Направо към съдържанието

Трендафил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Трендафил
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
род:Роза (Rosa)
вид:Трендафил (R. multiflora)
Научно наименование
Thunberg
Трендафил в Общомедия
[ редактиране ]

Трендафилът (Rosa multiflora) е вид роза, известна още под наименованието японска роза. Родината ѝ е Източна Азия, Китай, Япония и Корея.[1][2]

Трендафилът е многогодишен храст, цъфтящ на гроздове от май до октомври в бяло, розово, червено, лилаво, жълто и пурпурно[3]. Има пълзящи стебла с остри закривени тръни и достига височина от 5 метра. Листата са сложноцветни, дълги 5 – 10 cm, разположени едно срещу друго на стеблото, тъмно зелени отгоре и бледи отдолу. Цветовете на растението са с по 5 венчелистчета и множество жълти тичинки, с приятно ухание. Те са хермафродити и се опрашват от пчелите. Плодчетата му, узряват през септември и са издръжливи на зимния студ, те са червени на цвят и приличат на тези на шипката.

Rosa Multiflora се отглежда като декоративно растение. Използва се и като подложка за присаждане на други декоративни сортове роза.

В Северна Америка видът се счита за инвазивен вид, въпреки че е внесен целенасочено като средство за опазване на почвата, като естествен плет на границата на пасищата и за привличане на диви животни. На някои места трендафилът е категоризиран дори като плевел, въпреки че е отлична храна за кози[4].

Трендафилът в българския фолклор

[редактиране | редактиране на кода]

Трендафилът, като местно цвете, намира място в народното творчество и автори от България. Сред най-известните, от които, са:

  • „Хубавото момиче, на устните на което цъфвал трендафил“ – приказка на Елин Пелин[5]
  • „Речи чекръче!“ – народна приказка[6]
  • „Детенце да погледа лазарки“ – народна песен[7]

В Добринище, на Гергьовден се изпълнява българската традиция „Топене на китки“. От предишната вечер младите моми топят своите китки във вода и ги оставят да пренощуват под цъфнал трендафил. На Гергьовден от ранни зори жителите на Добринище пръскат къщите си с тези китки за берекет и благополучие на цялото семейство.[8]