guardian. 26 февруари 2006. Посетен на 24 май 2008.
  12. ↑ Lake Balaton // Encyclopædia Britannica. Посетен на 24 май 2008.
  13. ↑ Hall, Derek. Tourism and Sustainable Community Development. Routledge, 2003. ISBN 0-415-30915-8. с. 39.
  14. ↑ Boniface, Brian G. Worldwide Destinations: The Geography of Travel and Tourism. Butterworth-Heinemann, 2005. ISBN 0-7506-5997-1. с. 210.
  15. ↑ Johnstone, Sarah. Europe on a Shoestring. Lonely Planet, 2005. ISBN 1-74059-779-6. с. 585.
  16. ↑ Johnstone, Sarah. Europe on a Shoestring. Lonely Planet, 2005. ISBN 1-74059-779-6. с. 586.
  17. ↑ Fallon, Steve. Hungary. Lonely Planet, 2003. ISBN 1-74059-152-6. с. 55.
  18. ↑ Fallon, Steve. Hungary. Lonely Planet, 2003. ISBN 1-74059-152-6. с. 56.
  19. ↑ Tourism in Hungary 2015, архив на оригинала от 10 септември 2017, https://web.archive.org/web/20170910102106/http://itthon.hu/documents/28123/4083489/MTE_4001_105x210_LA4_StatVegleges_2015_ENG_web.pdf/a2db698f-2977-4f5c-b562-47e0ab115689, посетен на 15 април 2017 
  20. ↑ szakmai.itthon.hu, архив на оригинала от 8 октомври 2017, https://web.archive.org/web/20171008232642/http://szakmai.itthon.hu/documents/28123/4083489/MTE_4001_105x210_LA4_StatElozetes_2016_ENG_NEW.pdf/db033798-0c79-4c38-8d7a-38c44a72c45f, посетен на 15 април 2017 

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Пътеводител за Hungary от Wikivoyage

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Туризъм в Унгария.
  • VisitHungary – туристически сайт за Унгария на няколко езика.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Tourism in Hungary в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Туризъм_в_Унгария&oldid=11993818“.