Триединна богиня

Символът на Триединната богиня - Луната с нейните фази.

Знак на Танит - Лунният диск покрива пирамидата символизираща подземният свят с женското начало.

Вексилум на Пунически Картаген - Лунният диск под формата на рога на бик, т.е. Рогатият бог, носи света.

Триединната богиня е божество в някои направления на неопаганизма.

Според митологично-поетичния трактат „Бялата богиня“ на английския писател Робърт Грейвс е велико женско божество от езическите времена, почитано от всички хора в Европа. Към тази свободна и донякъде художествена теза на Грейвс са скептично настроени почти всички експерти по етнография и история на религиите. В работата си Грейвс поставя триединната богиня и Рогатият бог, които формирали култът към Уика.

Грейвс обяснява този свой пракулт с фазите на Луната – новолуние, пълнолуние и новият лунен месец, обвързвайки го възрастово с девите, майките и стариците, който култ прераснал в единния към Богинята-майка. Авторът също така търси опора в аналогия с древногръцката митология и по-специално с Артемида (девата), Селена (майката) и Хеката (старицата).

Оценката за този труд на Грейвс със създадената от него теза за „женската пратриада в троица“ в професионалните среди е много ниска.