Триъгълна призма
Триъгълната призма е призма, на която с основите са триъгълници и има три странични стени. Затова е петостен (пентаедър) с 9 ръба и 6 върха, на който страничните стени в общия случай са успоредници с произволни ъгли. Ако те са наклонени към основите, призмата е наклонена. Възможно е едната странична стена на наклонената призма да е правоъгълник, а другите две да са успоредници – когато наклонът е в направление на височината към страната на основата, която е обща с правоъгълника.
Права триъгълна призма е тази, на която всички странични стени са правоъгълници и са перпендикулярни на основите. Правилна триъгълна призма е тази, на която основите са равностранни триъгълници. Може да бъде наклонена или права. Еднородната триъгълна призма е правилна триъгълна призма с равни ръбове – равностранна триъгълна основа и квадратни страни.
Всички сечения, успоредни на основите, са еднакви триъгълници. Перпендикулярите към страничните стени са в една и съща равнина, която е успоредна на основите при права призма и наклонена към тях при наклонена триъгълна призма.
Полуправилен (еднороднен) многостен
[редактиране | редактиране на кода]Правата триъгълна призма е полуправилен многостен или по-общо равномерен многостен, ако основата е правилен триъгълник, а страните са квадрати.
Този полиедър може да се разглежда като пресечен триъгълен осоедър, представен от символа на Шлефли t{2,3}. Може да се разглежда и като директно произведение на триъгълник и сегмент, който е представен като {3}x{}.
Групата на симетрия на права призма с триъгълна основа е D3h от 12-ти ред. Групата на въртене е D3 от 6-ти ред. Групата на симетрия не съдържа централна симетрия.
Двойственият многостен на триъгълна призма е триъгълна бипирамида. В химията тя се среща под формата на въглеводорода триъгълен призман.
Обем
[редактиране | редактиране на кода]Обемът на всяка призма е равен на произведението на площта на основата и разстоянието между основите. В случая, когато основата е триъгълна, просто трябва да се изчисли площта на триъгълника и да се умножи по дължината на призмата:
- ,
където е дължината на страната на основата, е височината на триъгълника и е разстоянието между основите (височината на призмата).
Повърхнина
[редактиране | редактиране на кода]Околната и пълната повърхнина на триъгълна призма се намират по общите формули за произволна призма, когато основите са триъгълници. Те могат да се получат от формата на разгъната призма, която съдържа 3 успоредника и 2 еднакви триъгълника.
Наклонена триъгълна призма
[редактиране | редактиране на кода]Нека и са страните на основите, е околният ръб, наклонен под ъгъл към основата, а е височината на околните стени. Околната (странична) повърхнина е сума от площите на 3 успоредника със страни и , които сключват ъгъл с общата им страна .
Площта на основите е сума от лицата на два еднакви триъгълника и може да се определи по формулата на Херон, а пълната повърхнина е сума от основната и околната повърхнини.
- Околна повърхнина
- или
- Основна повърхнина
- ,
където е полупериметърът на триъгълника.
- Пълна повърхнина
- или
- .
Права триъгълна призма
[редактиране | редактиране на кода]При правата призма околният ръб е перпендикулярен на основата (α=90°) и съвпада с височината на страничната стена .
- Околна повърхнина
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- .
Правилна триъгълна призма
[редактиране | редактиране на кода]Основните ръбове са равни .
Наклонена[редактиране | редактиране на кода]
|
Права[редактиране | редактиране на кода]
|
Еднородна триъгълна призма
[редактиране | редактиране на кода]Всички ръбове са равни .
- Околна повърхнина
- Основна повърхнина
- Пълна повърхнина
- .
Пресечена триъгълна призма
[редактиране | редактиране на кода]Пресечената права триъгълна призма има пресечена триъгълна повърхност под наклонен ъгъл. [1]
Обемът на пресечена триъгълна призма с основна площ и три височини и се определя по формулата [2]
Има пълна D2h симетрия на сеченията на триъгълна призма без създаване на нови върхове (пресичането на ръбове не се счита за нов връх). Получените многостени имат с 6 стени равнобедрени триъгълници: един многостен, запазващ оригиналните горни и долни триъгълници, и един, запазващ оригиналните квадрати. Двете симетрии на сечението C3v имат един основен триъгълник, 3 странични самопресичащи се квадрата и 3 равнобедрени триъгълника.
Оригинал | Сечение | |||
---|---|---|---|---|
Симметрия D3h | Симметрия C3v | |||
2 {3} 3 {4} |
3 {4} 6 () v { } |
2 {3} 6 () v { } |
1 {3} 3 t'{2} 6 () v { } |
1 {3} 3 t'{2} 3 () v { } |
Свързани многостени и пана
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Kern, William F., Bland, James R. Solid Mensuration with proofs. 1938. OCLC 1035479. с. 81.
- ↑ Volume of truncated prism