Направо към съдържанието

Транспорт във Флоренция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Град Флоренция, Италия, се намира на главния път на връзките между Северна и Южна Италия, така че е докосната от основната инфраструктура и транспортни мрежи.

Автомагистрали и скоростни пътища

[редактиране | редактиране на кода]

Градът се обслужва от две автомагистрали, околовръстен път и главен път (S.G.C. FI-PI-LI):

Второстепенни пътища

[редактиране | редактиране на кода]
  • Държавен път 2 Виа Касия (SS 2) – в градската част Виа Сенезе, Пиацале ди Порта Романа и Виа Романа. Започва от Рим и завършва на Пиаца де Пити. Виа Касия е продължавал във Флоренция, за да стигне до Пистория и Лука. Доказателство за това е Виа Касия в квартал „Сан Якопино“.
  • Държавен път 65 дела Фута (SS 65) – в градския участък на Виа Блонезе, връзка с Болоня през Муджело и проходите Фута и Ратикоза
  • Държавен път 66 Пистойезе (SS 66) – в градския участък на Виа Пистойезе, връзка с Пистоя и Пистойската планина . Завършва на Държавния път Абетоне и Бренеро 12 в Ла Лима, близо до Пительо и Сан Марчело Пистойезе.
  • Държавен път 67 Тоско-Романьола (SS 67) – с различни топоними в града, сред които виа Пизана, Борго Сан Фредиано, виа Аретина, пресича го с маршрут изток-запад, свързвайки го с крайбрежието на Тоскана чрез паралелен маршрут с главен път (S.G.C. FI-PI-LI) от едната страна и с Валдарно Супериоре, Валдисиеве и Форли от другата.
  • Държавен път 222 Киантиджана (SS 222) – забележителен и интересен алтернативен маршрут от пейзажна гледна точка до Сиена, през хълмовете Кианти
  • Държавен път 302 Бризигелезе Равенате (SS 302) – в градския участък на виа Фаентина, алтернативен маршрут за Муджело и Горна Тоскана, който завършва близо до Равена след пресичане на Фаенца

Трениталия управлява железопътния транспорт, работещ във Флоренция. Градът се обслужва от три основни гари: Санта Мария Новела, Рифреди и Кампо Марте. Гарите, използвани за регионален и местен трафик, са Фиренце Кастело, Фиренце Ровецано, Фиренце Сан Марко Векио, Фиренце Статуто, Ле Куре, Фиренце Порта ал Прато и Ле Пиадже. Високоскоростната жп гара Фиренце Белфиоре е в процес на изграждане.

Железопътните линии, които интересуват Флоренция, са:

Чрез тези линии Флоренция е свързана с множество италиански и чужди градове. С пускането в експлоатация на високоскоростната железопътна линия градът се обслужва от главния гръбнак Торино-Милано-Неапол.

Град Флоренция се обслужва от Летище „Америго Веспучи“, открито на 4 юни 1931 г. Намира се в квартал „Перетола“ и предлага национални и европейски връзки, използвайки предимно национални авиолинии, свързани с центъра на града. Има и допълнителни връзки с най-голямото летище в Тоскана – Летище „Галилео Галилей“ в Пиза.

Градският транспорт се управлява от Аутолинее Тоскане, която управлява линия от градски автобуси, работещи главно извън историческия център и извънградски линии, насочени към вътрешността на града и други провинции. Около 100 автобусни линии пътуват по улиците на Флоренция. В допълнение, градът предлага и нощна услуга, наречена "Nottetempo". Билети могат да бъдат закупени на спирките или директно в автобуса.[1] Основните компании за обслужване на автомобили на дълги разстояния са погълнати от Аутолинее Тоскане. Има няколко нередовни линии за междурегионален и международен транспорт. Извънградските автобусни терминали се намират на автогара Буситалия на Гара „Санта Мария Новела“ във Флоренция и на други места на открито, като площада на Гара „Леополдина“, пл. „Кашине“ и обменния паркинг Вила Костанцa в Скандичи.

До три електрически автобусни линии оперират по ограничени маршрути в рамките на историческия център. Градската мобилност в историческия център, който до голяма степен е затворен за чуждестранно пътно движение през зоните с ограничен трафик (ZTL), е силно ограничена от липсата на други обществени транспортни средства, с изключение на такситата. Туристите с увреждания могат също да имат свободен достъп до ZTL в центъра на Флоренция със собствения си автомобил, но трябва да уведомят преди пристигането си.[2]

За да се намали въздействието на частния транспорт върху трафика, през 2010 г. е открита трамвайната мрежа, която към 2023 г. е ограничена до две линии. Линия 1 и Линия 3.1, завършени през юни 2018 г., включително и т. нар. „Variante Valfonda“, представляват линия T1 „Leonardo“ (в експлоатация от 16.07.2018 г.), която свързва крайната гара Скандичи (Вила Костанца) с началната/крайната спирка Кареджи, без прекъсвания на линията. Линия 2 представлява линия T2 „Vespucci“ (в експлоатация на 11/02/2019), която свързва началната/крайната спирка на Пиаца дел Унитà италиана с Летище „Америго Веспучи“; други линии в момента са във фаза на планиране и строителство.[3]

Велосипедните пътеки обхващат[4] района около историческия център на Флоренция с някои разклонения, които често не са свързани помежду си. Настоящият маршрут е приблизително 90 km, въпреки че ситуацията непрекъснато се развива.[5] Районът Кампо ди Марте е особено добре обслужван. Всички огромни пешеходни зони на центъра могат да бъдат пресечени с велосипед, свързани с велосипедни алеи през Ва Кавур, както и основните градски паркове. В града има различни автомобили и велосипеди под наем:

  • Car sharing
  • Car2go
  • SharenGo
  • Enjoy
  • Bike Sharing
  • Gobee Bike
  • Mobike
  • Taxi[6]
  1. Autobus a Firenze // Посетен на 2023'12'10.
  2. Spostarsi a Firenze con handicap fisici // Посетен на 3034-12-10.
  3. Il sistema tranviario fiorentino // Посетен на 2023-12-10.
  4. архивно копие // Архивиран от оригинала на 2009-04-16. Посетен на 2023-12-10. Mappa delle piste ciclabili e delle Aree pedonali del Comune di Firenze
  5. Quasi 3 milioni di euro del PNRR per le piste ciclabili, approvati in giunta tre progetti oltre 5 km di nuovi percorsi dedicati alle biciclette
  6. Sostare a Firenze
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trasporti a Firenze в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​