Направо към съдържанието

Тодор Хаджикостадинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Хаджикостадинов
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
1939 г. (57 г.)

Тодор Хаджикостадинов или Хаджиконстантинов (изписване до 1945 година: Тодор хаджи Костадиновъ, Константиновъ) е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Вътрешната македонска революционна организация.

Тодор Хаджикостадинов е роден в 1870 или в 1874 година в Щип, тогава в Османската империя. Завършва II гимназиален клас и се занимава с търговия.[1] Присъединява се към ВМОРО и става деец на Щипския революционен комитет. След Винишката афера от 1897 година и неуспешния опит за убийство на предателя Георги Иванов в Щип през юни 1899 година масовите арести парализират дейността на революционната организация в Щип. Единствено Хаджикостадинов ръководи организирана група, която се опитва да поддържа арестантите и техните семейства.[2] През април 1900 година е арестуван и измъчван в Куршумли хан в Скопие.[3] Освободен е в 1901 година.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в партизанска чета № 53, начело с Еротей Николов, а след това в 1-ва рота на 14-а воденска дружина.[1]

След Първата световна война е активист в Спомагателната организация на ВМРО.[5]

Деец е на Симитлийското македонско братство.[6]

  1. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 751.
  2. Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 507.
  3. Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 511.
  4. Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
  5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 857.
  6. Хроника // „Независима Македония“ II (52). София, СМЕО, 4 април 1924. с. 3.