Тодор Мутевски
| Тодор Мутевски | |
| български общественик | |
| Роден |
1839 г.
|
|---|---|
| Починал | 1909 г.
|
Тодор (Тонко) Иванов Мутевски е български просветен деец, общественик и революционер.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Тодор Мутевски е роден в 1839 година в град Троян, тогава в Османската империя. Образованието си получава в родния град, в Търново, във Вършац, Австро-Унгария, и в Болград през 1859 година. Междувременно започва да преподава през 1854 година в Лесичарка и в Никопол. След Хаджиставрева буна от 1862 година е заподозрян за подбудител от османските власти и емигрира в Румъния. До 1866 година учителства в Галац. Автор е на брошурите „Отечество или старо огнища“ (Букурещ, 1862) и „Отечество, свобода или смърт“ (Белград, 1863). Заедно с Георги Сава Раковски изработват литографията „България 1866 година“ в 1865 година.[2]
Завръща се в България през февруари 1867 година и става учител в Провадия. Издава „Поглед към народний въпрос. Писал Тонко И. Мутевский. Будим, Кралевска училищна книгопечатня“, „Припяство за народния успех. Казано от Тонка И. Мутевский“ (Букурещ, 1867) и „Календарче за 1870 г. Написано от Тонка И. Мутевска, а напечатано с иждивението на Т. Поповича“ (Русе, 1870). Сътрудничи на вестниците „Македония“ (1867-1869 г.), „Турция“(1869) и „Право“ (1870). По негова инициатива в Провадия започва изграждане на нова училищна сграда през 1869 година.[2]
Включва се в революционното движение като подпомага четническото движение през 1867 - 1868 година, след което повторно бяга в Румъния. През Руско-турската война от 1877-1878 година е опълченец, а след освобождението на България е депутат в Народното събрание. Работи и като чиновник.[2]
Присъединява се към Македонската организация и е делегат от Нова Загора на Осмия македоно-одрински конгрес от 1901 година.[3]
Умира през 1909 година в Нова Загора.[4][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Мутевски, Тодор (Тонко) Иванов // Енциклопедия „Българско Възраждане. Литература, периодичен печат, литературен живот, културни средища“, Т. 2, К-П. Посетен на 21 март 2024 г.
- ↑ а б в г Иван Пейковски. Отечество „Свобода“. Родолюбецът Тодор Мутевски // Иван Пейковски, 10 септември 2011 г. Посетен на 21 март 2024 г.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
- ↑ Стоилов, Румен. Тодор Мутевски - просветител и поборник // Трета възраст, 15 декември 2019. Посетен на 23.09.2020 г.[неработеща препратка]
