Тома Прендов
Тома Прендов | |
български офицер | |
Звание | Полковник |
---|---|
Години на служба | 1919 – 1948 |
Служи на | България |
Род войски | Инженерни войски |
Командвания | 15-а див. инж.-св. дружина (ВСВ) 3-ти арм. св. полк (ВСВ) |
Битки/войни | Втора световна война |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | 1979 г.
|
Тома Иванов Прендов е български офицер (полковник), командир последователно на 15-а дивизионна инженерно-свързочна дружина и 3-ти армейски свързочен полк по време на Втората световна война (1941 – 1945) и член на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тома Прендов е роден на 30 август 1897 година в Тетово, Османска империя (днес Северна Македония). През 1919 година завършва в тридесет и девети випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, а на 30 януари 1923 в чин поручик. Първоначално поручик Прендов е редовен сътрудник, а по-късно пълноправен служител на Трета секция (разузнавателната служба) към Министерството на войната,[1] взела участие в априлските събития в България през 1925 година. По това време поручик Прендов, заедно с Тодор Радев е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и ръководителя на ВМРО Тодор Александров.[2] Служи в жанджармерийския пехотен полк.
В 1933 година завършва право в Софийския университет.[3]
На 15 юни 1928 година е произведен в чин капитан, на 6 май 1936 в чин майор и на 6 май 1940 в чин подполковник. Работил е в Софийския, Пловдивския и Русенския военен съд (1933 – 1934). От 1939 г. е командир на автомобилна рота в четвърти инженерен полк.[4]
Втора световна война (1941 – 1945)
[редактиране | редактиране на кода]В началото на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Прендов участва в анексията на Вардарска Македония, като командва новосформираната 15-а дивизионна инженерно-свързочна дружина, подчинена на 15-а пехотна охридска дивизия, след което на 6 декември 1943 поема командването на 3-ти армейски свързочен полк от първия му командир подполковник Тодор Остриков. На тази длъжност е до 13 септември 1944 година, като командването от него приема подполковник Стефан Топалов. По-късно е произведен в чин полковник. Уволнен е от служба през 1948 година.[5]
На 23 август 1954 година о.з. полковник Тома Прендов е обвинен по дело от общ характер №634 във връзка с убийствата през априлските събития в България през 1925 година.[6] В края на 70-те години на XX век се обесва в мазето на жилището си.[7]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (6 май 1936)
- Подполковник (6 май 1940)
- Полковник
Използвана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 121, 349
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 3. София, Военно издателство, 1978., стр. 45, 59
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йовков, И. „Хроника на едно царуване“, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 174
- ↑ Александров, В. „България и тайната война: Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914 – 1944“, София, 1992, Университетско издателство Св. Климент Охридски, стр. 81
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1932 — 1933
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 133.
- ↑ Ташев, Т., стр. 121
- ↑ Христозов, Н. „По дирята на безследно изчезналите“, София, 1972, Партиздат
- ↑ Вестник Десант, 12.03.2014, Брой 248, Как Трета секция разчисти предателите, Борис Цветанов.
- Български полковници
- Български офицери от Македония
- Дейци на ВМРО
- Български революционери от Македония
- Тридесет и девети випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Български военни дейци от Втората световна война
- Репресирани от комунистическия режим в България
- Родени в Тетово
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет
- Български юристи от Македония