Трендафил Марулевски
| Трендафил Марулевски | |
| български анархист | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Трендафил Станков Марулевски е виден и деен български анархист, партизанин, политически затворник и емигрант във Франция.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1919 година в град Дупница в бедно, но бунтарски настроено семейство на македонски бежанци. Баща му Станко е от село Марулево, а майка му е от село Влахи. Двете семейства бягат от жестокостите и ужасите на турското робство, преминават в свободна България и по случайност баща му Станке и майка му Елена се запознават.[1]
Още като младеж се включва с тримата си братя в трудовата дейност и тежкият живот подтиква наблюдателното момче към размисъл за несправедливото устройство на обществото и причините, които водят до това. Сам стига до извода, че за да постигне нещо, човек трябва да се бори. Житейският му път е изпъстрен с опасни, драматични и често трагични събития. По време на Втората световна война е подложен на преследвания като антифашист, става нелегален и продължава борбата, като заменя словото с оръжие. Включва се в Рилския партизански отряд на Желю Демиревски, с когото се познават от училищната скамейка. В отряда е неговата приятелка Петра Лисичкова от Дупница, също анархистка, която загива в сражението при село Еремия през 1944 година.[1]
В годините между 1944 и 1946 активно се занимава с делата на Дупнишкото читалище. След това от местната партийна организация на БКП го изгонват и Трендафил се мести в София. В края на 1948 г., по време на масираните погроми над анархистическото движение, три месеца е следствен в Държавна сигурност и Централния софийски затвор. Подложен е на пълната процедура от изтезания и мъчения по време на следствието, след което е осъден на една година затвор.[1]
Бягство от България осъществява с помощта на лодка в областта на град Триест. Сетне като политически емигрант във Франция Трендафил Марулевски създава семейство и дълги години пише семейна хроника – история за семейството му от 1876 г. и след това. След смъртта му през 2009 г. дъщеря му Елена и синът му Станко, когато във връзка с продажбата на жилището му подреждат архива му, откриват ръкописа на тази хроника. Днес книгата има патент за авторско право и е издадена на български език под литературната корекция на Костадин Зяпков. Творението на Тренчо, както го наричаха близките приятели, не се разпространява в магазините за книги. То се подарява на желаещите чрез сайта на Федерация на анархистите в България, издател на книгата.[1]
Трендафил Станков Марулевски и неговата жена са погребани в гробището „Пер Лашез“ в град Париж.[1]
Издания
[редактиране | редактиране на кода]- Марулевски, Трендафил. Отвъд границите. София. Федерация на анархистите в България. 2021. ISBN 978-619-188-526-8 [2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Бенгюзова, Лалка. Елена Марулевска: Баща ми си отиде от този свят като анархист, за да е верен на другарите си // struma.bg, 3 януари 2022. Архивиран от оригинала на 2022-09-04. Посетен на 4 септември 2022.
- ↑ Марулевска, Елена. Трендафил Марулевски: Отвъд границите // anarchy.bg, 30 юли 2021. Посетен на 4 септември 2022.
