Трипръст кълвач

Трипръст кълвач

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Застрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Сауропсиди (Sauropsida) клас: Влечуги (Reptilia) (без ранг): Диапсиди (Diapsida) (без ранг): Архозавроморфи (Archosauromorpha) (без ранг): Архозаври (Archosauria) (без ранг): Динозавроморфи (Dinosauromorpha) (без ранг): Динозавроподобни (Dinosauriformes) разред: Гущеротазови (Saurischia) (без ранг): Неотераподи (Neotheropoda) клон: Целурозаври (Coelurosauria) клон: Neocoelurosauria клон: Манираптообразни (Maniraptoriformes) клон: Манираптори (Maniraptora) (без ранг): Авиали (Avialae) клас: Птици (Aves) разред: Кълвачоподобни (Piciformes) семейство: Кълвачови (Picidae) род: Кълвачи (Picoides) вид: Трипръст кълвач (P. tridactylus)

Научно наименование

Picoides tridactylus (Linnaeus, 1758)

Разпространение

Трипръст кълвач в Общомедия

[ редактиране ]

Трипръстият кълвач (Picoides tridactylus) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Тялото е с дължината 22 см, а размахът на крилата – 34 см. Има възрастов и полов диморфизъм. Крилата и гърбът на мъжкия са черно-бели. Отдолу е бял с малки кафеникави петна, има бяло гърло, главата е черна с жълто чело и теме, има две бели препаски. При женската главата е с бял цвят. Младите приличат на мъжките, жълтото е по-малко и по-изпъстрено.

Начин на живот и хранене

Предпочитани местообитания са старите планински иглолистни гори.

Храни се с насекоми. Бели кората на мъртвите смърчове в търсене на ларвите на смърчовия корояд (Ips typographus). Плашлив вид. Обаждането му звучи по-меко („кик“) от това при големия пъстър кълвач (Picoides major) („бик“). Просенето за храна при младите индивиди звучи като насекомо.

Допълнителни сведения

Според Българска Фондация „Биоразнообразие“ видът практически е изчезнал като гнездящ в над 90 % от потенциалните подходящи местообитания в Западните Родопи, Пирин и Рила. Мерки за защита, за които призовават от фондацията включват:

- определяне на 10 % вековни гори във фаза на старост, които да бъдат опазвани в „Натура 2000“ без никакви сечи;

- в останалите 90 % от „Натура 2000“ да се преустанови изсичането на дървета с дупки на кълвачи, както и да се позволи в гората да има не по-малко от 10 % мъртва дървесина;

- да бъде обявена защитена зона „Рила буфер“, за да се защитят просторни местообитания на трипръстия кълвач в Рила;

- да не бъде увеличаван дърводобивът под формата на санитарни сечи в националните паркове Пирин и Рила и природен парк Рилски манастир. Неповлияни от санитарни сечи, са само горите в националните паркове и резервати, както и някои стопански гори, до които още няма направени пътища за дърводобив.

Източници

Тази статия, свързана с птици, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.