Трансценденция
Терминът трансценденция се появява още в аристотеловата философия, където има значение на Бога, божественото, което е изцяло извън света, която концепция контрастира с идеята, че Бог е манифестиран в света (вж иманенция). По-нататък терминът е употребяван в средновековната философия и конкретно идеята за трансценденцията е развита в персийската философия, където се заражда екзистенциализмът с идеята, че „екзистенцията предходжа есенцията“ (Мула Садра), докато обратният възглед на „есенцията предхожда екзистенцията“ е поддържан от Авицена и есенциализма.
При Имануел Кант трансценденталното е въведено в теорията на знанието и по отношение на възможностите за знание сами по себе си. Кант противопоставя термините трансцендентално и трансцендентно, като второто има значение на онова, което отива отвъд всяко възможно знание на човека.
Според постмодерната (или повлияната от постмодерната) философия под трансцендентално се разбира най-общо онова, което е отвъд познатото, представеното или изпитаното [1].
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Regina M. Schwartz, Transcendence: philosophy, literature, and theology approach the beyond, Routledge, 2004, p.vii
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Transcendence в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |