Направо към съдържанието

Точка (диакритичен знак)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Точка.

Диакритични знаци

Диакрити
акцент
акут( ´ )
двоен акут( ˝ )
гравис( ` )
двоен гравис(  ̏ )
краткост( ˘ )
обърнат знак за краткост(  ̑ )
карон / háček( ˇ )
седил / cédille( ¸ )
циркумфлекс / vokáň( ˆ )
точка( · )
ченгел / dấu hỏi(  ̉ )
рог / dấu móc(  ̛ )
макрон / macron( ¯ )
огонек / nosinė( ˛ )
пръстен / kroužek( ˚, ˳ )
дасия / dasia( )
псили / psili( ᾿ )
трема / diaeresis( ¨ )
Знаци, често използвани като диакритични
апостроф( )
бар( | )
двоеточие( : )
запетая( , )
дефис( ˗ )
тилда( ~ )
титло(  ҃ )
Други диакритични знаци
Арабски диакритики
Еврейски диакритики
Индийски диакритики
анусвара(  на бенгалски: на малаялам: )
чандрабинду(  на телугу: )
нукта( )
вирама(  на малаялам:  на телугу:  на синхалски:  на каннада: )
МФА диакритики
Японски диакритики
дакутен( )
хандакутен( )
Кхмерски диакритики
Тайландски диакритики

Точката като диакритичен знак (виж латинска азбука) се среща в старобългарската азбука: буквата йота се пише без точка, с една точка, както и с две точки отгоре.

В арабския и еврейския шрифт точката се поставя над и под гласни, както и за различаване на подобно изглеждащи съгласни букви (нукуд). В европейските шрифтове освен при буквата i се среща в полския (ż/Ż), турския (i/İ), литовския (ġ/Ġ), както и в стария правопис на малтийския (ċ/Ċ) и ирландския (ė/Ė) шрифтове. Точката се използва и при транслитерация на някои шрифтове, например деванагари.