Тошо Дончев
| Тошо Дончев | |
| български писател | |
 Тошо Дончев, юни 2022 | |
| Роден |
Будапеща, Кралство Унгария |
|---|---|
| Работил | преводач, политик |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, есе |
| Награди | „Алеко“ (2024) |
Тошо Ангелов Дончев е съвременен български писател и преводач от унгарски език.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Тошо Дончев е роден на 8 април 1944 г. в Будапеща в семейство на баща българин, по произход от село Драганово, и майка унгарка. Завършва българска филология в Будапещенския държавен университет „Лоранд Йотвьош“, като два семестъра следва в България.[1]
Превел е пет романа от български писатели, десетки разкази и студии, писал е литературна критика. Занимава се със социология и публицистика, доктор е на социологическите науки (1984).[1]
От 1991 г. е председател на Българското републиканско самоуправление, става директор на културния дом на Дружеството на българите в Унгария и основава сп. „Хемус“.[2][1]
Член на Съюза на унгарските писатели, а от 2014 г. – на Съюза на българските писатели[3][1]
Директор на Унгарския културен институт в София (2011 – 2015).[1]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
През 2000 г. издателство „Литературен форум“ отпечатва на български книгата му със студии и есета „Българи от ново време“.
По-късно излизат:
- „Прокълнатото щастие на леля Ица“ (Жанет 45, 2008)
- „Вълчи вой – кучи лай“ (Жанет 45, 2012)
- „Умната! Или петте правила на щастието“ (2013)
- „Унгарска графика“ (2013)
- „За делничните добродетели“ (Литературен форум, 2018)
- „Роса по залез“ (Литературен форум, 2019)
- „Хайдушка гощавка“ (Литературен форум, 2022)
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител на ордените „Св. св. Кирил и Методий“ (1990) и „Мадарски конник“ – I степен (2000), Държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2003), „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014 и 2016), както и на унгарски отличия, сред които „Рицар на унгарската култура“ (2012) – за особени заслуги в развитието на българо-унгарските културни връзки[4], грамота и орден на списание „Напут“ (2013), награда „Трети март“ на Българското републиканско самоуправление (2023) и наградата „Justitia Regnorum Fundamentum“ (2024).[1]
През 2024 г. става лауреат на Международния литературен конкурс „Алеко“ за кратък хумористичен разказ – за разказа си „Между гулаша и шкембето“[5].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Йоана Кръстева, Писателят Тошо Дончев беше удостоен с наградата „Justitia Regnorum Fundamentum“ в Унгария, БТА, 19 февруари 2024 г.
- ↑ „Появата на списание „Хемус“ – възможности и заявки“ // slovo.bg. Посетен на 14 май 2017.
- ↑ Среща-разговор с писателя Тошо Дончев, Аз чета, 29 октомври 2019 г.
- ↑ Тошо Дончев, Литературен свят.
- ↑ Лилия Йорданова, „Писателят Тошо Дончев от Унгария спечели Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“, БТА, 3 януари 2024.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Тошо Дончев, Кебапчето (откъс от „Хайдушка гощавка“), Портал за култура, изкуство и общество, 20 юни 2022
|
|