Тома Попстоянов

Тома Попстоянов
	Тома Попстоянов
български революционер
Роден	27 януари 1887 г. Мелникич, Османска империя
Починал	1946 г. (58 г.) София, Народна република България

Тома (Томе) Попстоянов Узунов Хаджиглигоров^[1] (изписване до 1945 година: Тома попъ Стояновъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Стоянов е роден в 1887 година в сярското село Мелникич, което тогава е в Османската империя, днес в Гърция. Завършва право в турско висше училище. В 1902 година влиза във ВМОРО. От 1907 до 1908 година е председател на Струмишкия околийски революционен комитет, докато е учител в града. В 1908 година е четник на Христо Чернопеев. В 1911 година в Цариград издава учебник по отечествена история.

В 1912 година при избухването на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и е секретар на четата на Георги Занков. По-късно служи в Нестроевата рота на 11 сярска дружина. Награден е с бронзов медал „За заслуга“.^[2] В 1913 година гръцки войски убиват в Долна Джумая баща му отец Стоян.

През Първата световна война служи като запасен подпоручик в 65 пехотен полк.^[3]^[4]

След войните живее в София. Председател и първи почетен председател на Българската земеделска банка.^[5]

Бележки

↑ Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 234. (на македонска литературна норма)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 450.
↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 56. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[Ликин_234-1] Ѓоргиев – Ликин, Васил. Видни учители – револуционери од Струмица и Струмичко од крајот на XIX век до почетокот на Балканските војни (1893 – 1912/1913) // Струмица и Струмичко во времето на Балканските војни и Букурешкиот мировен договор. Струмица, НУ Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј, 2013. ISBN 978-608-65524-1-1. с. 234. (на македонска литературна норма)

[2] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 584.

[3] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 160.

[4] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 450.

[5] Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 56. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]