Транс-Сайбериан Оркестра
| „Транс-Сайбериан Оркестра“ | |
 „Транс-Сайбериан Оркестра“ през 2006 г. | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Тампа, САЩ |
| Стил | Симфоничен метъл,[1][2] прогресив метъл,[1][3] хевиметъл,[1] коледна музика,[1] хардрок,[1] неокласически метъл[4] |
| Активност | 1996 г. - настояще |
| Музикален издател | „Лава“, „Атлантик“, „Райно“, „Репъблик“ |
| Уебсайт | trans-siberian.com |
| Членове | Джон Олива Ал Питрели Робърт Кинкел |
| Бивши членове | Пол О'Нийл Греъм Ръсел |
| „Транс-Сайбериан Оркестра“ в Общомедия | |
„Транс-Сайбериан Оркестра“ (на английски: Trans-Siberian Orchestra, „Транссибирски оркестър“, TSO)[5] е американска рок група, основана през 1996 г. от продуцента, композитор и текстописец Пол О'Нийл, който събира Джон Олива и Ал Питрели (и двамата членове на „Савейтейдж“) и копродуцента Робърт Кинкел, за да формират музикалния проект и творческия екип, който де факто представлява смесица от оркестър и голяма рок група. През 2007 г. „Вашингтон Поуст“ ги нарича „арена-рок джагернаут“ и описва музиката им като „Пинк Флойд“ среща „Йес“ в „Радио Сити Мюзик Хол“,[6] но групата става популярна, когато започва турне през 1999 г., след като завършва втория си албум The Christmas Attic, предходната година. „Транс-Сайбериан Оркестра“ има продадени повече от 10 милиона билета за концерти и над 10 милиона албума по целия свят.[5][7]
Групата издава поредица от рок опери: Christmas Eve and Other Stories, The Christmas Attic, Beethoven's Last Night, The Lost Christmas Eve, техния двудисков Night Castle и Letters From the Labyrinth.[5] „Транс-Сайбериан Оркестра“ е известен и със своята обширна благотворителна дейност и сложни концерти, които включват секциям със струнни инструменти, светлинно шоу, лазери, движещи се ферми,[8] видео екрани и ефекти, синхронизирани с музика.[3]
И „Билборд“, и „Полстар“ я класират като една от 25-те най-продавани групи през първото десетилетие на XXI век.[9][10] Нейният път към успеха е необичаен с това, че според Пол О'Нийл „Транс-Сайбериан Оркестра“ е първата голяма рок група, която започва да изнася концерти направо в театри и зали и никога не свири в клубове, никога не е подгряваща група и никога не работи с предварителна група.[11]
История на групата
[редактиране | редактиране на кода] | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
През 1986 г. Savatage е на ръба на колапса след финансови проблеми и провала на албума Fight for the Rock. Тази ниска точка в кариерата впоследствие е предотвратена, наред с други неща, от убедителността на Пол О'Нийл, който се свързва с групата, разубеждава музикантите от плана си да се разпаданат и оттогава работи за тях като продуцент. В следващия албум Hall of the Mountain King Savatage прави кавър на In the Hall of the Mountain King на Едвард Григ, оркестрово произведение (Крис Олива е на електрическа китара). „Илектрик Лайт Оркестра“ вече е направила аранжимент на това парче в подобен стил през 70-те години, чиято основна музикална насоченост е или не е[ неясно? ] толкова далеч от тази на TSO, поне тогава. Този албум е и премиерата за колаборацията с Боб Кинкел. Албумът има огромен успех и раздялата най-накрая е предотвратена. О'Нийл, в младите си години китарист на турнетата на „Исус Христос суперзвезда“ и „Коса“, също успява да накара Джон Олива да се заинтересува от мюзикъли. По-късно той казва в интервю, че посещението на конкретен мюзикъл (за който се твърди, че е „Фантомът от операта“) през този период е било формиращо за по-късния стил на Savatage и основаването на „Транс-Сайбериан Оркестра“. Албумът Gutter Ballet от 1990 г. вече показва развитие в тази посока.
През следващите години, в допълнение към редовните албуми Edge of Thorns (1993) и Handful of Rain (1994), след това са издадени рок оперните албуми Streets (1991) и Dead Winter Dead (1995), които разказват истории като концептуални албуми и включват и оркестрови аранжименти. През 1993 г. Крис Олива загива в автомобилна катастрофа. Смъртта на китариста означава, че Джон Олива и Пол О'Нийл са отговорни основно за писането на песните, като са успели да реализират и своите оркестрови визии. Инструменталният The Dead Winter Dead Christmas Eve е новаторски. Това музикално произведение неслучайно е излъчено по много американски радиостанции на Коледа на 1995 г., което кара звукозаписната компания на Savatage Atlantic Records да признае потенциала на такава музика за масовия пазар. Въз основа на това парче Atlantic Records предлага на Savatage да издаде пълен коледен албум. Въпреки това всички музиканти, участващи в Savatage, се страхуват, че това няма да им пасне стилистично поради коледната тема, която е доста необичайна за метъла. Поради това О'Нийл предлага да се сформира нова група, която се създава като TSO.
В допълнение към Олива, О'Нийл и Кинкел много настоящи и бивши членове на Savatage са участвали в TSO. Въпреки това певци от „Бродуей“ са наети като певци, за да отговорят на музикалните стандарти на TSO. Името неправилно предполага руско влияние върху TSO, но е избрано само защото Пол О'Нийл го харесуа. Въпреки това продуцент на „Шоуто на Роузи О'Донъл“ (Коледа 1996 г.) не знае това и затова смята, че TSO е руски симфоничен оркестър, който той е планирал за шоуто.[ неясно? ] Появата в това шоу прави TSO известна, а първият ѝ албум Christmas Eve and Other Stories бързо достига платинен статус в САЩ. В Германия обаче този албум, подобно на следващия, също е успешен, а The Christmas Attic е отхвърлен от критиците, понякога много остро, като „по-добра музика за катерещи се нагоре групи“.[ неясно? ]
Албумът от 2000 г. Beethoven's Last Night, от друга страна, е амбициозна концептуална творба за творческата криза и смъртта на Лудвиг ван Бетховен. Той съдържа – както подсказва името – множество елементи, цитати и вариации на музиката на Бетовен, но също и неговите влияния, като обработените от Волфганг Амадеус Моцарт.
През 2004 г. The Lost Christmas Eve, концептуалната история за Коледа, е завършена в трилогия и обявена за приключила.
От първите си успехи TSO обикаля САЩ всяка година по време на Адвент и Коледа с два 60-членни ансамбъла за Източното и Западното крайбрежие. TSO става популярна чрез тези интензивни турнета и изяви по американската телевизия. На 16 март 2011 г. TSO изнеся представление на фестивала Hallenstadion в Цюрих. Това е първото ѝ европейско участие в историята. Допълнителни издания са планирани за бъдещето, например двойният албум Night Castle е издаден на 27 октомври 2009 г. Коледната трилогия обаче трябва да остане[ неясно? ] без продължение.
Много фенове на Savatage са доста критични към TSO, защото според тях перспективите за търговски успех са по-големи за TSO, отколкото за Savatage и членовете на Savatage следователно дават по-нисък приоритет на основната си група. По-специално, последният албум на Savatage Poets And Madmen от 2001 г. има репутацията на многократно отлаган поради работа по TSO. През май 2006 г. Джон Олива най-накрая обявява, че Savatage вероятно ще се разпадне след 25-ата годишнина на групата през 2007 г., за да може да посвети повече време на новата си група Jon Oliva's Pain и много по-успешния проект TSO, съобщение, което прави на 19 декември 2007 и предприема действия да разпускат Savatage.[ неясно? ] През есента на 2006 г. Пол О'Нийлс заявява, че TSO работи върху още седем албума и два мюзикъла на „Бродуей“.
През пролетта на 2011 г. групата изнася концерти в Швейцария, Германия и Англия, а на 18 март 2011 г. се състои първата изява на TSO в Австрия във виенската Stadthalle. На Wacken Open Air 2015 Savatage и TSO изнасят съвместен концерт, на който за първи път в историята на фестивала и на двете основни сцени се свири едновременно.
Любопитни факти
[редактиране | редактиране на кода]В навечерието на Коледа през 2005 г. американецът Карсън Уилямс от Охайо привлича голямо внимание, защото украсява къщата си с хиляди светлини и ги управлява в ритъма на инструментала на TSO Wizards in Winter. Песента може да се приема в района около къщата чрез FM радио. Видеозапис на системата, който първоначално е разпространен само в интернет[12] и привлича голямо внимание в САЩ, а по-късно и в Европа, бързо намира място в американската телевизия. Собственикът на къщата е поканен от TSO на концерт и няколко токшоута. Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието се осветява прекалено[ неясно? ] и се налага да бъде отменено преди Коледа.
Това светлинно музикално събитие е пресъздадено през декември 2015 г. с три „Тесла Модел X“ и са представени специалните функции на модела. Отначало се използват само музикални и светлинни сигнали, но след това се отварят задните крила,[ неясно? ] те могат да „трептят“ поради допълнителни шарнири, страничните огледала се прибират и излизат, вратите на водача също се отварят и затварят. През декември 2016 г. е инсталирано „Великденско яйце“ със софтуерна актуализация, която прави това шоу достъпно за всички клиенти.[13]
Дискография
[редактиране | редактиране на кода]- Christmas Eve and Other Stories (1996)
- The Christmas Attic (1998)
- The Ghosts of Christmas Eve (1999) (издаден на DVD през 2003)
- Beethoven's Last Night (2000)
- The Lost Christmas Eve (2004)
- Night Castle (2009)
- Dreams of Fireflies (2012)
- Tales of Winter: Selections from the TSO Rock Operas (компилация) (2013)
- Letters from the Labyrinth (2015)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Kerestan, Greg. BWW Reviews: TRANS-SIBERIAN ORCHESTRA Opens 'The Christmas Attic' at Consol Energy Center // broadwayworld.com, 2014-12-17. Архивиран от оригинала на 2024-08-12. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ No Chaser, Trans-Siberian Orchestra, Chicago, Brave Combo, more // chicago.suntimes.com, 2011-11-25. Архивиран от оригинала на 2016-02-19. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ а б Fuoco-Karasinski, Christina. SoundSpike Interview: Trans-Siberian Orchestra's Paul O'Neill // soundspike.com, 2010-12-07. Архивиран от оригинала на 2010-12-08. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ Trans Siberian Orchestra // rotharmy.com. Архивиран от оригинала на 2018-01-07. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ а б в Shah, Neil. How the Trans-Siberian Orchestra Became a Holiday Hit Machine // wsj.com, 2015-12-03. Посетен на 2024-06-26. (на английски)
- ↑ Harrington, Richard. On a Trans-Siberian Holiday // Music. washingtonpost.com, 2007-12-14. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ BIOGRAPHY // trans-siberian.com. Архивиран от оригинала на 2016-01-19. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ Елементи на сценичната архитектура: завеса, декори, рунд – задна завеса, крачоли – странични завеси, талига (от каруца) – въртящо се или релсово устройство за смяна на декорите, ферма – тръбна конструкция за окачване на елементи, включително осветителна техника, разположени хоризонтални и движени до необходимата височина с противотржести за фиксиране на височината.
- ↑ Billboard Staff. Top Touring Artists of the Decade // 2009-11-12. billboard.com. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ The Pollstar Top 50 // pollstar.com, 2009-12-30. Архивиран от оригинала на 2016-01-31. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ GEIKEN, BRITTANY. TSO: Paul O’Neill Talks About The Band And Beethoven // luminomagazine.com, 2010-04-14. Архивиран от оригинала на 2015-12-19. Посетен на 2024-08-12. (на английски)
- ↑ Christmas Lights On a House with Music – Trans Siberian Orchestra – Wizards In Winter // zdrux. Посетен на 26 юни 2024.
- ↑ Lambert, Fred. Tesla hides Xmas-themed Easter Egg in its latest update – Model X light show has finally arrived (Updated: Elon) // electrek.co, 23 декември 2016. Посетен на 26 юни 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trans-Siberian Orchestra и страницата Trans-Siberian Orchestra в Уикипедия на английски и немски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
