Торино-Милански часослов
| Торино-Милански часослов | |
| Ore di Torino | |
 Торино-Милански часослов. Мастер G. Рождество на Йоан Кръстител. | |
| Вид | илюстрован ръкопис |
|---|---|
| Торино-Милански часослов в Общомедия | |
Торино-Миланския часослов, първоначално носещ название „Прекрасен часослов на Богородица“ (на френски: Tres Belles Heures de Notre Dame), е илюстрован ръкопис от края XIV – началото XV век.
История на създаването
[редактиране | редактиране на кода]Работата над часослова е започната приблизително през 1380 или 1390 години. Възможно е часословът да е поръчан от херцог Жан дьо Бери, комуто принадлежи към 1413 година. В инвентара на херцога, часословът е описан като „…прекрасен часослов на нашата Дева Мария, написан с изящни големи букви“.[1]
Първият художник, работещ над манускрипта, е наречен от изкуствоведа М. Мис според главното свое произведение Майстор на Нарбонския фриз – олтарен антепендиум, в сегашно време са намира в Лувъра.[2] След някакво прекъсване, работата над оформлението на часослова продължава през 1405 година. Но през 1413 година, часословът не е завършен. Херцог дьо Бери подарява манускрипта на своя касиер и библиотекар Робин д’Етамп, който го разделя на отделни фрагменти,[3] съхранявайки за себе си голямата част от книгата с илюстрации. Тя остава в семейство д’Етамп до XVIII век, след това я владеят почти в течение на сто години семейство Ротшилд, а от 1956 година тя се намира в Националната библиотека в Париж. Тази част от часослова се състои от 126 листа с 25 миниатюри, последните създадени около 1409 година, три от тях приписват на четката на братя Лимбург.[4]
Миниатюри и декор
[редактиране | редактиране на кода]Размерът на страниците съставлява приблизително 234×203 мм. Почти всички илюстрирани страници съдържат голяма миниатюра, и разположени под нея (четири реда) и още по-долу – малка миниатюра, назовавана (на френски: bas-de-page). Често малката миниатюра изобразява сцена от съвременния живот тематично свързана с главното изображение на страницата. Текстовото поле е украсено с инициал (квадрат, в който е вписана малка сюжетна картинка). С неголеми изключения илюстрациите са обрамчени със стилизирани листи, типични за декорирането през началото на XIV век. На страниците, работата над които е извършвана в по-ранен етап, полето е украсено с фигури на ангели, изображения на животни и птици. Често bas-de-page и главната миниатюра в пределите на една страница се изпълняват от различни художници. Същото може да се каже и за обрамчването на миниатюрите и инициалите.
-
Майсторът на Нарбонския фриз. Поклонение на влъхвите. Национална библиотека, Париж -
Намирането на кръста – Майстор G
_001.jpg)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Казель, Р. и др. Роскошный часослов герцога Беррийского. Москва, 2002. ISBN 5-7793-0495-5. с. 208.
- ↑ Thomas M. Buchmelerei. – 1979. – S. 9, 20, 22.
- ↑ Illuminating the Renaissance – The Triumph of Flemish Manuscript Painting in Europe / T. Kren & S. McKendrick (eds). – Getty Museum/Royal Academy of Arts, 2003. – ISBN 1-903973-28-7.
- ↑ Walther I. F., Wolf N. Masterpieces of Illumination (Codices Illustres). – Köln: Taschen, 2005. – С. 350 – 3. – ISBN 3-8228-4750-X.