Чернова:Транс-Сайбериан Оркестра
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
 | Тази страница е предложена за бързо изтриване по следната причина: прекалено много критики
{{замест:узи|Транс-Сайбериан Оркестра|бързо}} ~~~~
Шаблонът е поставен от Luxferuer (беседа) преди 2 дни (опресни). |
| Транс-Сайбериан Оркестра |
.jpg){kind=spacer}
Транс-Сайбериан Оркестра (на английски: Trans-Siberian Orchestra, Транс-Сибирски Оркестър, TSO)[1] е американски музикален проект, който е смесица от оркестър и голяма рок група. TSO произлиза от метъл групата Savatage, от чиято среда произхождат и креативните умове Джон Олива, Пол О'Нийл и Боб Кинкел. Елементите на метъла все още могат да бъдат разпознати в TSO, но влиянието на Бродуей, класическа музика, джаз и соул може да се намери поне еднакво. Важно е и това, че пеенето е разпределено по роли, което прави прехода от рок опера към мюзикъл възможен. Основна характеристика на предишните публикации е препратката към Коледа. Три от петте издадени дотогава албума, както и DVD-то The Ghosts of Christmas Eve музикално обработват традиционни коледни песни, съчетават ги с класически и рок елементи и тематично представляват продължение на коледна история. Оркестърът смесва хард рок с класическа музика, изпълнявайки неокласически метъл и симфоничен рок.
История на групата[редактиране | редактиране на кода]
През 1986 г. Savatage са на ръба на колапса след финансови проблеми и провала на албума Fight for the Rock. Тази ниска точка в кариерата впоследствие е предотвратена, наред с други неща, от убедителността на Пол О'Нийл, който се свързва с групата, разубеждава ги от плана им за разпаданат и оттогава работи за тях като продуцент. В следващия албум Hall of the Mountain King Savatage прави кавър на In the Hall of the Mountain King на Едвард Григ, оркестрово произведение (Крис Олива на електрическа китара). Илектрик Лайт Оркестра вече са направили аранжимент на това парче в подобен стил през 70-те години, чиято основна музикална насоченост е или не е толкова далеч от тази на TSO, поне тогава. Този албум е и премиерата за колаборацията с Боб Кинкел. Албумът има огромен успех и раздялата най-накрая е предотвратена. О'Нийл, в младите си години китарист на турнетата на Исус Христос суперзвезда и Коса, също успява да накара Джон Олива да се заинтересува от мюзикъли. По-късно той казва в интервю, че посещението на конкретен мюзикъл (за който се твърди, че е Фантомът от операта) през този период е било формиращо за по-късния стил на Savatage и основаването на Транс-Сайбериан Оркестра. Албумът Gutter Ballet от 1990 г. вече показва развитие в тази посока.
През следващите години, в допълнение към редовните албуми Edge of Thorns (1993) и Handful of Rain (1994), след това са издадени рок оперните албуми Streets (1991) и Dead Winter Dead (1995), които разказват истории като концептуални албуми и включват и оркестрови аранжименти. През 1993 г. Крис Олива загива в автомобилна катастрофа. Смъртта на китариста означава, че Джон Олива и Пол О'Нийл са отговорни основно за писането на песните, като са успели да реализират своите оркестрови визии. Инструменталният The Dead Winter Dead Christmas Eve е новаторски. Това музикално произведение не случайно е излъчено по много американски радиостанции на Коледа на 1995 г., което кара звукозаписната компания на Savatage Atlantic Records да признае потенциала на такава музика за масовия пазар. Въз основа на това парче Atlantic Records предлага на Savatage да издаде пълен коледен албум. Въпреки това, всички музиканти, участващи в Savatage, се страхуват, че това няма да им пасне стилистично поради коледната тема, която е доста необичайна за метъла. Поради това О'Нийл предложи да се сформира нова група, която създаде TSO.
В допълнение към Олива, О'Нийл и Кинкел, много настоящи и бивши членове на Savatage са участвали в TSO. Въпреки това певци от Бродуей са наети като певци, за да отговорят на музикалните стандарти на TSO. Името неправилно предполага руско влияние върху TSO, но е избрано само защото Пол О'Нийл го хареса. Въпреки това, продуцент на Шоуто на Роузи О'Донъл (Коледа 1996 г.) не знае това и затова смята, че TSO е руски симфоничен оркестър, който той е планирал за шоуто. Появата в това шоу прави TSO известни, а първият им албум Christmas Eve and Other Stories бързо достига платинен статус в САЩ. В Германия обаче този албум, подобно на следващия, също е успешен, а The Christmas Attic, е отхвърлен от критиците, понякога много остро, като „по-добра музика за катерещи се нагоре“.
Албумът от 2000 г. Beethoven's Last Night, от друга страна, е амбициозна концептуална творба за творческата криза и смъртта на Лудвиг ван Бетховен. Той съдържа – както подсказва името – множество елементи, цитати и вариации на музиката на Бетовен, но също и неговите влияния, като обработените от Волфганг Амадеус Моцарт.
През 2004 г. The Lost Christmas Eve, концептуалната история за Коледа, е завършена в трилогия и обявена за приключила.
От първите си успехи, TSO обикалят САЩ всяка година по време на Адвент и Коледа с два 60-членни ансамбъла за Източното и Западното крайбрежие. TSO става популярен чрез тези интензивни турнета и изяви по американската телевизия. На 16 март 2011 г. TSO изнеся представление на Hallenstadion в Цюрих. Това е първото им европейско участие в историята. Допълнителни издания са планирани за бъдещето, например двойният албум Night Castle е издаден на 27 октомври 2009 г. Коледната трилогия обаче трябва да остане без продължение.
Много фенове на Savatage са доста критични към TSO, защото според тях перспективите за търговски успех са по-големи за TSO, отколкото за Savatage и членовете на Savatage следователно дават по-нисък приоритет на основната си група. По-специално, последният албум на Savatage Poets And Madmen от 2001 г. има репутацията на многократно отлаган поради работа по TSO. През май 2006 г. Джон Олива най-накрая обявява, че Savatage вероятно ще се разпадне след 25-ата годишнина на групата през 2007 г., за да може да посвети повече време на новата си група Jon Oliva's Pain и много по-успешния проект TSO, съобщение, което прави на 19 декември 2007 и предприема действия да разпускат Savatage. През есента на 2006 г. Пол О'Нийлс заявява, че TSO работят върху още седем албума и два мюзикъла на Бродуей.
През пролетта на 2011 г. групата има концерти в Швейцария, Германия и Англия, а на 18 март 2011 г. се състои първата изява на TSO в Австрия във виенската Stadthalle.
На Wacken Open Air 2015 Savatage и TSO изнасят съвместен концерт, на който за първи път в историята на фестивала и на двете основни сцени се свири едновременно.
Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]
В навечерието на Коледа през 2005 г. американецът Карсън Уилямс от Охайо привлича голямо внимание, защото украсява къщата си с хиляди светлини и ги управлява в ритъма на инструментала на TSO Wizards in Winter. Песента може да се приема в района около къщата чрез FM радио. Видеозапис на системата, който първоначално е разпространен само в интернет[2] и привлича голямо внимание в САЩ, а по-късно и в Европа, бързо намира място в американската телевизия. Собственикът на къщата е поканен от TSO на концерт и няколко токшоута. Голямото медийно внимание генерира такъв брой зяпачи, че събитието за осветяване трябва да бъде отменено преди Коледа.
Това светлинно музикално събитие е пресъздадено през декември 2015 г. с три Тесла Модел X и са представени специалните функции на моделът. Отначало се използват само музикални и светлинни сигнали, но след това се отварят задните крила, които могат да „трептят“ поради допълнителни шарнири, страничните огледала се прибират и излизат, вратите на водача също се отварят и затварят. През декември 2016 г. е инсталирано „Великденско яйце“ със софтуерна актуализация, която прави това шоу достъпно за всички клиенти.[3]
Дискография[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Shah, Neil. How the Trans-Siberian Orchestra Became a Holiday Hit Machine // wsj.com, 3 декември 2015. Посетен на 26 юни 2024.
- ↑ Christmas Lights On a House with Music – Trans Siberian Orchestra – Wizards In Winter // zdrux. Посетен на 26 юни 2024.
- ↑ Lambert, Fred. Tesla hides Xmas-themed Easter Egg in its latest update – Model X light show has finally arrived (Updated: Elon) // electrek.co, 23 декември 2016. Посетен на 26 юни 2024.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trans-Siberian Orchestra в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |