Тома Попович
Тома Попович | |
български просветен деец | |
Роден |
1830 г.
|
---|---|
Починал | 1900 г.
|
Тома Николов Попович или Попов е български възрожденски просветен деец, общественик и участник в църковно-националните борби.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тома Попович е роден в Пазарджик. Произхожда от учителско семейство. Учителства в родния си град (1864) и в други селища. От 1866 година работи като учител в Неврокоп (днес Гоце Делчев) на мястото на Атанас Кръстев, където впоследствие се задомява. Попович обогатява училищната програма с въвеждането на изучване на българска история. Взема дейно участие в обществения живот на града. По негова инициатива през 1867 година в Неврокоп отваря врати девическо училище, а през 1870 година се създава женско дружество „Ученолюбие“. Попович е един от инициаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Довежда и сестра си Еленка Попова за учителка в девическата гимназия. В Неврокоп той работи до 1870 година, когато напуска службата си.
През 1872 година Попович заминава за Банско, където преподава две учебни години (до 1874). През учебната 1874 - 1875 учителства в Долен, Неврокопско, а в следващата 1875 - 1876 година в Мелник, когато се завръща в родния си град.[2][3] Участва и в национално освободителните борби.[4]
Той е сред основателите на съществувалото от 1873 до 1878 година Сярско-мелнишко-драмско-неврокопско учителско дружество „Просвещение“.[5] Поддържа активна кореспонденция със Стефан Веркович и му сътрудничи в събирането на етнографски материали.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 140.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 207.
- ↑ Даскалов, Ангел. Из миналото на Неврокопско и близките му покрайнини. – В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.202.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 545.
- ↑ Йовков, Илия. Създаване и дейност на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп (1873 - 1876). - В: Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.48-55.