Тодор Хвойнев
| Тодор Хвойнев | |
| български революционер | |
 Хвойнев, седнал, и първата му жена Мария Н. Щинкова, 11 октомври 1903 година, Чепеларе, след аферата на Тодоровден в село Левочево. РИМ Смолян, Инв. № В – 00130 | |
| Роден |
8 февруари 1872 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 октомври 1957 г.
|
| Тодор Хвойнев в Общомедия | |
Тодор Анастасов Хвойнев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Тодор Хвойнев е роден на 8 февруари 1872 година в ахъчелебийското село Левочево, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село, след което учи занаят при дюлгери.[1] Занимава се и с овчарство. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а от 1901 година е таен куриер на Задграничното представителство. От 1902 година е ръководител на революционния комитет на родното си село, а през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Андон Дечев. След въстанието минава в нелегалност и със семейството си се установява в Чепеларе.[1] Между 1904 и 1908 година е войвода на чета в Родопите и Беломорска Тракия. През 1908 година след като му е дадена амнистия се завръща в родното си село, където през 1909 година е избран за кмет.[1] През Балканската война води Двадесет и първи пехотен средногорски полк и участва в покръстването на помаците. Оттогава си спомня:
| „ | Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...[2] | “ |
Взема участие в Първата световна война (1915-1918). През 1922 година е назначен за помощник на Димитър Левов[1] и е войвода на чета на Вътрешната тракийска революционна организация в Беломорска Тракия.[3] Като член на ВТРО е избран за делегат и участва в X-я и XI-я конгрес на организацията.[1] Умира на 1 октомври 1957 година в Левочево.[4]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Пътеводител на Държавен архив – Смолян (1615–1944). Второ допълнено издание, София, 2000, Главно управление на архивите при Министерския съвет, ISBN 954-9800-08-3
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д ПДА, стр. 178-189
- ↑ Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 498.
