Дунавски вилает
| Дунавски вилает | |
| 1864 – 1878 | |
.png) Дунавският вилает през 1864 г. | |
| Столица | |
|---|---|
| |
| Дунавски вилает в Общомедия | |
Дунавският вилает или Туна вилает[1] е голяма административно-териториална единица в Османската империя с център град Русчук (днес Русе). Той е образуван след сливането на Силистренския, Нишкия и Видинския вилает.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаден е след териториална реформа през 1864. Обхваща 65 каази и 1500 общини които са организирани в седем санджака: Русе, Тулча, Търново, София, Ниш, Видин и Варна. Начело на вилаета застава Мидхат паша, който е и един от организаторите на реформата и трансформацията на провинциалната администрация. Според редица автори, османците основават тази провинция като изпитание за реформи, които впоследствие да бъдат приложени в цялата империя.[2]
Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 5 санджака и 28 каази, наброява 150 251 къщи и 907 774 жители.[3]
Нововъведения в банково и търговско право
[редактиране | редактиране на кода]За първи път през 1863 г. в Дунавския вилает е образуван Фонда за земеделски кредит (Menafi‘-i ‘Umumiye Sandığı) под управлението на Мидхат Паша. Обосновката за въвеждането му е да се предоставят кредити на нуждаещи се земеделци. В края на 1867 г. общото натрупване на Фонда за земеделски кредит в Дунавската провинция възлиза на двадесет милиона гроша, или приблизително 10 процента от общите данъчни приходи от провинцията през фискалната година на 13 март 1867 – 13 март 1868 или приблизително една четвърт от десятъка от земеделска продукция през тази 1869 г. Средства, които в крайна сметка довеждат до създаването на Земеделската банка (Ziraat Bankası) през 1888 г., са не само първи опит за организиране на селскостопански кредит в Османската империя, но и един от първите подобни опити в Европа. Друга иновация, която адресира капиталовите нужди на провинцията са фондовете за сираци в духа на ханафитската традиция. Касата за сираци заедно със Земеделската кредитни фондове стават стандартни компоненти на провинциалната административна структура, подчинени на Органа за надзор на Имотите на сираци (Emval-ı Eytam Nezareti) и действат като банкови холдинги за управление на парите от наследство на сираци и други лица с умствени или физически увреждания, докато те станат законни наследници. Освен железопътната линия Русе – Варна, по време на четиригодишния мандат на Мидхат Паша като управител в провинцията са построени приблизително 3000 километра макадамирани пътища. Освен това той създава транспортна служба за поща и пътници, а също параходна служба по Дунава.[4]
-
![Версия на "Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“ на османски турски език[5]](//upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Takvim-i_Vekayi_-_0773.pdf/page1-85px-Takvim-i_Vekayi_-_0773.pdf.jpg)
Версия на "Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“ на османски турски език[5] -
Loi constitutive du département formé sous le nom de vilayet du Danube („Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“) на френски
![Версия на "Органически устав на департамента, създаден под наименование Дунавски вилает“ на османски турски език[5]](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cf/Takvim-i_Vekayi_-_0773.pdf/page1-85px-Takvim-i_Vekayi_-_0773.pdf.jpg)
Управители на Дунавския вилает[6]
[редактиране | редактиране на кода]| Име (година на раждане – година на смърт) | Години |
|---|---|
| Ахмед Шефик Митхад паша (1822 – 1883) | 5 октомври 1864 – 24 февруари 1868 |
| Мехмед Сабри паша (? – 1879) | март 1868 – декември 1868 |
| Мехмед Акиф паша Арнавуд (1822 – 1894) | 17 март 1869 – 1 февруари 1871 |
| Кючюк Омер Февзи паша (1818 – 1878) | 15 февруари – септември 1871 |
| Ахмед Расим паша (1826 – 1897) | 14 ноември 1871 – 28 май 1872 |
| Ахмед Хамди паша (1826 – 1885) | 14 юни 1872 – 6 април 1873 |
| Абдурахман Нуредин паша (1836 – 1912) | 22 април 1873 – април 1874 |
| Мехмед Асим паша | 24 април 1874 – октомври 1876 |
| Халил Рифат паша (1827 – 1901) | октомври 1876 – 5 февруари 1877 |
| Мехмед Садък паша | 5 февруари 1877 – 8 май 1877 |
| Ахмед Кайсерли паша | юли 1877 – 22 януари 1878 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Голяма енциклопедия България“, БАН, том 4 (БЪЛ-ГЪР), ИК „Труд“, София 2011, ISBN 978-954-8104-26-5, стр. 1880.
- ↑ M. Safa Saracoglu - Nineteenth Century Local Governance in Ottoman Bulgaria_ Politics in Provincial Councils // Edinburgh University Press (2022), p.5
- ↑ Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
- ↑ M. Safa Saracoglu - Nineteenth Century Local Governance in Ottoman Bulgaria_ Politics in Provincial Councils // Edinburgh University Press (2022), p.29-30
- ↑ Indzhov, Emil. THE BULGARIANS AND THE ADMINISTRATIVE REFORMS IN THE OTTOMAN EMPIRE IN 50 – 60 YEARS AT THE XIX CENTURY. Т. 56. 2017. – FRI-2.207-1-HEF-04
- ↑ Димитрова, М., Йорданов Ст. 2011.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Josef Matuz: Das Osmanische Reich. Grundlinien seiner Geschichte, Darmstadt, 1990, S. 234 – 235;
- Мариана Димитрова, Стоян Йорданов: Лицата на Русе от I до средата на ХХ век, Русе, 2011
