Тригонометрична нивелация
Тригонометричната нивелация е метод за определяне превишения чрез измерване и изчисление на надморски височини на точки от земния релеф. Извършва се чрез измерване на зенитни (вертикални) ъгли и разстояния. В изчислението измерените резултати и известните на оператора - геодезист височина на измервателния инструмент и височина на сигнала на визираната точка (геодезическа веха или отчета по средната нишка на оптическия инструмент от латата), са базата данни за установяване на превишението.
Принцип на измерването
[редактиране | редактиране на кода]За да се определи разликата в надморската височина на две точки – станцията т. А и т. В (т.е. да се определи превишението им), с метода тригонометрична нивелация се прави измерване на вертикалния ъгъл α (от хоризонталната равнина при оста на тръбата към визираната посока). Прилагат се формулите:
- D = (sinα x d) + hi – hm + f, или още
- D = (tgα x d1) + hi – hm + f, или още
- D = (cotgZ x d1) + hi – hm + f, където
- D – превишение между двете точки;
- d – разстояние между двете точки;
- d1 – разстояние между двете точки, проектирано в хоризонталната равнина;
- α – измерен вертикален ъгъл;
- Z – зенитен ъгъл (т.е. Z=90-α);
- hi – височина на инструмента (от точката на земната повърхност до оста на зрителната тръба на измервателния инструмент);
- hm – височина на сигнала в т. В (веха или отсечка от латата);
- f поправка на превишението hAB заради влиянието на кривината на земята. Изчислява се с формулата:
- D – превишение между двете точки;
- f = d12.(1-k) / 2R, където
- k = 0,101 – рефракционна константа;
- R – среден радиус на земята, приет за R = 6381 km.
- k = 0,101 – рефракционна константа;
Стойностите на f при дължини до 300 метра са много малки и може да се пренебрегнат при изчисляването на превишението.
Приложение
[редактиране | редактиране на кода]Метода на тригонометричната нивелация се използва за определяне на височините на опорни триангулачни точки или такива за нуждите на фотограметрията. За получаване на по-точни резултати за надморската височина на една точка се правят измервания от повече точки, както и такива от визираната точка към тези, от които вече е определена височината ѝ. Измерванията се извършват с теодолити или тахиметри. По този метод се изчисляват (еднократно) височините на характерните точки от релефа при мензулна или тахиметрична снимка
Норми за точност
[редактиране | редактиране на кода]Разликата между изчислените осреднени стойности надморска височина на измерваната точка в посока „напред“ и „назад“, не трябва да превишава 0,20 m на разстояние D до 2 km. Разликата при осреднените стойности на отделните изчисления от или към дадената точка, не трябва да са по-големи от 0,25 m.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Бакалов, доц. к.т.н. инж. Паско М., и др., Ръководство за упражнения по геодезия, Издателство „Техника“, София, 1991