Направо към съдържанието

Тодор Дуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тодор Дуков
български опълченец
Роден
1845 г.
Починал
1877 г. (32 г.)

Тодор Георгиев Дуков е български революционер и опълченец.[1][2]

Тодор Дуков е роден около 1845 година в Неврокоп, тогава в Османската империя. Отдава се на революционна дейност и преследван от властите емигрира в 1876 година в Сърбия, а по-късно в Бесарабия, Румъния. При избухването на Руско-турската война в 1877 година постъпва в Българското опълчение и служи в 4-та рота на 3-та опълченска дружина. Сражава се в Битката при Стара Загора през юли и в Шипченската битка.[1] Загива в битка в Стара планина преди 22 октомври 1877 година. Посмъртно е награден с Георгиевски кръст IV степен.[2]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 296.
  2. а б Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 394.