Тракийски кеклик

	Тракийски кеклик
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Кокошоподобни (Galliformes)
семейство:	Фазанови (Phasianidae)
род:	Кеклици (Alectoris)
вид:	Тракийски кеклик (A. chukar)
	Научно наименование
	Alectoris chukar Gray, 1830
	Разпространение
	светлосиньо - Alectoris barbara; виолетово - Alectoris rufa; розово - Alectoris graeca; зелено - Alectoris chukar; червено - Alectoris philbyi; жълто- Alectoris melanocephala; синьо - Alectoris magna
	Тракийски кеклик в Общомедия
	[ редактиране ]

Тракийският кеклик^[3] (Alectoris chukar) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.

Физически характеристики

Има слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Перата на ушите са ръждиво – кафяви на цвят. Женските са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата. Мъжките, за разлика от женските, имат шпора на стъпалото. ^[4]

Разпространение

Тракийският кеклик е разпространен от о-в Крит и югоизточна България на изток до Китай. На север достига до планината Алтай, а на юг до Афганистан и Пакистан. Обитава сухи, каменисти терени и скални сипеи с ниска тревиста растителност. В България се среща от Югоизточна България до Източните Родопи, а на север – до южните склонове на Средна гора.^[4]

Подвидове

A. c. chukar
A. c. cypriotes
A. c. dzungarica
A. c. falki
A. c. kleini
A. c. koroviakovi
A. c. kurdestanica
A. c. pallescens
A. c. pallida
A. c. potanini
A. c. pubescens
A. c. sinaica
A. c. subpallida
A. c. werae

Начин на живот и хранене

Храни се главно със семена на треви и плевели на селскостопански култури, със зелени части различни треви, с плодове на храстови и дървесни видове, с насекоми и мекотели.

Размножаване

Гнездовият период е през април-май. Женската снася 7 – 19 яйца, най-често 14 – 17.^[4] Мъти 25 дни. Гнездото е добре прикрито в близост до някой храст, в окрайнината на гората или на селкостопанските блокове. Тракийски кеклик може да се отглежда и в клетка в домашни условия. При добри грижи продължителността на живота достига 20 години.

Допълнителни сведения

Тракийския кеклик може да пие вода, но не и да се къпе.

Източници

↑ Alectoris chukar (Gray, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Червена книга на Република България. Тракийски кеклик. Посетен на 25 март 2012
↑ Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
↑ ^а ^б ^в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2

[1] Alectoris chukar (Gray, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Червена книга на Република България. Тракийски кеклик. Посетен на 25 март 2012

[3] Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.

[лпб-4] а ^б ^в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2

[1]

[2]

[3]

[4]