Тома Славянина
| Тома Славянина Θωμᾶς ὁ Σλάβος | |
| коронясан от антиохийския патриарх под името Константин VI византийски пълководец, обявил се за император | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 823 г.
|
| Религия | християнство |
| Тома Славянина в Общомедия | |
Тома Славянина е византийски висш пълководец от славянски произход, турмах на малоазийските федерати и управител на областта.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Мала Азия. След убийството в Цариград на ромейския император Лъв V Арменец на Великденската служба през 821 г. турмахът се разбунтува срещу новоустановената власт в Константинопол и наложения от нея тежък данък на провинцията му. Обявява за се за някогашния ослепен и отстранен от майка си Ирина император Константин VI (780 – 797 г.). Халифът Ал-Мамун след сътресенията в Империята започва офанзива в ромейските крайгранични райони в 821 г. В срещу нашественика, под знамената, Лъже-Константин събира огромна ромейска войска от около 80 000 души, начело на която възкръсналият император нахлува в халифатските владения в Сирия. След като ал-Мамун разбира, че срещу него е човекът, прекарал близо десетилетие в двора на баща му – халиф Харун ал-Рашид (786 – 809 г.), Тома Славянина е почетен като император от пратениците на абасидския халиф и е сключен съюз срещу заелите властта в Константинопол. С подкрепата на ал-Мамун Тома е коронован за император под името Константин VI от патриарха на Антиохия – Йов, актът е признат и от Папата, а от извършилите преврата в Константинопол е обявен за узурпация. В края на 821 г. в месец декември (15 индиктион) многобройната и разнородна армия и флот на новопрогласения император Константин (Тома), състояща се от „агаряни, инди, египтяни, асирийци, мидийци, абасийци, зихи, ивири, кавири, славяни, хуни, вандали, гети […] лази, алани, халдейци, арменци и от всякакви други народи“ дебаркира от Оркосион (малоазийско пристанище между Перион и Лампаск) на Галиполския полуостров в подстъпите на Константинопол и като се установява в Космидион (квартала при храма Св. Безсребърници Козма и Дамян) срещу Влахерните, обсажда столичния град по суша и море за цели 2 години.
Под командване на цариградсия император Михаил II, сина му Теофил и пълководците Олвиан и Катакила константинополските войски отбиват неколкократните щурмове на Влахернските врата и дори успяват да опожарят голяма част флота на Тома, но опитите им да съкрушат малоазийския император и да разкъсат обсадата се провалят напълно. Според свидетелството на Скилица: „Императорът Михаил полагал големи грижи по тези събития ..., но нищо не постигнал срещу него (противника му коронясания в като император Константин VI пълководец Тома)“[1]
Към Омуртаг, както свидетелства съвременникът на събитията Георги Амартол, тогава се обръща константинополският Михаил II Балба разчитайки на българо-византийския 30-годишен договор, с молба за намеса на България в негова полза, по-късни хроники се опитват да замъглят това пишейки, че помощта на българския владетел била уж само „от любов към Михаил“ и дори просто „защото обичал войните“. В 823 г. Омуртаг праща българската армия към Константинопол и тя уставовявя лагира си при Акведукта на града [2] (или в равнината Кидукт т.е. акведукт източно до Хараклея пропонтидска (Ираклея, дн. Мармара Ерейли) под Цариград където разбива съкрушително многохилядната ромейска войска на императора претендент Константин VI (Тома Славянина).[3]
„При този цар (Михаил) въстана един грък на име Тома и като събра многочислена войска, за малко едва ли не отне цялата гръцка земя, тръгна да отнема царството от Михаил. Но излезе българският княз Муртаг, разби го и го победи, защото изпитваше голяма любов към Михаил“ съобщава добавка в старобългарския превод на Манасиевата Хроника.
Продължителят на Теофан съобщава, че Омуртаг се „завърнал в земята си, като се гордеел и се хвалел поради победата си над него (малоазийския император Константин VI)“ [4]Тома Славянина разбит от българите през октомври се оттегля в Аркадиопол, където е обсаден от Михаил II, предаден е на противниците си и след като му отрязват ръцете и краката е убит. [5] Вероятно в отзвук от отпразнувания триумф на Омуртаг е текстът на Чаталарския надпис: "Канасубиги Омуртаг от Бога владетел в земята гдето се е родил. Обитавайки стана на Плиска, съгради малък стан на Тича и премести войската си срещу гърци и славяни […] Нека бог да удостои поставения от бога владетел, като гази добре с крака си императора, докато тече Тича."
Забележителен резултат от тази кампания на Омуртаг е прогласяването акта на суверенна легитимацията в мире и божествено основание на „поставен от Бога владетел“ над някогашните земи на Империята – българският суверен законно владее вече не само над своя земя „гдето се е родил“, но и неговата власт е не по волята на някого другиго, а изхождаща пряко от Бога (o ek Qeon arcwn) еднакво с тази на Западния и на Източния император (o ek Qeon βασιλεύς). Така Омуртаг като български владетел вече е титулуван василевс не само от Продължителя на Теофан, но и в хрониката на Йоан Скилица.[6] Актът на пренасяне Божието благоволение от коронования за император Тома върху Омуртаг е пресъздаден на 55 миниатюра на илюстрования старобългарски превод на Манасиевата летопис където се вижда как на бойното поле той сваля короната на малоазийския ромейски император.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|
