Триумфална порта (Потсдам)

52.403154, 13.044621

Триумфалната порта (на немски: Triumphtor) е входният портал към лозовия масив Винцерберг на възвишението Мюленберг в северната част на град Потсдам в Германия. Портата е построена през 1850-1851 г. по времето на пруския крал Фридрих Вилхелм IV и е била предназначена да отбележи началото на планирана, но никога не осъществена триумфална улица. Проектните скици за портата са изготвени от архитектите Фридрих Август Щюлер и Лудвиг Фердинанд Хесе.

История

Изграждането на триумфалната порта е свързано с проект за осъществяването на една триумфална улица, която трябвало да свързва съществуващи и запланувани архитектурни шедьоври в северния край на парка Сансуси. Главно поради финансови причини само няколко участъка от проекта могли да бъдат реализирани, в това число Оранжерийният дворец, Къщата на винаря в италианизиращ стил и Триумфалната порта. Храмовият комплекс, който бил планиран да се построи на хълма Мюленберг в памет на Фридрих Велики, за чийто вход била замислена Триумфалната портата, не бил осъществен.

Архитектура

Като образец за Триумфалната порта крал Фридрих Вилхелм IV избира Аргентарианската арка на Форум Боариум в Рим, която е построена от колегията на менялите (обменячи на пари, сарафи; на латински: argentarii)^[1] и търговците на телета през 204 г. сл. Хр. в чест на император Септимий Север и неговото семейство. По време разширението на църквата Сан Джорджо ин Велабро през XII, архитравът на Аргентарианската арка бил частично внедрен в сградата на църквата.

Аргентарианската арка в Рим

Външно оформление

Потсдамската Триумфална порта е богато украсена. Със своята комбинация от декоративно оформени тухли и теракотени релефи, тя представлява кулминация в изкуството на тухлената архитектура на Шинкеловата школа. Керамиката идва от работилниците на Тобиас Файлнер и Ернст Марх, а скулпторите Херман Шийвелбайн и Густав Блезер са я оформили по модели на Фридрих Вилхелм Данкберг.

Надписът върху предната страна на портата, точно над проходния отвор, прави препратка към парка и двореца Сансуси, намиращи се на противоположната страна на улицата:

Фридрих Вилхелм IV К. н. П., заповяда тази порта да бъде построена сто и шест години след основаването на Сансуси. 1850 г.

бележка: годината е изписана с латински букви (MDCCCLI) и означава 1850 г.; съкращението К. н. П. означава „Крал на Прусия“

Фридрих Вилхелм IV посвещава Триумфалната порта на своя брат Вилхелм I, след като той бил потушил въстанието в Баден през лятото на 1848 г. Това е посочено в надпис над прохода на портата от страната на лозето:

В чест на принца на Прусия, Фридрих Вилхелм Лудвиг, пълководеца, водачите и войните, които победиха бунта в Рейн Пфалц и Баден. 1849 г.

бележка: годината е изписана с латински букви (MDCCCXLIX) и означава 1849 г.

Релефни изображения

Релефните изображения на Херман Шийвелбайн от вътрешната страна на Триумфалната порта изобразяват оттеглянето на войните и завръщането у дома на победоносната войска. Творбите на Густав Блезер показват алегории: от страната на градината са изобразени Архитектурата, Скулптурата, Живописта и Поезията, от предната страна са показани Силата, Справедливостта, Умереността и Мъдростта.

Триумфалната порта е постепенно реставрирана между 1998 и 2000 г.^[2] Художникът Петер Дитрих, който живял в близкия до Потсдам град Фалкензее, извършил работата по теракотените релефи.^[3]

Алегорични пана

Двата релефни панела от Фридрих Вилхелм Данкберг на лицевата страна на портата са симетрично конструирани. Женските фигури са изобразени в антични одежди. И двете фигури имат крила и атрибути, които разкриват предназначението им.^[4]

Алегория на Железницата

Фигурата държи горяща факла в лявата си ръка като символ на огъня, който поражда парната мощност в котела на локомотива, чрез която става възможно бързото придвижване. В дланта на протегнатата си дясна ръка тя държи крилато колело, което, подобно на километричния камък, който е леко намекнат в левия край на картината, представлява разстоянието, което може да се преодолее с новото транспортно средство. Крилатото колело, което се появява тук за първи път като символ на нещо, впоследствие се превръща в „световния символ на железницата“.^[5]

Алегория на Телеграфията

На заден план се виждат три изолатора, свързани с телеграфен проводник, ударен от светкавица. Дясната ръка на фигурата сочи към изолатора, докато лявата ръка сочи в далечината, представлявайки, подобно на своя аналог, разстоянието, което може да бъде преодоляно чрез тази нова технология.

Тълкувание

По уникален за това време начин двете алегории се отнасят до телеграфията и железницата, свързвайки модерното настояще на индустриализацията с древното минало. Двата панела показват две технически постижения, които петнадесет години по-късно правят възможно развитието на модерни концепции за водене на война, изготвени от граф фон Молтке, допринасяйки за успехите в Австрййско-пруската война от 1866 г. и Френско-пруската война от 1870-1871 г.

Литература

Generaldirektion der Stiftung Schlösser und Gärten Potsdam-Sanssouci (Hrsg.): Potsdamer Schlösser und Gärten. Bau- und Gartenkunst vom 17. bis 20. Jahrhundert. Stiftung Schlösser und Gärten und Potsdamer Verlagsbuchhandlung, Potsdam 1993, ISBN 3-910196-14-4 , S. 244
Sabine Bohle-Heintzenberg, Manfred Hamm: Architektur und Schönheit. Die Schinkel-Schule in Berlin und Brandenburg. Transit, Berlin 1997, ISBN 3-88747-121-0
Katharina Lippold: Die Terrakottaplastik im Park von Sanssouci unter Friedrich Wilhelm IV. In: Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg. Jahrbuch 1 (1995/1996), S. 95 (Digitalisat auf perspectivia.net, abgerufen am 22. Februar 2013)
Jan Mende: Die Tonwarenfabrik Tobias Chr. Feilner in Berlin. Kunst und Industrie im Zeitalter Schinkels. Deutscher Kunstverlag, Berlin München 2013, ISBN 978-3-422-07207-7, S. 426f.

Източници

↑ Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. МЕНЯ̀Л // Речник на българския език. Посетен на 2023-11-07. (на български)
↑ Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Hrsg.): Bauten und Gärten der UNESCO-Welterbestätte „Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin“. Park Sanssouci, Potsdam. S. 24, Stand: 30. Juni 2016.
↑ 50 Jahre zu Zweit – und das ohne Streit! in: www.deutschland-im-internet.de. Abgerufen am 11. März 2020.
↑ Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.
↑ Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Triumphtor (Potsdam) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Институт за български език „Професор Любомир Андрейчин“. МЕНЯ̀Л // Речник на българския език. Посетен на 2023-11-07. (на български)

[2] Stiftung Preußische Schlösser und Gärten Berlin-Brandenburg (Hrsg.): Bauten und Gärten der UNESCO-Welterbestätte „Schlösser und Parks von Potsdam und Berlin“. Park Sanssouci, Potsdam. S. 24, Stand: 30. Juni 2016.

[3] 50 Jahre zu Zweit – und das ohne Streit! in: www.deutschland-im-internet.de. Abgerufen am 11. März 2020.

[kornmilch2-4] Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.

[kornmilch3-5] Ernst-Ekkehard Kornmilch: Das Flügelrad von Sanssouci. In Modelleisenbahner, 5/1993, S. 10 f.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]