Траян Мартиноски
| Траян Мартиноски Трајан Мартиноски | |
| писател от Република Македония | |
| Роден |
19 февруари 1951 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Скопски университет |
Траян Мартиноски (на македонска литературна норма: Трајан Мартиноски) е поет и есеист от Република Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1932 година в стружкото село Нерези, тогава в Кралство Югославия. Завършва средно образование в Струга и Филологическия факултет на Скопския университет. Член е на Дружеството на писателите на Македония от 1989 година.[1]
Умира в 1999 година в Охрид.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Премолчано време (поезия, 1982),
- Дулбија (поезия, 1988),
- Голтки (поезия, 1990),
- Христовиот син (поезия, 1994),
- Гробот на Чинго (есе, 1995),
- Говорот на цвеќето (есе, 1995),
- Писмото на сликата (оглед за пейзажа на художника Йордан Манасиевски, 1995),
- Одговор на писмото (есе, 1996),
- Петнаесет пеења за Карванот на цвеќето на мирот (1998),
- Брезоњо – биографија на каменот и цветот (пътепис, 1998),
- Еригон петнаесет години потоа (за представлението „Еригон“ от Йордан Плевнеш, 1999),
- Кон културното наследство (Наум Целаковски, трудови, толкувања, приопштувања, 1999),
- Златен венец на спомените (спомени, 1999).
