Томас Кенингтън
Томас Кенингтън Thomas Benjamin Kennington | |
английски художник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 декември 1916 г.
Лондон, Великобритания |
Националност | Великобритания |
Кариера в изкуството | |
Стил | реализъм |
Жанр | Битова живопис, портрет |
Академия | Кралския колеж по изкуствата в Лондон Академия Жулиан |
Учители | Уилям Адолф Бугеро и Робер Фльори |
Направление | живопис |
Повлиян | Бартоломе Мурильо |
Награди | бронзов медал на Световното изложение през 1889 г. |
Кариера в изкуството | |
Жанр | Битова живопис, портрет |
Семейство | |
Съпруга | Илайза Нила Линдал Стюъни |
Деца | Ерик Кенингтън |
Томас Кенингтън в Общомедия |
Томас Бенджамин Кенингтън (на английски: Thomas Benjamin Kennington) е английски художник портретист в жанра на социалния реализъм. Основател е на New English Art Club (NEAC) и the Imperial Arts League.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Гримсби в Линкълншир. Обучението си в изкуствата получава в Ливърпулското художествено училище (на английски: Liverpool School of Art) (където печели златен медал), в Кралския колеж по изкуствата (на английски: Royal College of Art) в Лондон и в Академия Жулиан (на френски: Académie Julian) в Париж, където учи при Уилям Адолф Бугеро и Робер Фльори[1]. По-късно той се премества в Челси в Лондон [2].
В периода 1880–1916 прави изложби в Кралската академия (на английски: Royal Academy), Лондон, но и редовно показа работата си в Кралското общество на британските художници (на английски: Royal Society of British Artists) в Suffolk Street и галерия Grosvenor[3]. Член основател е и първи секретар на New English Art Club (от 1886). Основава и Императорска лига на изкуствата (на английски: Imperial Arts League), чиято заявена цел е да „защитава и насърчава интересите на художници и да информира, консултира и подпомага ....“ [4] Печели бронзов медал на Световното изложение през 1889 г. [2]
Кенингтън умира в Лондон на 10 декември 1916 г. Синът му Ерик Кенингтън е също забележителен художник, илюстратор и скулптор.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Кенингтън стана известен не само с идеализираните си картини на домашни и всекидневния сцени от живота, но и с неговата работи в областта на социалния реализъм. Картини като „Сираци“ (1885), „Вдовец и сирачета“ (1885), „Бездомник“ (1890) и „Щипка бедност“ (1891) изобразяват суровата реалност на живота на бедните във Великобритания по начин, който силно въздейства на емоциите на зрителя. Предполага се, че е бил повлиян от испанския художник Мурильо (1618–1682), чиято работа също изобразява децата на улицата. Рисува в масло и акварел[2].
Портрети
[редактиране | редактиране на кода]-
Съзерцание
-
Димна струя
-
Есен
-
Кристална топка
-
Писмото
-
Дама чете на прозореца
-
Четене на писмо
-
Кралица Виктория
-
Пандора
-
Аквариум
-
Изкушение
-
Серена
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Edward Tyas Cook, A Popular Handbook to the Tate Gallery etc (Reprint, Elibron Classics, 2006) p. 181.
- ↑ а б в Biography Thomas B. Kennington Архив на оригинала от 2011-08-15 в archive.today (LARA – London atelier of representational aret)
- ↑ Thomas B. Kennington (Tate online).
- ↑ The Artists' League of Great Britain (formerly the Imperial Arts League (The National Archives (United Kingdom)).
|