Трендафил Трендафилов
| Трендафил Трендафилов | |
| български архитект | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | 1958 г.
|
| Националност | българин |
Трендафил Константинов Трендафилов е български архитект и общественик рационалист от първата половина на ХХ век.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1876 г. в Пловдив. През 1900 г. завършва архитектура и строително инженерство в Торино, Италия. Офицер в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От 1921 до 1924 г. е началник на архитектурен отдел при Министерство на обществените сгради и пътищата. През 1936 – 1944 г. е общински съветник към Столична община.[1]
Член е на италианския комитет за урбанистика и член-кореспондент на неговото списание. Почетен член е на Института за стопанска рационализация.[1]
Като личност той е изключително иновативен в мисленето и ярък привърженик на рационалистичната теория, разпространява идеите за научна организация на труда и обществото, че в областта на строителството, на стопанството дейностите трябва да се рационализират и за организираност на производството, организираност на обществото, въвеждане на стандарти, норми, хигиенни мерки и пр.[2] Схващанията му са възприети от индустриалеца инж. Велизар Пеев и от доктора по коституционно право Александър Сталийски и развити политически в ръководената от тях „Национална задруга за политическо възраждане“. Арх. Трендафилов умира през 1958 г.[1]
Личният му архив се съхранява във фонд 133К на Централния държавен архив. Той се състои от 571 архивни единици от периода 1919 – 1953 г.[1]
Публикувани трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Познания по практическа и естетическа архитектура (1914);
- Обществено и частно жилищно възраждане (1921);
- Модерния град. Town Planning – Stadtbau – Urbanisme; Градостроителни и архитектурни насоки за III бълг. царство (1927);
- Научно организиране труда в модерната държава в сътрудничеството с д-р Вълко К. Трендафилов (1929);
- Стопанска рационализация – енциклопедия, в сътрудничество с д-р Вълко К. Трендафилов (1942).
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Трендафил Константинов Трендафилов // Информационна система на Държавените архиви. Посетен на 19 декември 2017 г.
- ↑ Николай Поппетров, 1914 – 1947 – малка разходка за освежаване на паметта, в-к Култура бр. 1 (2750), 10 януари 2014]